това.
Фактът, че нея не я бяха докосвали, я успокояваше донякъде. Единственото обяснение, което си даваше, беше, че я пазят за сватбата. Но тя по-скоро би умряла, отколкото да се ожени за викинг. Единственото, което искаше, беше отмъщение и все някога щеше да го изпълни.
Разтовариха кораба. Прибраха златото, пуснаха добитъка на пасището и се събраха в голямата къща на шумно празненство. Огромен глиган беше опечен на шиш. Роби приготвяха различни видове ястия.
Мъжете се разположиха на дългите маси и се заеха с пресушаването на огромни количества медовина. Други се обзалагаха кой ще изпие повече. Големият, приличащ на трон, стол, заемащ челно място на масата, беше празен, но никой не се смущаваше от отсъствието на Анселм.
В банята котел с вода вреше на огъня. Пушек и пара се смесваха и дразнеха очите. Огромна вана, в която спокойно можеха да влязат петима души, беше разположена в средата на помещението. С чаша медовина в ръката, Анселм разпускаше тялото си в горещата вода.
Красива млада робиня разтриваше гърба му. Първородният му син Хю стоеше върху пейка, опряна на стената.
— Сигурен ли си, че няма да ме придружиш? — сърдито попита Анселм. — По дяволите това ритуално къпане, на което майка ти толкова държи. По друго време не бих имал нищо против, но тя знае колко съм нетърпелив да отида и въпреки това ме накара, да дойда първо тук.
— Не само с теб е така, татко — отвърна Хю с усмивка. — Тя прави същото с мен и с Гарик, когато се завръщаме от сражение. Мисли, че сме изцапани с кръвта на враговете си и колкото може по-бързо трябва да се пречистим.
— Каквато и да е причината, Локи ми се присмива в този момент. Не знам защо се съгласявам с това нещо.
Хю се разсмя от сърце и сините му очи весело заблестяха.
— Неведнъж си казвал, че жена ти управлява къщата, а ти морето.
— Това е вярно. Жена ми си присвои повече права, отколкото съм й дал. Но стига за това. Гарик завърна ли се?
— Не.
Анселм се намръщи. Последния път, когато по-малкият му син не се завърна преди зимата, беше пленен от християните. Но тогава той беше на поход срещу противника. Миналата пролет Гарик отплава, за да опита късмета си в търговията, така че поне докато не дойде зимата, Анселм нямаше от какво да се страхува.
— А Феърфакс, къде е той?
— На лов за китове — кратко отвърна Хю.
— Кога замина?
— Преди седмица.
— Значи ще се върне скоро.
Хю сковано се изправи. Едър мъж на около трийсет, той беше копие на баща си. Хю негодуваше срещу този брат, който беше от друга жена, и се възмущаваше всеки път, когато баща му се интересуваше от него.
— Защо се занимаваш с него? Съгласен съм, че майка му е свободна жена, но той е копеле не по- различно от тези, които си създал от робините си.
Сините очи на Анселм се присвиха.
— Другите са дъщери. Аз имам само двама законни синове и Феърфакс. Не се бъркай в отношенията ми с него.
— Но той не е викинг. Той е слаб и мекушав.
— Моя кръв тече във вените му. Повече няма да говорим за това. А сега ми кажи как вървяха тук нещата, докато ме нямаше. Кланът Борксен създаваше ли неприятности?
Хю сви рамене и отново седна.
— На пасището бяха открити две умрели крави, но нямаше никакви доказателства, че те са го направили. Би могло да е дело на разбунтувал се роб.
— Но ти се съмняваш в това, сине.
— Да. По-скоро Гервис или Седрик или някой от братовчедите им. Те ни предизвикват да им отмъстим. Кога ще ни разрешиш да ги нападнем?
— Тази борба трябва да се води честно — отвърна Анселм ядосано. — Последни ние ги нападнахме.
— Значи е техен ред — продължи Хю с глас, изпълнен със сарказъм. — Тор! Само защото ти и Латам Борксен сте били някога приятели, не е достатъчно тази борба да се води по такъв начин. Минаха години, без да се пролива кръв.
— Прекалено много си се бил с чуждестранен враг, Хю. Никога не си се бил с врагове, които да са викинги като нас. Тази борба трябва да се води честно. Не бива да се обвинява Латам за това, което се случи, защото той трябваше да вземе страната на синовете си.
— Нима си забравил, че заради тях изгуби единствената си законна дъщеря? — просъска Хю.
— Не съм забравил. Один ми е свидетел, че другите ще платят, така както Едгар си плати. Но това ще бъде направено по честен път не с подмолни атаки.
Анселм се надигна от ваната и момичето го загърна в плътна вълнена роба.
— Сигурен съм, че те също са открили две от кравите си умрели.
Хю се ухили и се отпусна.
— Точно така.
— Добре — отвърна Анселм, — значи е техен ред. А сега, тъй като Елоиз не може да намери нищо повече нередно по мен, ще се преоблека и ще се срещнем в залата.
— Казаха ми, че си се завърнал с пленници.
— Да, общо са седем.
— Любопитен съм — продължи Хю. — Между тях имало дребен младеж с дълга, черна коса. Имаш достатъчно мъже роби. Защо си довел и този?
Анселм се засмя и ъгълчетата на очите му се присвиха.
— Това също е жена: момичето, за което щеше да се жени брат ти.
— Така ли? Лейди Брена? Изгарям от нетърпение да я видя.
— Тя притежава смелост, каквато не съм виждал у никоя друга жена. Би се с нас с меч в ръка и рани Торн. Красиво беше да я гледаш как се сражава.
— Искам я.
— Какво?
— Казах, че я искам — повтори Хю. — Гарик мрази жените, а ти имаш Елоиз. Моята съпруга е кротка, каквито са и робините ни. Това, от което имам нужда, е точно такава пламенна жена.
— Ти дори не си я видял, Хю — отбеляза Анселм и устните му леко се присвиха. — Тази малка красавица притежава повече енергия, отколкото би било удобно за теб. Ужасно зла е и изпълнена с враждебност и омраза.
— Храбростта й може да бъде пречупена! — каза Хю, а очите му заблестяха в очакване. — Няма да се откажа, наистина я искам.
— Тя не трябва да бъде пречупвана! — рязко отвърна Анселм. — Ще я дам на Гарик. Точно от нея се нуждае той, за да превъзмогне собствената си несполука.
Анселм не каза, че тя все още е девица, защото тогава Хю още повече щеше да настоява да я има и като първороден син правото би било на негова страна.
— Между останалите има една червенокоса жена, която повече би ти допаднала. Тя е по-женствена, точно както ти ги харесваш. И е по-отстъпчива.
— А ако избера лейди Брена?
— Ще съм доволен, ако не го направиш — предупреди Анселм.
— Ще видим — отвърна Хю уклончиво.
