неговата кръв, а тази на баща му.
Въпреки това беше грешка, че не го нападна, защото той мигновено хвана китката, която държеше ножа. Болката, която й причини, като стисна с всичка сила ръката й, беше наистина непоносима, но тя прехапа устни и не извика.
След това умело извъртя ножа, така че успя да прободе ръката му и той освободи хватката си. Тя се загледа в кръвта, която се стичаше от раната, и отвлече вниманието си за момент. Точно тогава Гарик със силен удар изби ножа и той издрънча на пода. След това хвана ръцете й зад гърба и ги изви с всичка сила. Тя го изгледа предизвикателно и без страх.
— Можеш да направиш най-лошото, на което си способен.
Дълго време той нищо не каза и част от яда му се стопи. Когато започна да сваля колана от себе си, тя не направи опит да побегне, но очите й заблестяха с омраза, когато погледите им се срещнаха. Тогава най- неочаквано той пусна колана на земята. Тя изглеждаше объркана, а когато той продължи да се съблича, в очите й се появи ужас. Той започна да сваля панталоните си и тя изплашено го запита:
— Какво правиш?
— Нали виждаш. Събличам се.
Очите й се разшириха от учудване.
— Ще ме биеш съблечен? — запита тя невярващо.
— Не — студено каза той и приключил с панталоните продължи да сваля ботушите си. — Реших да се отнеса към теб по друг начин.
— Как?
Той изви вежди.
— Мисля, че е очевидно. Ще постъпя по единствения начин, по който мъжът изцяло поставя в своя власт жената.
Трябваше й известно време, за да разбере какво всъщност означаваха думите му. Когато осъзна смисъла им, тя пребледня и направи крачка назад. Изведнъж я обхвана паника. Въобще не беше допускала, че ще се стигне дотук. Всички бяха казвали, че той мрази жените. Баярд беше казал, че Гарик не би я използвал за това, още повече че той не беше гледал на нея както другите мъже — с желание. Би ли могла да понесе болката? Нима щеше да се унижи, молейки за милост? Нямаше ни най-малката представа дали всичко, което сестра й беше разказвала, беше вярно.
Гарик намръщено я наблюдаваше. Това, което го изненадваше, беше ужасът в очите й. Наистина необичайно, защото до този момент беше показвала само непоколебима смелост и кураж. Беше се държала дръзко и предизвикателно, когато той се канеше да я бие, а сега, когато се готвеше да я отведе в леглото си, се беше изплашила. Такава промяна беше повече от объркваща. От досегашното й държане той си беше направил извода, че нямаше начин, по който би могъл да я направи уязвима и да постигне резултата, който беше постигнал сега.
— Нима открих как да те укротя? — тихо попита той.
— Аз не съм животно, което трябва да бъде укротявано! — избухна тя.
— Но си робиня, чиято наглост не би могла да бъде търпяна повече.
— Но ти не ме желаеш, тогава защо искаш да правиш това с мен? — едва дочуто попита тя.
Гарик я погледна замислено.
— Вярно е, че нямам нужда от жени, освен ако тялото ми не се нуждае от тях. Дори една апетитна жена не ме привлича така, както беше преди. Но изглежда, че това е единственият начин, по който бих могъл да те усмиря.
Той направи крачка към нея и лицето й още повече пребледня. За момент тя остана като вкаменена, но след това рязко се втурна към ножа, който все още беше на пода. Гарик беше предвидил и успя да я хване, преди да е достигнала оръжието.
Брена се бореше като същество, което знае, че скоро ще умре.
Острите й нокти раздраха кожата на гърдите му, но това предизвика единствено смях в очите му.
— Сега нямаш оръжие и бихме могли да си премерим силите, но ти много добре знаеш, че ще си победена.
В отговор Брена с всичка сила го захапа за ръката, която я държеше. Той извика и през това време тя успя да се освободи и се втурна към вратата, но той хвана края на роклята й. Тя се дръпна и дрехата й се скъса до кръста. Гарик я притегли към себе си, но тя се обърна и го удари с юмрук в лицето. Тогава той хвана ръката й като в менгеме и я извъртя зад гърба й.
— Пусни ме! — истерично изкрещя тя.
— Не, няма да го направя.
Тя го погледна в очите и видя желание в тях. Тялото й се притискаше плътно до неговото и тя можеше да усети, че той я искаше. Страхът, който я обхвана, я обезсили и единственото, което можеше да направи, когато той се опита да я целуне, беше да извърне глава.
Но той я хвана в силните си ръце и приближи устните си до нейните. Преди да я докосне, тя сграби в шепите си косата му и дръпна силно назад главата му.
— По дяволите, момиче! Ти се бориш с мен, сякаш все още си девица, а това не е така.
— Не съм била с мъж — тихо прошепна тя, а от болка лицето й се изкриви, тъй като той все още не беше освободил ръката й.
Той се загледа в дългата плитка, която се спускаше на гърба й, и леко отпусна хватката, но продължаваше да я държи притисната в себе си.
— Не мога да повярвам, че мъжете на баща ми не са се опитали да те прелъстят.
— Не са ме докоснали. — Горещо се молеше той да промени решението си. — Баща ти ги държеше далеч от мен.
Изведнъж гръмкият му смях изпълни цялата стая.
— Значи затова те е страх от мен?
— Не ме е страх от теб.
— Напротив, страх те е — с по-мек глас каза той, — защото аз ще ти бъда първият мъж. Не се притеснявай, ще бъда нежен с теб.
С тези думи той я повдигна на ръце, но тя се бореше с всички сили и не му беше лесно да я занесе до леглото. Там той я положи с внимание и легна върху нея. Тя го блъскаше и дереше с нокти гърба му, опитвайки се да го отхвърли от себе си. Накрая той хвана двете й ръце и я принуди да спре.
— Защо не престанеш? Казах ти, че ще бъда внимателен. Само леко ще те заболи.
— Лъжеш! — извика тя, опитвайки се да освободи ръцете си.
— Стига си се въртяла — заповяда й той, когато коляното й заплашително се насочи към слабините му. — Ти би предпочела боя с камшик пред това, което носи само удоволствие. Или те е страх, че по този начин ще унижиш себе си, тъй като тогава вече без съмнение ще бъдеш моя.
— Лъжите ти няма да ме накарат да ти се покоря. Аз знам за болките, които ме очакват.
— Болки? — Той погледна очите й, в които имаше страх, и се зачуди какви мисли се въртяха в главата й. — Но ти сама ще се увериш каква всъщност е истината.
С тези думи той се отдръпна от нея и за момент Брена си помисли, че е променил решението си. Но това беше грешка, защото в следващия момент той я остави без дрехи. Брена изстена унизена от жадния му поглед, впил се в голото й тяло. Тя затвори очи засрамена.
— Значи това е тялото, което криеш? — дрезгаво промърмори той. — Аз си мислех, че ще видя момчешки форми, а ти си съвършена жена. Такава красота не бях виждал досега.
— Престани с бръщолевенията си. Не съм твоя, а ако ти си мислиш обратното, бъди сигурен, че се лъжеш.
Той се усмихна.
— Скоро ще те направя моя, при това ще го направя с най-голямо удоволствие.
Той здраво притисна ръцете й и нежно долепи устни върху гърдите й, които го мамеха. Започна бавно да изсмуква сладостта им и те набъбнаха под езика му. Почувствала някаква промяна в себе си, Брена не се отдръпна. Тя никога не беше си представяла, че устните на мъжа могат да бъдат толкова горещи. Те сякаш изгаряха кожата й там, където се докоснеха. Нима тази горещина също беше част от страданията, които я очакваха? Тя погледна към златистите къдрици, които я гъделичкаха, след това погледът й се премести
