— Ще го ритам по дебелия гъз от тях до Сопчопи — отвърна Стив.
Законите на Соломон
7. Когато се натъкнеш на гола жена, дръж се така, сякаш не ти се случва за пръв път.
18
Голо шоу
Хелоуийн беше минал и заминал, Денят на благодарността се задаваше зад ъгъла, но въздухът беше натежал като гъба за миене на чинии от жега и топлина. Палмовите листа висяха безжизнено, нямаше и полъх от океана. Стив караше по криволичещите улички на Корал Гейбълс, облечен в зелени шорти на „Ураганите“ и тениска с надпис: „Надарен съм като Айнщайн и съм умен като кон“. По радио „Маргаритавил“ Джими Бъфет пееше „Отбих се да видя гущера“.
Паркира до куп сухи клони и трева в задънения край на Алхамбра, до игрището за голф Билтмор. Надолу, по средата на улицата, се намираше домът и кабинетът на доктор Уилям Кригър.
Слезе от колата и тръгна натам пеша. Чуваше как мощна косачка бръмчи зад една от къщите, можеше да подуши мириса на прясно окосена трева. Зад ъгъла, на Тревино, се носеха звуци от рязане и сеч — от градската служба по озеленяване режеха израстъците на съседните фикуси.
Не знаеше защо паркира толкова далече. Пред къщата на Кригър си имаше алея, до тротоара също имаше място. Може би от неудобство, че отива на психиатър. Или пък действаше по-скоро като взломаджия, който крие колата, с която ще се измъкне? Нямаше значение. Разходката в квартала със средиземноморски къщи с покрити с керемиди покриви му даваше възможност да състави план. Трябваше ли да повдигне въпроса с капитана? Можеше да пробва да блъфира, да каже една голяма опашата лъжа.
— Знаеш ли какво, Кригър. Открих човека, дето е карал яхтата, когато си затрил приятеля си Бишиърс. Оскар Делафуенте. Има доста интересни неща за разказване.
Не. Прекалено явно. Нека Кригър да повдигне въпроса. Вече трябваше да е разбрал, че Стив търси капитана. Хърбърт беше оставил визитката на Стив във всяка кръчма и ремонтна база в Кийс, като без съмнение се беше мотал повече из кръчмите. Стив беше пуснал обяви по вестниците и интернет с обещанието за награда за човека, който открие Делафуенте. Никой не се беше обадил.
Кригър живееше в измазана къща, строена през двайсетте години на миналия век. Боята беше свалена с пясъкоструйка и къщата имаше посърнал вид на мъртвец. Кабинетът на Кригър беше отзад. Стив тръгна по пътеката от розови камъни между храсталака от хибискус и се озова в двор, заобиколен от фикуси. Водопадче шуртеше между обрасли с корали камъни и се изливаше в правоъгълен плувен басейн.
Стив беше идвал тук. Адвокатът винаги ходи на местопрестъплението. В другия край на басейна се намираше джакузито, където се беше удавила Нанси Лем.
Нищо не се беше променило за седем години, освен че тогава, доколкото можеше да си спомни, нямаше гола жена. Днес обаче върху червената дървена скара о дебели цветни възглавници се излежаваше много гъвкава млада жена само по слънчеви очила. Тялото й лъщеше и във въздуха се носеше аромат на кокосово масло.
— Здрасти! — подвикна весело той.
Тя сънливо извърна глава към него.
— Не ме позна, нали?
— Разбира се, че те познах. — В интерес на истината, изобщо не беше погледнал към лицето й. — Аманда, нали? Племенницата. Но не ти знам фамилията.
— Важно ли е?
— Просто се чудех откъде доктор Бил ти е чичо?
Тя се обърна на една страна.
— Това е почетна титла. Бил е невероятен, нали?
В този миг Стив си даде сметка за неочакваните обрати в живота. Един слънчев ден, както си вървиш по брега, някоя птичка те нацвъква по главата. Или ако наистина си карък, цунами те повлича право в морето. Друг ден пък отиваш да видиш убиец, който те мрази, и — пуф! — на пътя ти се изпречва гола жена. Жена, която може да промени хода на няколко живота. Да въздаде справедливост там, където справедливостта се е провалила. Ето я и нея, пазителката на моста, в гръцката митология.
„Малко прекалено случайно е.“ Добре де, задраскваме „малко“.
Кригър като че ли винаги беше една крачка пред него. Щом като Стив имаше планове за Аманда, значи и Кригър беше намислил нещо. Стив обаче не знаеше какво точно.
— Искаш ли да поплуваме? — попита Аманда.
Въпросът го завари неподготвен.
— Чичо Бил още е с пациент — продължи тя. — Имаме време.
И кимна към кабинета на Кригър, целият в стъкло, гледаше към двора. Дървените щори бяха спуснати. Нищо чудно някой да ги наблюдаваше отвътре.
— Нямам бански.
— Аз също.
— Виждам.
„Тъпо. «Виждам». Разбира се, че го виждаш, кретен такъв!“
— Денят обаче е чуден за плуване — добави той. — Горещ.
— Обожавам горещите дни — измърка Аманда.
— Виждам.
„Пак? «Виждам». Дръж се естествено. Дръж се все едно си виждал не една и две голи жени“.
Тя протегна ръце над главата си, прозина се и изпъна пръстите на краката си. Движението беше котешки грациозно. Имаше малки гърди, кръгли и бронзови, зърната бяха с цвят на мед. Беше слаба, но гъвкава, с добре оформени прасци, видя го, когато опъна крака. Изваян корем. По на юг малка триъгълна ивица косми между две малки татуировки, но не можеше да ги различи отдалече.
— Стрела и сърце — каза тя.
— Какво?
— Татуировките, които зяпаш.
— А! Не ги зяпам. Искам да кажа, да де.
„В ретроспекция «виждам» звучеше къде-къде по-интелигентно“.
— Искам да кажа, че гледах ивицата… ивицата ти за приземяване. Нали така й викате? Приятелката ми ме попита дали и тя да си направи. Е, да де, технически погледнато, не е лошо. Но пък не е като да си купиш чанта, нали така?
Даваше се сметка, че дрънка глупости. Какво в голата жена кара мъжа да загуби ума и дума?
„Голотата, идиот такъв! Точно така. Виждам“.
Какво стана с плановете му? Искаше да разбере всичко за Аманда. Откога познава Кригър? Дали някога й е споменавал за Нанси Лем или Джим Бишиърс? Но пред гола жена логичните въпроси се изпаряваха по- бързо от кокосово масло.
— Ти си бил адвокат на чичо Бил, нали? — попита Аманда.
— Да.
„Чакай малко. Аз трябва да задавам въпросите“.
— Прекарал си го.
— Той ли ти го каза?
— Чичо Бил ми казва всичко.
— Така и предположих. Може да се видим и да си разменяме истории.
— На чичо Бил няма да му хареса.
— Не става дума за среща, просто искам да си поговорим.
Аманда го дари със снизходителна усмивка и веждите й леко се повдигнаха над слънчевите очила.
— Точно това няма да му хареса. Да обсъждаме лични подробности. Не би имал нищо против, ако правя секс с теб. Стига да искам.
