29
Блусът на измамника
Апартаментът на Карл Дрейк в хотел „Фор Сизънс“ беше точно такъв, какъвто Стив си го беше представял. Бежови канапета с дебели възглавници във всекидневната, сив мрамор в банята и извито писалище от светло дърво в подредения кабинет. Прозорците гледаха към Бискайския залив, искрящ тюркоаз под обедното слънце. Зеленият атол на Кий Бискейн се виждаше в далечината. От другата страна на морската магистрала имаше десетина яхти. Точно каквото би желал човек за хиляда и двеста долара на нощ.
Но кой плащаше за това? Преди изобщо да седне на дивана, Стив си даде сметка, че Кралицата няма да получи нито шилинг от Карл Дрейк. Без значение колко пари беше откраднал, изглеждаше от хората, които пръскат с наслада и последния цент.
Стив беше попълнил обичайните протакащи искове, за да забави делото за изтеклата ипотека, но това можеше да спечели на Кралицата само известно време. Днес възнамеряваше да изтръска малко пари от Дрейк. Това беше първата от двете неприятни задачи в графика му; втората беше наложената от съда визита при доктор Уилям Кригър.
— Какво да бъде, Стив? — любезно попита Дрейк, застанал зад лъскавия, покрит с мрамор бар. — Шампанско? „Кристал“.
— Не, благодаря, Карл.
— Чакай. Бива ме в тези работи. От вечерята разбрах, че след мръкване пиеш текила. Което означава, че през деня… — Дрейк посочи бутилка малцов скоч, после погледна към бутилката „Мейкърс Марк“. — Обзалагам се, че си бърбънмен.
— „Хемлок“, ако имаш. „Драйно“ с лед, ако нямаш.
— Тежка седмица, а? — Отново лекият британски акцент. Оставаше само да каже и „стари друже“.
— Карл, малко ми е неудобно… — почна Стив и млъкна.
Дрейк си наля скоч с лед, отиде до отсрещното канапе и седна на облегалката. Носеше ленени панталони с цвят на разтопено масло и лъскава синя риза, платът беше толкова нежен, че ти идваше да го погалиш.
— Айрини ли те помоли да дойдеш?
— Забрани ми да идвам.
— Често ли нарушаваш разпорежданията на клиентите си?
— Непрекъснато. Мисля, че ако са били достатъчно умни, е нямало да имат нужда от услугите ми.
Дрейк му се усмихна мило. Изглеждаше като добре заучен жест на добре възпитан финяга с добър акцент.
Стив си пое дълбоко дъх и огледа внимателно стаята. Портрет на сър Франсис Дрейк, сложен на статив. Карта на седемте морета от 1550 година, закачена на табло. Полиуретаново блокче със златни монети — испански дублони, реши Стив — стоеше на бюрото, изкусителна примамка за всички евентуални наследници на капера от шестнайсети век. Куфарче от телешки бокс, пълно с документи.
Стив се извърна към Дрейк и каза:
— Какво имаш в джобовете на скъпите панталони, които си нахлузил?
— Моля?
— Портфейл? Ключове? Извади ги!
— Ще ме ограбваш ли?
— Когато те провеся през балкона за краката, не искам нищо да изпадне.
Дрейк се разсмя, скочът се разлюля в чашата му, същински златен водовъртеж.
— Предполагам, че на това се вика „изръсване“, нали? Но доколкото разбрах, не можеш да си позволиш нови явявания в криминалния съд.
— Ще върнеш парите на Айрини.
— О, де да можех! Парите отидоха за покриването на разходите, свързани с изпълнението на завещанието.
— Кои разходи? Румсървис във „Фор Сизънс“?
— В интерес на истината, пътните ми разходи също са включени. Но това, което Айрини ще получи, далеч надхвърля…
— На вечерята каза, че нямало такси.
— За жалост не бях напълно откровен. Но ми беше неприятно да говоря за работа на рождения й ден, а и малката ми лъжа сложи край на разговора.
— Добър си, Дрейк. Ти си, както би те нарекъл баща ми, хлъзгав като плужек.
Дрейк вдигна чашата си.
— Тост за баща ти тогава.
— Знаеш ли, че банката ще прибере апартамента на Айрини?
Бронзовото лице на Дрейк застина.
— Какво говориш, по дяволите!
— Не й е удобно да ти го каже. Също както и на тебе ти е неудобно да й кажеш, че си измамник. Няма никакво състояние на сър Франсис Дрейк. Това си е чиста измама. Предполагам, че в скъпарското ти куфарче има билет първа класа за там, където ходят лайнари като теб, когато съдът започне да издава призовки.
Дрейк се изправи, отиде до бара и си наля още един скоч.
— Ще й вземат апартамента? Не разбирам. Айрини ме накара да си помисля, че има милиони.
— Това е ролята, която играе.
Дрейк тъжно се разсмя.
— Май излиза, че аз съм измаменият.
— Има една съществена разлика, Дрейк. Айрини не ти е откраднала парите.
— Никога не съм искал да й навредя. Храня специални чувства към нея.
— На бас, че го казваш на всички вдовици.
— Този път е различно. — Дрейк отпи голяма глътка. Подчертаният му британски акцент изчезна и раменете му увиснаха. След като изгуби част от лустрото си, Дрейк изглеждаше нелепо и не на място, все едно вицепрезидент Чейни с бански „Спийдо“.
Дрейк кимна към куфарчето.
— Самолетният билет е вътре, прав си, Соломон. Рио де Жанейро. Вече трябваше да съм заминал. Останах само заради Айрини. Проклетата истина е, че съм влюбен в нея.
— Супер! Ще ме поканиш на сватбата. След като й върнеш парите.
— Де да можех. Честно. Но парите ги няма.
Стив се смяташе за човешки вариант на детектора на лъжата. Докато гледаше Карл Дрейк — със смъкната маска, сбърчени вежди и задавен от съжаление глас — детекторът сочеше, че измамникът виртуоз казва истината. Незнайно поради каква причина това вбеси Стив още повече.
— По дяволите, Дрейк. Твърдиш, че я обичаш, а си й откраднал покрива над главата.
— Ще ме провесиш ли през балкона?
— Бих го направил, но си изкълчих китката, като ударих един друг мръсник. Току-виж съм те изпуснал.
— Тогава какво ще правим?
— Да му пийнем — отвърна Стив. — Един бърбън ще ми дойде добре.
Бялата памучна тента се издуваше от вятъра като платно. Стив и Дрейк седяха до басейна под сянката на една палма и си пиеха питиетата. Подухваше лек бриз, наситен с плажно масло.
— Пак можеш да отидеш в Рио — каза Стив. — Нищо не мога да направя, за да те спра.
— Страшно депресиращо — отвърна Дрейк. — Там отиде и Чарлз Понци.
— Пирамидата на Понци?
— Същият. Отлетя за Италия, после за Рио. Стана контрабандист.
— Сигурно е твоят герой. Както аз гледах от Рики Хендерсън. Беше в „Янкис“, в „Падрес“ и „Мете“. Крадеше начални удари, където и да отидеше.
— Чарлз Понци умря в приют за бедни към една бразилска болница. — В гласа на Дрейк прозвуча
