— Дъртият пръч пуска газове и обвинява съдебния стенограф. Така че се дръж прилично. — Стив отново се обърна към Виктория. — Да вървим да вършим работа. Имай ми доверие. „Невинен, ваша чест“. И нито дума повече.
Съдия Шуорц, сприхав, дърт и пръдлив, препускаше през сутрешния график на искове, изслушвания по гаранции, насрочване на дела и други процедурни простотии на криминалната съдебна система.
Стив, Виктория и Боби седнаха на първия ред в галерията. Стив забеляза Рей Пинчър от другата страна на пътеката. До щатския прокурор седеше Мирон Голдбърг. Устата на специалиста по заболявания на венците се беше подула и беше лилава като патладжан; незнайно защо обаче той носеше и медицинска яка. Вероятно щеше да подаде граждански иск.
Не беше нужно да присъства на това заседание. Нямаше да дава показания. Тогава защо, по дяволите, беше дошъл?
Секретарката, млада жена с коса на фитили и липса на каквото и да е изражение, се провикна:
— Щатът Флорида срещу Стивън Соломон.
Съдията надникна над купа папки, докато призованите се приближаваха към преградата.
— Пак ли ти?
— Виновен, ваша чест — провикна се Стив. — Че съм Стив Соломон. Невинен по обвинението.
— Не съм те питал.
— Знам, ваша чест, но обещах на адвоката си, че ще кажа само това. — Стив и Боби заеха местата си и оставиха Виктория права да свърши останалата работа.
— Сега какво? — попита съдията.
— Ново дело, ваша чест — каза Пинчър. Беше облечен в бургундскочервен костюм с жилетка. Ръкавелите белезници, негова запазена марка, дрънчаха, докато ръкомахаше; леко се наведе, сякаш беше метрдотел, който посреща гости в безумно скъп ресторант. — Господин Соломон отново извърши нападение и побой.
— Това са само твърдения — намеси се Виктория. — Виктория Лорд, адвокат на защитата, ваша чест.
— Вие не сте ли адвокатката, дето я насра едно пиле в залата на Гридли?
Виктория се изчерви.
— Говорещ тукан, ваша чест. Господин Соломон го нахрани с датски сладки.
— Аз пък много обичах сладки с мак, но семките ми залепват за ченето.
— Ваша чест, господин Соломон не се признава за виновен.
— Вече го каза — отвърна съдията.
— В такъв случай — продължи Виктория — защитата се отказва от предварително изслушване и иска процес със съдебни заседатели.
— Чудесно. Секретарката ще ви насрочи дата, така че да не се засече с конните надбягвания. Обичате ли надбягванията, госпожичке?
— Не особено, ваша чест. Искаме също така да оттеглим споразумението по предишното дело.
— На какво основание?
— Клиентът ми не е бил представляван от адвокат, когато се е признал за виновен.
— Искът се отхвърля. Клиентът ви е адвокат. Кого е ударил този път?
— Доктор Мирон Голдбърг, съсед — отвърна щатският прокурор. При което, като по сигнал, Голдбърг сковано стана и направи измъчена гримаса. — Доктор Голдбърг хванал племенника на господин Соломон да наднича през прозореца на дъщеря му. В последвалия скандал господин Соломон нападнал доктор Голдбърг.
— Не е вярно, съдия. — Стив стана, а с него и Боби. — Защитавах племенника и сестра си.
— Седни! — изсъска Виктория.
— Не съм надничал! — настоя Боби.
— Първо воайор — строго каза съдията. — После ексхибиционист. И докато се усетиш, ще сваляш гащите на момичетата и ще ги оправяш. Знаеш ли как са постъпвали с изнасилвачите в Древния Рим?
— Смачквали им топките с два камъка — отвърна Боби.
— Малкият перверзник познава историята, признавам го.
— Не съм перверзник!
— Мълчи, синко. Ще имаш възможност да го докажеш. Цял живот е пред теб.
— Момчето не е подсъдимо — напомни Пинчър на съдията.
— А може би трябва да е — изсумтя съдия Шуорц. — Наистина започва да ми лази по нервите.
В този момент от банката се разнесе непогрешимото пръъъъъъъъъъъц! — бърз картечен откос.
Боби се разкиска и попита:
— Кой наду тромпета с гъз?
— Стига толкова, малък непрокопсанико!
— Защото прозвуча като съдийска свирка — продължи Боби.
Стив сложи ръка на рамото на Боби, за да го накара да млъкне.
— Подиграваш ли се с мен, момче? Знаеш ли кой съм аз?
— АЛВИН ЕЛАЙЪС ШУОРЦ — отвърна Боби и се почеса съсредоточено по челото.
— Не, Боби! — нареди Стив. — Никакви анаграми!
— Алвин Елайъс Шуорц — повтори Боби. — Ц! ЛАЙНЕР ЛЪСВА И ШОУ!
— Трябва да ви пратя и двамата право в дранголника! — викна съдията.
— Ваша чест — намеси се Виктория. — Господин Соломон още не е съден, а срещу племенника му няма обвинения.
Съдията се врътна на въртящия се стол с висока облегалка. Веднъж. Втори път. Трети път. Ту изчезваше от поглед, ту се появяваше, белите кичури над ушите му се развяваха. Когато столът спря да се върти, Шуорц каза:
— Не съм сигурен дали Соломон е вменяем. Къде е докладът на онзи психиатър от предишното дело?
— Още не е подаден, ваша чест. Господин Соломон е пропуснал последния сеанс.
— Ако това се повтори, отива право в затвора. Без да минава през началното поле. И без да взима двеста шекела.
— Съдия, не ме пращайте при онзи откачалник — примоли се Стив.
— Върви на психиатър! — нареди съдия Шуорц. — Как се казваше оня?
— Уилям Кригър — каза Пинчър.
— Същият. Върви при него. И ти, и хлапето. Искам да разбера дали Соломон е опасен, а малкото хулиганче — побъркано.
— Ваша чест, нямате право да съдите малолетни — намеси се Виктория.
— Той е в моята съдебна зала, госпожичке. В моето владение. Пише го в Магна Харта. Можеш да провериш.
— Но, ваша чест — настоя Виктория. — Насрочването на процес не допуска…
Съдията удари с чукчето.
— Приключих, госпожице Лорд. И двамата ви клиенти отиват на психиатър. Десет минути почивка. Ох, мехурът ми не е като навремето…
Законите на Соломон
10. Няма да го откриете нито при Дарвин, нито във Второзаконието, нито в „Дунсбъри“25, но е основна истина за човешката природа: Всички бихме убили, за да защитим хората, които обичаме.
