Но Стив беше сигурен, че не е убила майка си: Кригър просто я беше убедил, че го е направила. Едва ли му е било кой знае колко трудно. Аманда е била тринайсетгодишна и е имала проблем с наркотиците. Родителите й водели ужасно бракоразводно дело. По-възрастен мъж започнал да й обръща внимание. Непочтен и манипулиращ другите човек, който се възползвал от слабостите й и я вкарал в леглото си.
Опита се да си представи края на тази ужасна нощ. Кригър се навежда над леглото на Аманда. Какво й беше прошепнал? Как беше оформил спомените й?
— Ще се погрижа за всичко, Аманда. Не се тревожи.
— Какво стана, чичо Бил?
— Казах им, че майка ти се е подхлъзнала и си е ударила главата. Всичко ще е наред.
— Кое всичко?
— Никога не си искала да я удариш.
— Аз да съм ударила мама? Не съм.
Това беше единствената версия на случилото се, която се връзваше. Нанси Лем, която също беше имала проблеми с пристрастяването, е открила, че Кригър дрогира дъщеря й и прави секс с нея. Скарали са се и тя го е заплашила, че ще го издаде. Кригър убива Нанси, после убеждава Аманда, че го е направила тя.
Но нямаше начин да го докаже.
Забави крачка. Утринният въздух беше натежал от влага. Игрището за голф беше тихо. Нямаше жива душа. Стив стигна до паркирания под сянката на една индийска смокиня мустанг. Колата беше празна.
Дали беше слязъл от колата? Сигурно се беше промъкнал на игрището за голф да гледа как некадърниците си пращат топките в храсталака.
„Джанис! Къде, по дяволите, е безполезната ми сестра? Може да ни е проследила дотук. Да е изчакала и…“
Не. Нямаше нужда да го прави. Трябваше просто да се обади и малкият разбойник щеше да се измъкне да яде сладолед с нея.
Кригър!
Стив хукна към къщата.
31
Огън в слабините ми
От кабинета на партера се чуваше смях. Смехът на Боби. Детински и невинен, песен на птица в лятната утрин. Стив отвори вратата със замах. Кригър беше зад бюрото си, Боби седеше с кръстосани крака на кожен стол.
— Здрасти, вуйчо Стив! Започнахме без теб.
— Влизай, Соломон. — Усмивката на Кригър беше искрена, искрена като на вълк, който се усмихва на агне.
— Какво става тук, по дяволите?
— Племенникът ти ме развлича с чудните си умения. Да опитаме ли още веднъж, Робърт?
— Давай, докторе.
— Какво ще кажеш за името ми? Уилям Коел Кригър.
— Лесно, защото има много гласни и мога да направя четири думи. — Хлапето се замисли за секунда, после изреди: — КУР ГЪРЛИ МЕЛИ ЯКО.
— Направо възхитително! — Кригър се обърна към Стив. — Робърт тъкмо ми разправяше за прекрасната Мария и за нещастния инцидент, довел до идването му тук.
— Страхотна мацка е — съгласи се Боби.
— Така си е. — Кригър вдигна една снимка от бюрото си. — Чудесна е, нали, Соломон?
— Откъде я имаш? — На снимката се кипреше Мария Муньос-Голдбърг. По шорти и потник, който стигаше малко над пъпа й. Гърбът й беше извит така, че дупенцето й изхвръкваше. Ако не бяха дрехите, можеше да е и Аманда, която беше позирала на Кригър преди седем години.
— Аз я дадох на доктор Бил — отвърна Боби. — Той ми дава съвети как да я оправя.
— Супер! Ще ти идвам на посещение в затвора за малолетни.
— Няма нищо лошо. Каза ми само да си бъда такъв, какъвто съм си. Да не се правя на интересен и да имитирам момчетата от футболния отбор, защото няма смисъл. Всички трябва да сме такива, каквито сме си, защото ако се правим на някой друг, умните веднага ще ни разберат.
— Това е добър съвет — призна Стив и се втренчи в Кригър. — Рано или късно измамниците ги хващат и тогава всички лъжи и всички лоши дела им се връщат.
— Колко вярно — каза Кригър. — Та, Робърт, за какво си говорехме, когато влезе вуйчо ти?
— Попита ме дали смятам Мария за малка проститутка.
— Какво! — Стив се надигна от стола. — Как може да зададеш такъв въпрос на едно дванайсетгодишно момче?
— О, я стига, Стив! — изгука Кригър. — Виждал си ги малките курвета из Гроув, нали?
— Спри! Не говоря такива неща пред Боби.
— Явно не си чел есето ми за словесната искреност. Та, Робърт, има ли Мария пиърсинг някъде?
— Лъскава обица на пъпа — отвърна Боби.
— Да разбирам ли, че се облича така, че да й се вижда коремът?
— Много ясно.
— Така си и мислех. — Лицето на Кригър грейна. — Малка проститутка.
— Това е абсурдно! — намеси се Стив.
— Ще видим. Робърт, виждал ли си някога гърдите на Мария?
— Не и ако не броиш гледането през прозореца в тъмното.
— Ако не направиш нещо, ще те помисли за гей.
— Това са простащини! — избухна Стив. — Боби, не го слушай.
— Не съм гей — отвърна Боби.
Кригър се усмихна.
— Знам, Боби. Но дали Мария знае?
— Надявам се.
— Излиза, че тя май наистина иска да я оправиш.
Стив скочи и викна:
— Край! Махаме се оттук!
— В такъв случай Робърт отива в затвора за малолетни и чака да му направят задължителната оценка.
Стив се тръшна в стола.
— Мария никога не е казвала, че иска да го направим — отвърна Боби.
— Няма и да каже — уверено отвърна Кригър. — Виж сега, Робърт, мъжът е ловец. Милиони години мъжът убива плячката си и обладава жената, която си избере. Жените винаги отстъпват пред силния мъж. Когато каже „не“, това означава „може би“. Когато каже „може би“, това означава „да“.
— Не е вярно! — Стив се извърна към Боби. — „Не“ значи „не“. „Може би“ значи „не“. „Да“ също значи „не“, защото си още много малък.
— Боби, защо не ни оставиш да си поговорим малко с вуйчо ти? — предложи Кригър. — В кухнята има купа с плодове. И кутия шоколадови бисквити на плота.
— Супер! Отивам.
Боби стана и тръгна към кухнята.
Щом вратата се затвори, Стив се изправи и се надвеси през бюрото на Кригър.
— Можеш да кажеш на съдията каквото си пожелаеш, но няма да ти позволя да тровиш ума на Боби.
— Спокойно, Соломон. Просто изпитвам момчето. Тревожа се как може да реагира, ако Мария го отхвърли.
— Какво искаш да кажеш?
