удържаше да не заспи, но не биваше да става от леглото. Когато Тристан се върнеше, трябваше да мисли, че спи дълбоко.
Когато най-после вратата се отвори, тя затвори очи и притихна в леглото. В стаята бе тъмно и само тънка ивица лунна светлина се процеждаше през малкия прозорец. Не можеше да види Тристан, но чу как се препъна пред леглото и измърмори някакво проклятие. След минута се просна до нея, едната му ръка тежко се отпусна върху гърдите й и Бетина тихо простена, но той сякаш не я чу.
Усети силни алкохолни изпарения и се усмихна в мрака. Всичко се нареждаше отлично. Негодникът бе пиян и мигновено потъна в сън. Сигурно щеше да спи непробудно до сутринта, когато представителите на властите дойдат на кораба, за да го арестуват.
Тя лекичко отмести ръката му и тихо се измъкна от леглото. Приближи на пръсти до сандъка на Тристан и измъкна риза и панталони.
Предварително бе решила, че ще облече негови дрехи, тъй като кадифената й рокля бе прекалено тежка и щеше да й пречи да плува.
Напъха синята копринена риза в панталоните и скри дългата си коса под една от неговите шапки.
Знаеше, че сигурно изглежда много смешно, но нямаше друг избор. Отвори вратата и тихо я затвори зад себе си. Едва не извика, когато видя, че навън бе светло почти като ден, тъй като огромната луна осветяваше всичко наоколо.
Тръгна по палубата и се огледа. Наоколо не се виждаше никой. Навярно имаше нощна стража, но можеше само да се моли да не я видят. Бавно се придвижи до перилото, но внезапна паника стегна гърдите й тя се вкопчи в него. Надвеси се и видя дълго въже. Хвана го и ловко се плъзна по него. След минута бе в топлата тъмна вода.
За да стигне до брега, й трябваше около половин час, като заобикаляше другите кораби, за да не я забележат. Скоро се изтощи, крайниците й натежаха, но тя продължи да плува. Трябваше да издържи и да стигне до брега. Мисълта, че скоро Тристан ще бъде обесен, й даваше нови сили.
Излезе на брега и се обърна. В далечината виждаше кораба на Тристан. Палубата му бе пуста, не се движеха никакви сенки и тя облекчено въздъхна. Все още не бяха открили бягството й. До слуха й достигна музика и тя тръгна в тази посока, надявайки се да открие хора, които да й кажат къде да потърси представителите на властта.
Музиката се усили, примесена с пиянски глъч и смехове, и младото момиче спря пред ярко осветената кръчма. Не бе изключено някои от хората на Тристан да са вътре и ако влезеше, можеше да я познаят, но трябваше да рискува. Трябваше да намери някого, който да я упъти, а по улицата не се виждаше никой. Освен това, ако я разпознаеха, може би щеше да успее да избяга.
Бавно приближи до вратата на кръчмата и плахо я отвори. Застана на прага и неспокойно се огледа, за да види дали няма някой от екипажа на Тристан, ала бе невъзможно да разбере. Вътре бе пълно с мъже. Някой спяха с глави върху масите. Имаше и жени, които обслужваха гуляйджиите и ги забавляваха.
Поколеба се за миг, понечи да избяга, но пое дълбоко въздух и прекрачи прага. Отиде бързо до най- близката маса, където трима мъже играеха на зарове.
— Мосю — тихо каза тя, но никой не й обърна внимание, — мосю, аз търся някой жандарм.
— Говори на английски — изръмжа мъжът, погледна я и очите му се разшириха от изумление. — Дявол да го вземе! Вижте к’во парче! — извика той към приятелите си.
Другите двама вдигнаха глави и я изгледаха похотливо. Бетина се погледна и се ужаси. Водата бе намокрила ризата й и тънката материя, прилепнала към тялото й, ясно очертаваше стегнатите й гърди. Тя бързо се прикри с ръце, но бе твърде късно. Мъжете я бяха видели.
— Колко искаш? Ще платя независимо каква е цената — рече единият от мъжете и стана.
— Я се върни на мястото си — обади се другият. — Аз пръв я видях.
— Вървете но дяволите! — изрева огромният мъж зад тезгяха с напитките. — Не искам разправии в кръчмата си! Изчезвайте оттук!
Ала вече бе твърде късно и двамата мъже се вкопчиха един в друг. Присъедини се и трети и след малко стаята се изпълни с пияни и биещи се мъже. Бетина се спусна към изхода, но една грамадна ръка я сграбчи за китката.
— Ще си платиш за това! — изсъска мъжът. — Трябва да ми платиш за щетите!
Бетина успя да се отскубне и побягна към вратата, но кръчмарят хукна след нея. Тя изтича по една странична уличка и скоро се озова на един площад. Видя униформен пазач на другия край и се спусна към него. Зад нея се разнасяха виковете на дебелия кръчмар.
— Мосю, вие жандарм ли сте? — задъхано попита Бетина, когато стигна до униформения мъж.
— Какво?
Не разбираше защо бе предположила, че островът е френско владение.
— Вие официален представител на закона ли сте? — попита на английски тя.
Ала вниманието на мъжа в униформата бе привлечено от бягащия към него кръчмар.
— Какво си направила, момиче? — попита жандармът.
— Нищо не съм направила. Просто търсех някой представител на закона, когато…
— Арестувайте я! — извика кръчмарят и запъхтян спря до тях.
— Какво е направила?
— Тя… тя се появи в кръчмата ми с тази прилепнала риза. Заради нея мъжете се сбиха и изпочупиха сума ти неща!
— Истина ли е това, момиче? — строго попита жандармът.
— Аз просто търсех помощ. На улицата нямаше хора и аз влязох вътре — отвърна Бетина.
— Помощ за какво?
— В пристанището има пирати. Те ме държат като затворница. Аз избягах, за да намеря властите, но…
Спря, защото двамата мъже избухнаха в смях. Какво толкова забавно имаше в думите й?
— Лъжите няма да ти помогнат да се измъкнеш — заяви жандармът. — Или ще платиш за повредите, или ще те арестувам.
— Но аз ви казвам истината! — проплака младото момиче.
— Можеш ли да платиш за щетите? — нетърпеливо повтори въпроса си униформеният.
— Не.
— Тогава ще дойдеш с мен. — Хвана я за ръката и я помъкна по улицата.
— А какво ще стане с щетите? — провикна се кръчмарят.
— Ще ти бъде платено, след като това момиче си намери работа.
— Трябва да ме изслушате — отчаяно го помолил Бетина.
— Можеш да си спестиш приказките за пред съдията — грубо отвърна мъжът и я побутна към голямата стара сграда в края на площада.
— Кога ще мога да се видя с него?
— След седмица или две. Има и други пред теб.
— Но дотогава пиратите ще отплуват!
Той извърна лицето й към своето и сурово я изгледа.
— В нашето пристанище няма пиратски кораби, жено. И ако разкажеш същата измислена история и на съдията, той ще те осъди най-малко на седем години принудителен труд. Ако му кажеш истината, ще ти е по-леко.
— По-леко ли?
— Ще те вземе за слугиня. Старият съдия обича млади момичета да топлят леглото му.
Влязоха в голям вътрешен двор с килии от двете страни. До ноздрите й достигна зловонна миризма и Бетина почувства как й се повдигна. Мъжът отвори вратата на една от килиите, бутна я вътре и затръшна вратата зад нея.
— Моля ви, трябва да ми повярвате! — проплака след него тя, но той си бе отишъл, оставяйки я сама в тъмнината.
След малко се върна и й подхвърли едно окъсано одеяло.
— Свали мокрите си дрехи, защото можеш да се простудиш до смърт.
Бетина хвърли шапката на Тристан на пода и се препъна в нея. За всичко бе виновен онзи негодник!
