въргаляха из сламата.
— Когато е един мъж, нямам нищо против, но когато са един след друг, както се случва на събирания, това не мога да понасям — ядосано отвърна Яни. — Да не би на теб да ти е много хубаво след такива нощи?
Брена бързо трябваше да смени темата, тъй като собственият й опит с мъжете беше много малък и тя все още не можеше да говори за това.
— А робите, които е продал, въобще ли не го интересува какво става с тях след това?
— Той трябваше да ги продаде, Брена — каза Яни. — Те наистина бяха много — неговите собствени и тези, които баща му беше дал. Той продаде само тези, за които щяха да му дадат много пари, и тези, които създаваха неприятности.
При тези думи Брена пребледня, но Яни и Мойда не забелязаха. Тя скоро се съвзе.
— Колко роби има в момента тук?
— Мисля, че сме около дванайсет. Ние двете, още две възрастни жени, които видя вчера, Енид, старият Дънкан и петима млади мъже. И децата, разбира се.
— Деца?
Яни се усмихна гордо.
— Аз имам едно момченце, Шелдън, той е на две години. Мойда има три деца, двете са близнаци. През деня ги гледат двете старици, ще ги видиш по-късно. Надявам се, че обичаш децата.
— Да — усмихна се Брена. — Вземах с мен малките на лов, когато бащите им бяха на полето. Може би ще вземам и вашите, когато пораснат.
Брена с ужас осъзна, че говори за бъдеще тук, без да има намерение да се задържа дълго на това място. Тя трябваше да внимава да не се сближи с тези хора, защото, когато си тръгнеше, щеше да тъжи за тях.
Продължи да разпитва за Гарик.
— Те деца на Гарик ли са?
— Господарят никога не ме е докосвал — намръщи се Мойда, — въпреки че неведнъж се опитвах да привлека вниманието му.
— Той ме вземаше в леглото си няколко пъти, когато в началото ни доведе тук — добави Яни, — но след това загуби интерес към мен и ходеше до дома на баща си, при неговите робини. А баща на Шелдън е Перин, сигурна съм в това.
— Перин?
— Той е най-добрият приятел на Гарик. За да скрепят тази дружба, те станаха кръвни братя. Това стана преди шест години. Тогава Гарик беше на деветнайсет, а Перин на четирийсет и три.
— Перин ли ти каза това?
— Да, той често идва да ме види и ми разказва много неща.
— Той знае ли, че Шелдън е негово дете?
— Разбира се.
— Тогава защо не се ожени за теб?
И двете жени изгледаха Брена, като че ли неочаквано тя си беше загубила разсъдъка.
— Викинг не може да се ожени за робиня. Това е забранено — отговори Мойда.
— А не може ли да ги освободят?
— Това е невъзможно да се случи тук, Брена. Има само един начин, по който роб може да получи свободата си, и той е ако убие враг на клана. Но дори и тогава не е сигурно, че ще го освободят. Само много добър и великодушен господар може да го направи. Перин мисли да ме откупи. Той изчаква удобно време, когато мъката, обхванала Гарик, го напусне. Господарят беше весел младеж, внимателен с всички. Но преди три години сестрата на Перин промени всичко. Сега той презира жените и би се подигравал на приятеля си за това, че ме обича. Сестрата на Перин причини болка на всички ни и най-вече на Гарик.
Любопитството на Брена се изостри.
— За Морна ли става въпрос?
Яни погледна към вратата, за да се увери, че бяха сами, и й разказа историята.
— Да, точно за Морна става въпрос. Истинска змия, ако питаш мен, въобще не прилича на Перин. Гарик се влюби в Морна и мислеше, че тя отвръща на любовта му. Щяха да се женят. Но тогава се появи един богат търговец и Морна избяга с него. Предпочете парите пред любовта. Оттогава Гарик се промени. Не понася жените и се дразни от най-малката неразбория. Затвори се в себе си, стана жесток, постоянно участва в битки и загуби много приятели. Две години плава далеч на север, където ловуваше до пълно изтощение. Миналата пролет, когато отплава на изток, той взе тези кожи и робите, за да ги продаде там. Желанието му да забогатее беше много силно и той успя. Перин казва, че сега Гарик е много богат човек. И вече не е толкова безсърдечен към нас, както беше, преди да замине, но все още е студен и изпълнен с неверие към жените.
— Мислиш ли, че той възнамерява да спечели Морна отново? — попита Брена.
— Възможно е — отвърна Яни, — но аз самата не го разбирам. Знам само това, което Перин ми казва, и то е, че Гарик никога вече няма да отдаде сърцето си на друга жена. Единствената жена, която той обича и уважава, е майка му.
— Да, това наистина ми направи впечатление в залата — каза Брена. — Кажи ми защо тя го е научила на нашия език, а другият син не го знае?
— Хю е първородният и трябва да бъде истински викинг. Тя не може да показва обичта си към него пред други хора, защото това би се посрещнало с неодобрение, от клана. Гарик е вторият син и тя го обсипва с цялата си майчина любов. Говори нашия език и знае боговете ни така добре, както и своите. Беше много добър и това идваше от обичта, с която майка му го обсипваше, но Морна унищожи всичко.
— Трудно ми е да повярвам, че едно наранено сърце може да причини толкова нещастия — замислено каза Брена.
— Не е трудно да се отгатне, че ти никога не си се влюбвала, защото иначе щеше да познаваш жаждата за мъст, която обхваща отхвърления. Затова Гарик е зъл сега и прякорът му е, Гарик — Каменното сърце.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
По пътеката за конюшните Брена сплете косата си на плитка. Вътре намери Ерин да превързва ранения крак на една кобила.
— Бях започнал да се чудя дали не си забравила за конете — каза той, когато Брена го приближи. — Можеше да ми помогнеш тази сутрин да успокоим младата кобила. Жребецът беше неспокоен и я ритна, когато излизаше навън.
Брена нежно потърка носа на животното.
— А аз си мислех, че ти не би приел помощта ми, преди Гарик да си е дал разрешението.
— Той се съгласи още снощи.
— Наистина? — възкликна с изненада Брена, след това весело се разсмя. — Значи аз спечелих!
— Не съм чул за никаква победа — оживи се Ерин. — Той ми каза да работя с теб, докато се откажеш.
— Не мисля, че би се предал лесно — каза Брена напълно доволна от себе си. — Изгарям от желание да се занимавам с нещо. Нека да довърша това, което правиш.
Ерин бавно се изправи и тя коленичи на негово място до кобилата. Той я наблюдаваше с критичен поглед, но това не смущаваше Брена. Тя знаеше, че трябва да мине време, за да се увери възрастният човек, че може да се справи.
— Зимата бързо приближава — замислено каза Брена. — Вятърът беше много студен, когато изкачвах хълма.
Ерин се засмя:
— Ти ще се радваш на такова време, след като преживееш една зима тук. Но тя наистина скоро ще дойде. Реколтата е прибрана преди две седмици и слънцето слиза все по-ниско на хоризонта. Не след дълго със сигурност ще призоваваш пламъците на ада да те стоплят.
