че си се обърнала срещу мен. Ще си платиш като глупавата ти майка и стареца, дано гният в ада и двамата.
— Още едно шери, Франсиз?
Франсиз погледна все още пълната си чаша и Розалин, която отново сипваше в своята от кехлибарената течност.
— Ще се отпуснеш ли, Роз? Ако той досега не се е появил, едва ли ще дойде скоро.
Розалин погледна през рамо приятелката си и направи плах опит да се усмихне.
— Стигнах до заключението, че Антъни се появява само когато не го очаквам и то единствено за да ме изнервя.
— Нервна ли си?
Тя плахо се засмя, но смехът й приличаше по-скоро на стенание. Отпи голяма глътка шери и седна до Франсиз на новото канапе „Адамс“.
— Не трябва да съм нервна. В края на краищата той не би могъл да направи нещо ужасно тази вечер. Аз го предупредих, че ще идваш.
— И?
Розалин се усмихна накрая.
— Той ме учудва, Фран, толкова са различни настроенията му. Никога не знам какво да очаквам от него.
— В това няма нищо необичайно, скъпа моя. И ние си имаме своите настроения, нали? А сега престани да се тормозиш. Вместо това кажи какво мисли за тази обновена стая.
Розалин се засмя с дълбокия си заразителен смях.
— Той все още не я е видял.
Франсиз широко отвори очи от почуда.
— Искаш да кажеш, че не си се съветвала с него за избора на мебелите? Всички тези неща са толкова, толкова…
— Фини, деликатни, подходящи за женска стая?
Франсиз ахна, като видя блясъка в кестенявите й очи.
— Боже господи, та ти си го направила нарочно! И се надяваш да не му хареса, нали?
Розалин огледа стаята, която някога е била типично мъжка. Сега беше напълно преобразена с тези чудесни гладкополирани мебели. Приличаше на стая за гости и царство за жената в къщата. Адамс може и да е известен с претрупания си с орнаменти стил, но тя харесваше позлатената дърворезба по рамките на канапетата и столовете. И особено атлазената и брокатената тапицерия със сребристи цветя на маслиненозелен фон. Е, цветовете не бяха типични за женска стая. С това беше направила компромис. Но не и по отношение на орнаментите. Не беше избрала само новите тапети…
— Миля, че ще му хареса. А ако не му хареса, няма да признае. Той е такъв — сви рамене. — Ако наистина не му харесва, ще махна всичко това и ще купя нещо друго.
Франсиз се намръщи.
— Мисля, че прекалено много си свикнала да харчиш парите си, без да мислиш за цената. Забравяш, че съпругът ти не е богат като теб.
— Не е. Всъщност това е единственото, което не забравям.
Франсиз въздъхна при това смело изявление.
— Така значи. Надявам се да знаеш какво правиш. Мъжете могат да имат забавни реакции, когато става въпрос за пари. Някои могат да загубят двадесет хиляди лири без да ги е грижа за това, а други могат да се самоубият при такава загуба.
— Не се тревожи, Франсиз. Антъни принадлежи към първата категория. Да ти приготвя ли още едно питие преди вечеря?
Франсиз погледна наполовина пълната си чаша, пое: празната чаша на Розалин. Поклати глава без да отговори и въпроса.
— Продължавай. Разказвай ми каквото си искаш, само и ме убеждавай, че не се изнервяш от реакцията му. Той много ли е… груб, когато спорите? Затова ли не искаш да говорим?
— Не е било спор — отвърна тя сковано. — Той е такъв откакто сме се оженили.
— О, последния път, когато ви видях заедно, ти също не преливаше от любезност. Мисля че настроенията му изцяло се покриват с твоите.
Тази мъдра забележка накара Розалин да се нацупи.
— Тъй като явно той няма да се върне за вечеря, а брат му и племенника му са навън, сега сме съвсем сами. Така че ти си намерим по-приятна тема за разговор.
Франсиз се усмихна:
— Настина можем да го направим. Ако положим малко усилия да измислим нещо приятно.
Розалин също се засмя и почувства как напрежението спада. За нея Франсиз беше добра, макар че рядко се вслушваше в съветите й.
Розалин остави на масата чашата и се изправи.
— Хайде. Още едно питие и ще развалим прекрасната вечеря, за която готвачът така се постара. А Добсън ни очаква в трапезарията, за да ни сервира. Само почакай да видиш новата маса, която пристигна днес следобед. Самата елегантност, подходяща за всеки вкус.
— И без съмнение дяволски скъпа?
Розалин пак се засмя.
— Естествено.
Хванаха се за ръце и се запътиха към малката трапезария, която преди това беше просто стая за закуска. Антъни много рядко вечеряше у дома преди да се ожени. А и сега не го правеше особено често. И то именно защото беше женен. Розалин видя Добсън да отваря входната врата на Антъни и се стегна. Дъхът й секна, когато видя кой е с него. О, той не би се осмелил! Как се беше осмелил! Нарочно е довел Джордж Армхерст със себе си, само защото знаеше, че Франсиз ще е тук. Видя вцепенения Джордж и разбра, че той също не е предупреден.
— Прекрасно! — каза весело Антъни и подаде шапката и ръкавиците си на иконома съвсем естествено. — Пристигаме точно за вечеря, Джордж.
Пръстите на Розалин се свиха в юмрук. Реакцията на Франсиз беше доста по-драматична. Тя пребледня като платно. Изглеждаше ужасена. Пусна ръката на Розалин и се затича обратно към салона.
Антъни потупа приятеля си по гърба и го извади от вцепенението.
— Какво си застанал като магаре, Джордж? Върви след нея.
— Не! — отсече Розалин преди Джордж да направи и стъпка. — Не ти ли е достатъчно за днес?
Презрението й се стовари върху бедния гост. Но той не се поколеба нито за миг и се запъти към салона. Розалин ужасено се втурна да затръшне вратата пред лицето му, но Антъни някак си я изпревари, обхвана талията й и я поведе към стълбището.
Тя беше вбесена до крайност от наглостта му.
— Пусни ме, ти…
— Е, сега ако обичаш — хладнокръвно започна той — внимавай. Мисля, че имахме достатъчно много отвратителни сцени в хола. Няма нужда от още една, с която да забавляваме прислугата.
Той беше абсолютно прав. Тя понижи глас, но гневът й не беше преминал ни най-малко.
— Ако ти не…
Той притисна с пръст устните й.
— Внимавай, съкровище.
— Тя отказа да го изслуша.
— Време е да я принудим да го направи. Тук Джордж може да разговаря с нея без да бъде прекъсван. — Той й се ухили. — Звучи ужасно познато, нали?
— Изобщо не е така — каза тя през стиснати зъби. — Аз те изслушах, но не ти повярвах.
— Упорита жена — нежно каза той. — Но това няма значение. Ти ще дойдеш с мен, докато се преобличам за вечеря.
Нямаше друг избор, освен да го последва. В действителност той я влачеше нагоре по стълбите. Като се
