— „Видимо непригодна“. Доста грубо от твоя страна. Значи не вярваш в реабилитацията, адвокате?
— За Джанис ли става дума, или за теб?
— Наистина ли искаш да навлизаме в това, Соломон? Защото ще съм принуден да те попитам дали лошото ти представяне в моя случай не доказва, че си „видимо непригоден“ адвокат?
— Джанис не става за майка и мога да го докажа.
— Ще имаш тази възможност, адвокате.
— Кригър, защо не спреш да си вреш носа в семейните ми дела?
Джанис, която седеше до него, се разсмя:
— Късно е, братче. Доктор Бил ще свидетелства в моя полза.
— Нямам търпение да го подложа на кръстосан разпит — каза Стив.
— Нови адвокатски номера ли? — попита Кригър. — Шикалкавене и баламосване. Нищо чудно, че Шекспир е казал: „Да убием всички адвокати!“
— Един Шекспиров злодей го казва — отвърна Стив, спомнил си по чудо една отдавнашна лекция по литература в университета. — Касапинът Дик го казва в една от пиесите за Хенри Някой си. Съзаклятниците искат да свалят правителството, така че решават първо да избият адвокатите, за да им е по-лесно. Вадиш думите от контекста, така както изкарваш и сестра ми светица.
— Пак увъртания! — скастри го Кригър. — Пак хитри номера и фокуси. Да, така е: да убием всички адвокати, преди те да са ни убили.
Джанис се наведе към микрофона.
— Мисля, че Стив е способен на убийство. Когато отвлече Боби, счупи главата на Руфъс Тигпен.
— Не съм отвличал Боби. Спасих го от кучешката колиба, в която го беше заключила.
— Ако в бараката бях аз, а не Тигпен, и моята глава ли щеше да счупиш? — предизвика го Джанис.
— Няма да отговоря на това.
— Чухте ли, уважаеми слушатели?! — обади се доволно Кригър. — Мошеника се позовава на Петата поправка.
— Лайнар! — Стив удари с ръка по масата.
— Моля те без ругатни и гневни изблици, адвокате. Джанис, да повикам ли охраната?
— Не ме притеснява — отвърна тя. — Когато бяхме малки, го спуквах от бой.
— Да — отвърна Стив. — Пак беше с десет кила по тежка от мен.
— Трябва да ми благодариш. Как иначе щеше да се научиш да бягаш толкова бързо? — Джанис сниши гласа си, сякаш се канеше да сподели голяма тайна. — Карах го да яде тортички от кал.
— Задръж мисълта си, а вие не сменяйте станцията — разпореди се Кригър. — Продължаваме веднага след новините. — Посочи апаратната и свали слушалките си.
— Страхотно шоу! Соломон, ако искаш, покани и госпожица Лорд да дойде при нас. Ще ми се да я поразпитам за теб.
— Защо да не поговорим за теб? — попита Стив, докато новинарят буботеше във високоговорителите. — За теб и Аманда.
— Какво има да говорим? Спасих горкото момиче, както ти твърдиш, че си спасил племенника си.
— Не, не си. Убил си майка й, за да се добереш до нея. Ти си откачен педофил.
— Самозаблуда и истерия. Да не забравя да го отбележа в доклада си.
В същия миг в студиото влязоха двама униформени полицаи. Стив имаше натрапчивото усещане за дежа-вю. Веднъж вече го бяха арестували тук, за нападение над Арнолд Фрескин. Но тези двамата бяха от Маями, не брегови ченгета. Позна ги веднага. Бяха дошли снощи в къщата на Голдбърг и бяха взели показания. Родригес и Тиле. Латиноамериканско ченге и тъмнокожо ченге, точно като по телевизията. Родригес имаше тънки мустачки, а Тиле беше дребен атлетичен афроамериканец, досущ телевизионно ченге ала „Специален отряд“.
— Здравейте, господин Соломон — каза Родригес. — Това сестра ви ли е?
— Да! Арестувайте я, господа. Какво е този път? Притежание на наркотици? Нарушаване на гаранцията? Банка ли е ограбила сутринта?
— Госпожо Соломон — каза Тиле. — Снощи присъствахте ли, когато брат ви удари доктор Мирон Голдбърг по лицето?
— Да, фрасна му един право в ченето.
— Брат ви защити ли ви от доктор Голдбърг?
— Какво искате да кажете? — попита Джанис.
— Доктор Голдбърг заплашваше ли ви с огнестрелно оръжие?
Миг тишина.
— Хайде, Джанис — подкани я Стив. — Кажи им за узито.
— Господин Соломон, моля ви запазете тишина — каза Тиле.
— Доктор Голдбърг не правеше нищо — отвърна Джанис. — Стив се засили и му заби едно кроше.
— Това е лъжа! — Стив се надигна от стола си, но Родригес го сграбчи за рамото и го завъртя. Тиле му закопча белезниците, преди Стив да успее да каже, че иска да се обади по телефона.
Кригър натисна едно копче и изкрещя на тоноператора:
— Прекъсни новините! Предаваме на живо. Щатът срещу Соломон. Втора част.
Законите на Соломон
9. В.: Как викаш на съдия, който е стар, заядлив и пръдлив? О.: Ваша чест.
28
Върви на психиатър
Седмица след като беше арестуван за нападението срещу Мирон Голдбърг и пуснат за втори път този месец със същата предварителна договорка, Стив караше на юг по Дикси. Боби — седеше до него — каза:
— Не искам да ходя в чифутско училище.
— Какво?!
— Не искам в „Бет Ам Дей“.
— Кой ти е казал, че ще ходиш там?
— Дядо.
— Ах, този дърт пръч!
Откакто беше станал ортодоксален евреин, Хърбърт се държеше доста странно. Не само че ходеше в синагогата всеки петък вечер и всяка събота сутрин, но и като че ли празнуваше нещо всяка седмица, безкраен празник. Много ясно, че Стив знаеше за освинването — без свинско — на Сукот и постенето на Йом Кипур. Но неговият старец празнуваше Пурим21, веселеше се на Симхат Тора22, ядеше блинци и баница на Шевуот23, но пет пари не даваше за 17-ия ден от тамуц24. Вероятно дъртият се държеше странно, защото кръвната му захар падаше и се вдигаше като увеселително влакче.
— Ако дядо ти иска да открие корените си, добре — каза Стив на Боби. — Но ти оставаш в държавното училище. Добре е да контактуваш с деца с различен произход.
— И аз така му казах. Мога да кажа „да ти го начукам“ на пет различни езика.
Стив мина в лявото платно, изчака жълтото и зачака на светофара. Единственият начин да минеш през задръстването в пиковия час сутринта беше да чакаш да светне червено. Вдясно беше университетът на Маями и бейзболният стадион, където веднъж беше спечелил мач — отбеляза точка от първа база с един удар. Спомни си поздравите, възгласите, среднощния купон с една страшна фенка на „Ураганите“ — и се зачуди дали това не е било апогеят на живота му.
Просто преценяваше фактите.
Виктория, жената, която обичаше, не беше сигурна във връзката им. Вече дори не споменаваше за живеене заедно. Дори оставането заедно изглеждаше проблематично. Боже, не бяха правили секс от цяла вечност!
