присвиха, тя бързо добави: — Прости ми, не мислех да ти напомням за нея. Но това момиче не е Морна. Защо не опиташ да бъдеш по-внимателен с нея?
— Нали е моя?
— Да — неохотно отвърна майка му.
— Тогава остави ме да се отнасям, както аз реша.
Брена настръхна. Беше много трудно да се сдържа, когато разговорът се отнасяше за нея. Гарик се беше показал като безсърдечен неприятел, не по-различен от това, което тя бе очаквала. Сега поне го познаваше. В този момент осъзна, че я гледа.
— Дай ми ножа! — Гласът му изискваше подчинение, но тя само поклати глава.
— Не, ти сам трябва да си го вземеш.
— Гарик, за бога, остави сега този нож — със сериозен глас каза Елоиз. — Искаш да те рани ли?
— Тор! — избухна той. — Тя говори смело, но ти я надценяваш, както и тя себе си. Тя не би могла да се сражава с мъж.
— Моля те, Гарик!
Той се бори известно време с чувствата си, но накрая молбата на майка му взе връх. Обърна се към Брена, която го гледаше предизвикателно.
— Ще ме последваш ли спокойно?
— Да — с готовност отвърна тя, сигурна в победата си.
Той й направи място и тя мина пред него. Докато се придвижваше напред, тя не поглеждаше встрани, и сигурна, че вече никой няма да й посегне, прибра ножа в колана си.
Когато изкачиха стълбите, Брена се насочи към работната стая, но Гарик я спря и я вкара в спалнята си. Тя не се възпротиви. Там поне леглото беше удобно. Но в момента, в който влезе вътре, той я изненада, като я повдигна от земята с едната си ръка, а с другата й отне ножа. След това с всичка сила я завъртя и я хвърли на студения под.
— Трябваше да направя това долу и пред всички да ти покажа къде е мястото ти! — извън себе си от яд извика Гарик.
— Лъжец! — изкрещя тя и скочи на крака. — Ти не посмя да се биеш с мен, когато бях готова за това. Нападаш ме в гръб като страхливец, какъвто всъщност си.
— Внимавай какво говориш! — закани се той. — Или ще си получиш заслуженото, и без това отдавна го търсиш.
— Значи ще биеш една беззащитна жена? Колко си жалък!
— Не беззащитни жени, а непослушни роби — ядно каза той.
При тези думи тя се нахвърли върху него.
— Спри, ако ти е мил животът!
Беше изцяло завладяна от желанието да му причини болка. Но изведнъж чу зловещо ръмжене, което идваше от леглото, и се закова на място. Когато се обърна, видя огромно бяло куче, оголило острите си зъби срещу нея.
— Само се приближи до мен и той ще ти се нахвърли.
— Изгони го от тук — тихо каза тя.
— Не, това няма да направя. Само кучето би могло да предотврати друга твоя беля — отвърна Гарик, а устата му се разтегли в насмешлива усмивка.
— Не можеш да ме оставиш тук с него.
— Той няма да те нарани, докато стоиш мирна.
На вратата Гарик спря, а по лицето му се четеше оживление.
— Все още не сме се били с теб, Брена Кармарам. Но когато му дойде времето, аз се надявам това да бъде удоволствие за мен.
За момент тя забрави кучето:
— Аз също се надявам да е така!
Гарик се разсмя от сърце и погледна към животното на леглото.
— Пази я добре.
Момичето и кучето останаха сами в стаята.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Леденостуден въздух, нахлуващ през балконската врата, събуди Брена. Тя потрепера и бързо скри босите си крака под завивката.
Докато стоеше така, свита на топка за да се стопли, вратата се отвори и Брена погледна натам, за да разбере кой влиза. Появи се Гарик с поднос храна. Той заповяда на кучето да излезе, след това затвори с крак вратата и сложи подноса върху масата.
— Нима си против свежия въздух? — сърдито запита той и широко отвори вратата на терасата.
— Предпочитам да ми е топло — пренебрежително отвърна тя.
Неочаквано той се разсмя.
— Страхувам се, че през зимата ще умреш от студ, щом това прекрасно време е студено за теб.
При тези думи тя потрепера. Как би понесла зимата? Толкова далеч на север зимните месеци нямаха нищо общо с това, което тя знаеше от родното си място. И ако беше вярно, че през цялата зима няма слънце, значи снегът нямаше да може да се стопи.
— Ела да хапнеш — Гарик придърпа двата високи стола към масата.
— Заминаха ли си твоите гости? — Брена произнесе думата гости с отвращение и омраза.
— Да, в къщата е спокойно. Сега първо ще ядем, после ще поговорим.
Тя го изгледа с подозрение.
— За какво ще говорим?
— За теб и за това какво се очаква да вършиш тук.
При тези думи тя почувства, че отново ще застанат един срещу друг въпреки че на нея съвсем не й беше до това. Винаги ли ще трябва да бъдат на нож с този мъж? Точно сега имаше нужда да остане сама и да се отдаде на спомени и мисли за баща си.
Въздъхна и се присъедини към Гарик на малката масичка. Той беше донесъл две големи купи, пълни с обичайната сутрешна закуска — овесена каша. Освен нея имаше затоплено месо от фазан и хляб от ечемичено брашно. Когато Брена посегна към чашата си и отново видя топлото мляко, тя се намръщи. Погледна Гарик, а в погледа й се четеше обвинение.
— Защо всяка сутрин ми дават мляко като на бебе?
— Аз също пия мляко — отвърна той и повдигна чашата си към нея. — Това е здравословно.
— Мразя млякото! Нима тук не се позволява на жените да пият вино или медовина?
Той се наведе към нея, а на устните му играеше лека усмивчица.
— Да, позволяваме им, но не и на слугите.
В този момент тя изпита желание да захвърли чашата с мляко в лицето му и да изтрие тази самодоволна усмивка от устните му, но не знаеше как би реагирал той и като реши, че в никакъв случай такава постъпка не би била в нейна полза, се отказа. Отново мислено прокле злата си участ и лакомо се нахвърли върху яденето.
Гарик мълчаливо я наблюдаваше, докато тя се хранеше. Не беше трудно да я ядоса човек, както личеше по зачервените й бузи. Само да й се споменеше в какво положение се намира в момента, беше напълно достатъчно. Той никога досега не беше срещал жена с нейната гордост и решителност. Това, че беше негова собственост, означаваше, че трябва да бъде подготвен за какви ли не изненади.
Той си спомни как бе изглеждала първата нощ, когато се върна и видя в леглото си малката й, свита на кълбо фигура. Лицето й излъчваше очарование като лице на малко дете. Красотата му беше нереална. Веднага след това обаче паметта му извика образа й вчера, когато цялата се беше превърнала в едно зло и страховито дяволче. Дори тогава той беше заслепен от красотата й. Ядоса се, обаче, когато я видя да спори с майка му. Той се заслуша, когато я чу да споменава изпитанията, на които е била подложена при викингите. Част от яда му изчезна, чувайки това, но когато тя открито заплаши брат му, той отново се вбеси. Нечувана дързост беше роб да се държи по този начин. А след това майка му я защити, като не му разреши
