ти е, че сватба няма да има.
— Да.
— Гарик не знае нищо за това. Той отплава напролет, преди вашият пратеник да дойде тук. Наистина съжалявам за това, което се случи. Ако можех да променя съдбата ви, щях да го направя.
— Би ли си позволила твоите хора да чуят тези думи?
Елоиз се усмихна.
— Те не могат да ни разберат. Аз научих езика на съпруга ми, но той моя — не. Знае, че не обичам да води пленници. Както виждаш, тук има такива. Не мога да го спра. Това просто е част от живота на викингите.
— Какво ще стане с моята племенница? — загрижено попита Лини.
— Тя ще бъде слугиня като всички вас — отвърна Елоиз и се обърна към Брена. — Разбираш ли, дете?
Брена не каза нищо и Лини въздъхна.
— Тя е упорита и докачлива. Няма да се примири.
— Но ще трябва — мрачно произнесе Елоиз. — Няма да те лъжа. Ако причинява неприятности, ще я продадат на някой далечен пазар или ще я убият.
— Не! — възкликна Лини.
Брена изгледа Елоиз с презрение и се върна при групата.
— Все още няма за какво да се тревожиш — каза Елоиз. — Ще дадем време на момичето да свикне. Мъжът ми е възхитен от смелостта й. Той няма да разреши да я наранят.
Лини отправи тревожен поглед към Брена.
— Страхувам се, че тя сама ще си причини болка.
— Може да се самоубие?
— Не, ще търси отмъщение. Никога преди не съм виждала такава омраза. Не е проговаряла от момента, в който ни плениха. Не говори дори с мен.
— Разбирам горчивината, която изпитва, но никой тук няма да се съобразява с нея.
— Ти не знаеш защо тя храни такава омраза — бързо каза Лини. — Баща й почина в деня преди нападението. Тя нямаше време да се възстанови. Не искаше да се омъжва за вашия син, но баща й беше дал дума и тя трябваше да я изпълни. Очакваше своя годеник, а не вашия съпруг, който ни нападна. Този ден видя много кръв. Зет й, слугите, заклани пред нея. Слушаше писъците на Корделия, моите, когато…
— Разбирам.
— И тогава Брена беше победена. За да разберете какво означава това за нея, трябва да знаете, че никой никога преди не я е побеждавал. Тя беше единствено дете, при това израснало без майка. За Ангъс — нейния баща, тя беше синът, който той никога не успя да има. Той я научи на всичко, на което би научил сина си, ако имаше такъв. Денят, когато я победиха, тя е приела като предателство спрямо баща си. И тогава нейната собствена прислужничка, жената, която я беше гледала като свое дете, беше зверски убита. Виждайки това, Брена крещя истерично за първи път в живота си. Сега тя може би чувства срам, че не успя да запази хората си. Оттогава мълчаливо страда.
— Това наистина е позор — съгласи се Елоиз. — Но тя е умно момиче, нали? Ще разбере, че няма друг избор, освен да приеме това, което я е сполетяло.
— Защо? — запита Корделия, която ги беше слушала през цялото време. — С какво е по-различна тя от нас? Не познаваш гордост като нейната. Тя никога няма да приеме това насилствено поробване. Погледни я сега. Тя дори не ти говори, какво остава, ако трябва да ти прислужва? По-добре я убий.
Елоиз се усмихна и впи студен поглед в Корделия.
— Дали ще прави това или не, не е моя работа. Тя е дадена на Гарик и ще отиде в неговия дом. Но ти ще бъдеш под моя власт, тъй като Хю те избра за себе си, а той и жена му живеят в нашия дом. Сега ти си негова и ще бъдеш зависима от мен.
Лицето на Корделия придоби пепелявосив цвят, но тя не каза нищо. Не я интересуваше, че щеше да бъде под властта на тази жена, защото беше видяла погледите, който Хю й отправяше. Може би не всичко е загубено.
— Дали ще ми разрешат да бъда заедно с Брена? — с тревога в гласа попита Лини.
— Не — мъжът ми желае да те запази за себе си. — Ти също ще останеш у дома.
Лицето на Лини се обля в червенина!
— Аз, аз…
Тя не успя да довърши.
— Не се тревожи, Лини, аз не съм ревнива. Тук е съвсем нормално мъжете да се забавляват с робините си. Не мисля, че сме съвършени или пък че по този, начин светът свършва. Някои жени не са съгласни с това, но аз не съм от тях. Така че успокой се. Все още вярвам, че с теб ще бъдем приятелки.
— Благодаря ти.
— А вие — обърна се Елоиз към останалите — ще останете в дома ми, но не за дълго. Когато мъжът ми реши, ще ви даде на свои приятели. Не мисля, че бъдещето ви ще бъде така тежко, както в този момент си представяте. След време всички ще свикнете.
ГЛАВА ОСМА
Изпратиха Брена с малка лодка, която приличаше на кану. Само един мъж на име Огден я придружаваше в това пътешествие навътре в земята на викингите. Съпругата на Анселм го предупреди да бъде много внимателен. Пътуването беше кратко. Скоро високи скали отново оградиха фиорда, хвърляйки тъмна сянка върху водата и цялата долина. И тогава тя я видя. Каменната къща на Улрик Хаардрад, кацнала високо върху скалите, напълно се вписваше в пейзажа.
Викингът, който я придружаваше, не беше доволен. Когато приближаваха брега, започна да гребе по- бързо. Би предпочел да пререже гърлото на момичето й да я хвърли в бездънните води на фиорда, защото тя беше ранила брат му и по този начин бе опетнила името му. Но тогава самият той трябваше да отговаря пред Анселм, а не смееше, и да си помисли за Гарик, който сега притежаваше момичето. Освен това, да убие жена, вързана и съвсем безпомощна, не би му донесло никаква слава. Сега тя по нищо не приличаше на черната лисица, която с такова умение се биеше срещу брат му. Все пак Огден я мразеше, тази жена, която се обличаше и постъпваше като мъж, го гледаше с очи на тигрица — злобно и отмъстително.
Спряха не точно под каменната къща, а по-нататък — нагоре, откъдето скалата започваше да се спуска. Тук Огден грубо свали Брена от лодката и я задърпа по стръмната камениста пътека.
Бяха я правили робите на Улрик, които бяха мъкнали огромните камъни до мястото, което той си беше избрал, за да си построи къща.
Най-отгоре имаше грамаден камък, който можеше да блокира пътя от фиорда. Огден видя, че къщата на Улрик би била идеална крепост в случай на нападение. Сградата приличаше на дървените домове на викингите само по това, че нямаше прозорци. Иначе беше като голямата каменна къща, която Огден беше видял на шотландския бряг: имаше комини, през които пушекът можеше да излиза, и беше на два етажа. Вместо да е обърнат към морето или полето, входът на къщата беше откъм страната, където растяха стари, разкривени дървета. Складът, оборите и конюшните бяха зад къщата.
Преди да умре, Улрик завеща на Гарик къщата и няколко акра плодородна земя. Това стана в присъствието на Анселм, за да няма спорове. Анселм и без това не искаше къщата, тъй като с каменните си стени беше много студена през зимата. Обаче за Гарик тя беше наследство, единственото, което щеше да получи, тъй като по традиция всичко, което Анселм притежаваше, щеше да бъде наследено от първородния му син Хю.
Гарик не беше фермер като Огден и другите мъже, които притежаваха земя по тези места, не беше и рибар. Беше ловец, много умел с лъка и стрелата, и непрекъснато обикаляше гъстите гори, разположени върху земите му. Обичаше да навлиза дълбоко навътре, където гъмжеше от рисове и лосове. През зимата той отплаваше на север за бели мечки. Като доказателство, че е наистина много добър ловец, за две зими той събра огромен товар кожи, които взе, когато отплува на изток.
Въпреки че самият той не беше фермер, позволяваше на робите му да отглеждат разни култури, така че върху масата му ежедневно имаше лук, грах, ръжен хляб и ечемик.
