Бягството й от него я вкара в още по-голяма беля. Можеше или да каже истината и да я изпратят за седем години на принудителен труд, или да се озове в леглото на стария съдия. А дотогава щеше да остане най- малко една седмица в тази воняща килия.
Смъкна мокрите си дрехи и се уви в скъсаното одеяло. Сетне се сви в ъгъла на килията и тихо заплака.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Нощта бе тиха и ясна, огромната луна осветяваше малкото заспало село. Едно дванадесетгодишно момче спеше в стаята на родителите си. Тази нощ баща му не бе излязъл за риба заедно с другите мъже, защото имаше треска, и сега спеше до майка му в другия край на стаята.
Испанците дойдоха три часа, след като мъжете бяха отплавали с рибарските си лодки в морето. Не бяха дошли да плячкосват, защото знаеха, че селото е бедно. Бяха дошли да се позабавляват, като убиват и изнасилват.
Малкото русокосо момче първо се събуди от виковете по улицата. Видя как баща му скочи от леглото, грабна големия кухненски нож и се спусна към вратата, въпреки че майка му го умоляваше да се върне. Но той не я послуша и бе пронизан от острата сабя на един испанец. Момчето стоеше до прозореца, притиснато до майка си и видя как разбойникът изтри окървавената сабя в дрехите на баща му.
Майката на момчето извика и това привлече вниманието на испанеца, който се извърна и се отправи към къщата. Жената скри сина си под леглото и му прошепна да не мърда и да не вика, каквото и да стане. След това грабна един от кухненските ножове и зачака убиеца на съпруга си.
Вратата се отвори с трясък, испанецът влезе и жената се нахвърли върху него. Момчето чуваше как майка му се бори с негодника. Тя бе висока и здрава жена, а гневът й даваше сила. Мъжът доста време се бори с нея, но накрая ножът й падна на земята. Един от другарите му се показа на вратата и му каза нещо на испански, като нарече мъжа по име — дон Мигел де Бастида.
Сам испанецът трудно щеше да се справи с майката на момчето, но другарят му се притече на помощ и скоро жената лежеше на пода. Бастида я изнасили пръв, а другите мъже стояха, гледаха и се смееха. Когато дон Мигел де Бастида свърши с нея, седна до масата, за да наблюдава как останалите се изреждат върху нещастницата. За съжаление майката на момчето бе най-красивата жена в селото. Дори и тези от испанците, които вече бяха изнасили други жени, се наредиха на опашка, за да чакат реда си.
Момчето под леглото наблюдаваше сцената, но не разбираше защо майка му вика. Но си спомни заповедта й да стои тихо, каквото и да стане, а той винаги я слушаше, затова остана неподвижен. Виковете на майка му спряха след четвъртия мъж и от гърдите й излизаха само задавени стонове. Някои от испанците се забавляваха като я удряха и блъскаха.
Бастида остана до края, като се смееше и окуражаваше другарите си. Когато всичко свърши, само той бе останал в стаята. Жената бавно се изправи с окървавено лице. Испанецът се извърна, за да си тръгне, ала жената събра последните си сили, грабна ножа от пода и се нахвърли върху него.
После момчето чу вика на майка си и чу как тялото и тупна на пода. Бастида се изплю върху безжизненото й тяло и тръгна към вратата. В този миг малкото момче изпълзя изпод леглото и се спусна след испанеца. Нахвърли се с юмруци върху мъжа, но той само се изсмя и прокара острието на меча си по бузата му. Сетне го ритна и детето падна недалеч от мястото, където лежеше баща му. Испанецът презрително го изгледа и изсъска, че един рибар не е достоен противник на един дон…
Тристан скочи в леглото. По тялото му се стичаше студена пот. Всичко бе толкова реално, точно така, както се бе случило преди четиринадесет години. Света дево, защо тези кошмари продължаваха да го измъчват? Никога нямаше да забрави нощта, в която испанците нападнаха селото, но защо трябваше нощ след нощ да сънува смъртта на родителите си? Нима никога нямаше да намери покой?
Стана и отиде да наплиска лицето си с вода. Тогава осъзна, че е сам в стаята. Втурна се към вратата и затича по палубата с потъмняло от ярост лице. Обиколи кораба и след няколко минути бе сигурен, че Бетина е изчезнала.
— Това ли е момичето, капитане?
Бетина отвори очи и видя мъжа, който миналата нощ я доведе в затвора. Примигна два пъти, защото не можеше да повярва на очите си. Другият мъж бе Тристан! Той стоеше над нея и втренчено я наблюдаваше.
— Да, това е момичето. Май трябва да я оставя на вашите грижи. Това ще е добра отплата за всички тревоги, които ми причини — студено рече Тристан.
— Няма проблеми, капитане. Можем да я изправим пред съда, а съдията ще се зарадва да я има в леглото си.
— Да, но обещах на бащата на момичето, че ще му я заведа. След като го сторя, не ме е грижа за нея.
Бетина се изправи, загърна се по-плътно в одеялото, насочи обвинително пръст към Тристан и извика:
— Този мъж лъже! Той е пиратът, за който ви казах! Не можете да му позволите да ме отведе!
— Наистина ли предпочиташ да останеш тук, малката ми? — попита Тристан.
Какво можеше да отговори? Не искаше да остава в килията, но и не искаше да се връща на кораба. Седем години принудителен труд, няколко години с един стар развратник или седмица на кораба на Тристан, а след това — свободата? Тристан обаче не дочака отговора й.
— Виждате ли, лейтенант, тя е много буйна и непокорна и затова баща й смята да я изпрати в манастир. Тя ненавижда дори мисълта за това и затова не желае да се върне вкъщи.
— Срамота е такова хубаво момиче да бъде дадено на църквата. Предавам я на вашите грижи, капитане, но внимавайте да не избяга отново.
— Сигурен съм, че вече няма да ми създава неприятности. Имате думата ми — хладно отвърна Тристан.
Разтвори дългата си пелерина и я уви около Бетина. След това събра дрехите, които миналата вечер бе хвърлила на пода. Намръщи се, когато видя омачканата си шапка, но не каза нищо и я поведе към вратата.
— Миналата нощ си направила голямо представление — изръмжа Тристан, когато излязоха на площада. — Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?
— Аз… аз…
— Няма значение! — рязко я прекъсна той и я сграбчи за ръката. — Всичко друго е за предпочитане пред моето легло, така ли? Дори предпочиташ да те арестуват!
— Да, всичко! — злобно изсъска Бетина. Младият мъж обърна лицето й към своето. Очите му бяха като два къса лед. За миг Бетина уплашено си помисли, че ще я убие.
— Има само едно нещо, което ме накара да не те оставя в затвора — удоволствието, което ще изпитам като пречупя волята ти. Ще те науча на някои неща, жено. А след като знам какво чувстваш към мен, урокът едва ли ще ти е приятен.
— Какво искаш да кажеш?
— Има време да разбереш — грубо отвърна той и я поведе през площада. — Загърни се плътно с пелерината, ако не искаш да извия хубавото ти вратле.
Отдолу бе съвсем гола, но в този миг, въпреки благоприличието, й се прииска да хвърли пелерината, само и само да му се противопостави.
Тристан кипеше от гняв. Вероятно бе платил на кръчмаря, за да оттегли обвинението си и да я измъкне от затвора. Чудеше се какво ли смята да прави с нея? Какъв щеше да бъде урокът, който обеща да й даде? При тази мисъл, въпреки силното слънце, тя потръпна ужасена.
Докато прекосяваха улиците на града, Бетина осъзна каква голяма глупачка е била. Само ако беше попитала под чие управление е този остров, щеше да си спести доста неприятности. Той бе английско владение, а Тристан й бе казал, че е под закрилата на английската корона. Нищо чудно, че онези мъже бяха избухнали в смях, когато им заяви, че в пристанището има пиратски кораб. За англичаните Тристан не беше пират.