Изведнъж осъзна, че е настъпила тишина. Бяха ги забелязали. Почувства ръката на Антъни да се плъзга около кръста й вътрешно изстена. Трябваше да заприличат на нормална двойка влюбени младоженци. Щеше ли да дойде краят на волностите, които той си позволяваше тази вечер? Едва ли… Той не свали ръката си, когато приближиха Шарлот и Едуард с група гости и представянето започна. Свали я едва когато откриха танците като почетни гости. Антъни използва това като извинение, за да я измъчва със своята близост.
Скоро тя се запозна с неговите приятели — най-жалката група похотливи развратници, които можеше да си представи. Нямаше нито един, който да не я гледа безсрамно, да флиртува с нея или да й подхвърля закачливи намеци. Бяха забавни и възмутителни. Откъсваха я от Антъни танц след танц, докато най сетне усети, че жадува за миг покой. Съпругът й не се виждаше никъде. Най-сетне можеше да се отпусне и да се забавлява.
— Виж, Малори, или ще играеш карти, или не — каза преподобният Джон Уилхърст раздразнено, когато за трети път от един час насам Антъни се надигна от масата.
Другите двама играчи бяха напрегнати. Антъни постави ръце на масата и се наведе към Уилхърст:
— Ще си протегна краката, Джон. Ако това е проблем за теб, знаеш какво мога да направя.
— Не, не е проблем — Джон Уилхърст се измъкна от положението. Той беше съсед на Джейсън, познаваше избухливите характери на Малори още от детството им. За какво ли си мисли той в момента? — Аз например бих си взел още едно питие.
Уилхърст бързо се отдалечи от масата. Антъни измери с поглед останалите играчи, очаквайки мненията им. Нямаше възражения.
Спокойно, сякаш не беше се опитал да предизвика стар семеен приятел, Антъни взе питието и излезе от салона за игра. Спря на същото място, където беше стоял преди това, тоест на входа към балната зала. Погледът му обхождаше тълпата, докато накрая откри лицето, което му причиняваше толкова болка.
Дявол да я вземе! Та той не можеше дори да изиграе една проста игра на карти, ако тя е наблизо. Това, че не я държеше под око, му пречеше да се концентрира. Беше загубил вече почти хиляда лири. Това не беше никак хубаво. Не можеше да стои близо до нея без да я докосва, нито да бъде далеч от нея и да не я наблюдава.
Конрад Шарп видя Антъни в другия край на залата и смуши Джеймс в ребрата.
— Отново е тук.
Джеймс проследи погледа на Кони и видя намръщената физиономия на брат си. В момента сър Антъни наблюдаваше напрегнато как жена му се носи във вихрен танц.
— Заслужава си човек да се полюбува на изражението му. Струва ми се, че скъпият ми брат не е щастлив.
— Ти можеш да го излекуваш, ако поговориш малко с нея и разкажеш истината.
— Мога.
— Защо не го направиш?
— О, да помогна на Тони? Кони, много по-забавно е да го наблюдавам как си блъска главата с този проблем. Той не понася откази. Доколкото го познавам, по-скоро ще стигне до дъното на ямата, отколкото да се измъкне от нея.
— Ако изобщо успее да се измъкне.
— Така ли мислиш? Малори винаги побеждават накрая. — Тези думи предизвикаха усмивка по устните на Джеймс. — Освен това, както забелязваш, тя вече започва да се предава. Непрекъснато очите й шарят из залата и го търсят. Надали има друга жена в тази зала, която да се измъчва повече от госпожа Розалин.
— Но тя не го осъзнава. Така ми се струва.
— Какво толкова забавно сте открили вие двамата?
Рийгън и Никълъс се присъединиха към тях.
Джеймс й отговори:
— Чудим се на мъжките слабости, миличка. Понякога се превръщаме в такива магарета.
— Недей да обобщаваш, старче — отвърна Никълъс — Говори само за себе си.
— Всъщност аз изключвам себе си — каза Джеймс, усмихна се странно и погледна към зет си. — Ти си лидер в това, Монтиед.
— При това прочут — въздъхна с досада Рийгън, изгледа презрително и двамата, заобиколи ги и хвана под ръка Конрад. — Би ли ме поканил на един танц, Кони? Омръзнало ми е да им слушам заяжданията.
— Разбира се — отвърна Шарп.
Джеймс видя как се понасят в следващия танц и изсумтя.
— Тя без проблеми решава всички въпроси, а?
— Ти не я познаваш дори наполовина — промърмори Никълъс, по-скоро на себе си. — Опитай поне за седмица да спиш на канапето, само защото си ядосал с нещо съпругата си и ще видиш.
Джеймс избухна в смях.
— Боже мой, и при теб ли е така? Да пукна, ако не е така. И с какво си заслужил подобно отношение?
— С това, че не съм ти простил — тросна се Никълъс. — Тя знае това. Всеки път, когато се спречкам с теб, тя ми го натяква. Кога, по дяволите, ще напуснеш Лондон?
Джеймс продължаваше да се смее доволно.
— О, какъв интерес проявявате всички към моето отпътуване. Ако знам, че от това зависи твоето пребиваване на канапето, никога няма да напусна града, момчето ми.
— Много мило от твоя страна, Малори.
— Харесва ми да чувам такива неща. Ако това ще те утеши, аз съм ти простил много отдавна.
— Господи, колко си великодушен! Да ми простиш след като беше виновен за всичко… Единствената моя грешка беше, че те последвах в морето.
— Аха! И след това се озовах в затвора.
— Да, а преди това ти ме беше завързал за леглото и трябваше дълго да се възстановявам след побоя, който ми нанесе. За малко да изпусна собствената си сватба.
— На която трябваше да те завлечем насила — кисело подметна Джеймс.
— Долна лъжа!
— Нима? Не можеш да отречеш, че братята ми те завлякоха дотам с извити ръце. Ако аз бях там…
— Да, ти наистина беше, старче. Не се ли спотайваше, за да ми устроиш засада?
— Аз и спотайване? Спотайвал!
Никълъс простена:
— Сега вече всички разбраха за какво говорим. Проклета да е твоята избухливост. Не можеш ли поне веднъж да не повишаваш тон?
Джеймс проследи погледа му и видя, че Рийгън е спряла да танцува, наблюдавайки ги недоволно от дансинга, а Кони стоеше до нея и се преструваше, че нищо не е чул.
— Мисля, че бих изпил още нещо — каза Джеймс доволно. — А ти продължавай да спиш удобно на канапето, момчето ми.
Той се запъти към масата с напитки и остави Никълъс сам. Мина край Антъни и не се сдържа да не отбележи:
— Трябва да обмениш малко опит е Монтиед. Той страда от същото заболяване като теб. Знаеш ли това?
— Така ли? — Антъни огледа стаята и погледът му се спря на Никълъс. Добави сухо: — Но очевидно е намерил лек срещу страданието си.
Джеймс се засмя, виждайки Никълъс да целува съпругата си пред очите на всички присъстващи.
— Подозирам, че е замислил нещо. Тя не може да му вдигне скандал за целувката пред толкова хора.
Антъни не чу тази забележка. Чу за пореден път гърления смях на Розалин. Явно партньорът й в този танц беше направил нова духовита забележка. Не можа да издържи, проби си път между танцуващите и потупа не особено дружелюбно Джъстин Уортън по рамото. Двамата спряха да танцуват.
— Случило ли се е нещо, Малори — попита предпазливо лорд Уортън, усетил заплаха в стойката на
