Убий всички адвокати

въпросите, реши тя. Някакъв слушател се жалваше с печален глас, че вкараният в университетския отбор нов играч правел стометровия спринт с една десета от секундата по-бавно.

Тя натисна копчето и спря радиото.

— Да не си луд да се промъкваш в спалнята на Кригър!

— Търсех доказателства и ги открих.

— Имаш предвид голите снимки? Или голата жена?

— Ще обвиня Кригър в сексуално посегателство. Аманда е била малолетна. Неизтекъл срок на давност. Наличие на свидетелски показания. Мога да го спипам, Вик!

— И как ще я убедиш да ти съдейства? Ще си вземеш душ с нея следващия път ли?

— Трябва само да я убедя, че не е убила майка си.

— Сериозно?

— И че Кригър не я прикрива. Тя прикрива него.

— И как точно смяташ да го направиш?

— Мисля по въпроса.

Спести две преки и се отправи към Брикуел Авеню, вместо да тръгне по 1–95 и да мине по виадуктите на Маями Бийч.

— Къде отиваме? — попита Виктория.

— Имам договорка. Можеш да вземеш колата.

— Каква договорка? В календара нямаше нищо.

— „Сачс срещу супермаркети «Бискейн»“. Голямото залепване.

— Искат да се договарят, въпреки че е явен закононарушител?

— Никой не казва „явен закононарушител“ толкова секси, колкото теб. Всъщност никой изобщо не го казва.

Нещо не беше както трябва, помисли си тя, докато минаваха през каньона от небостъргачи, в които живееха адвокатите и банкерите на Маями.

— И какво предлагат?

— Нищо още. Но до обяд ще имам много пари.

Много нетипично за супермаркети „Бискейн“, помисли си Виктория. Те се съдеха за всяко подхлъзване и падане независимо колко дълго се бе търкаляла по пода обелката от банана. А това дело беше много хлъзгаво по отношение на отговорността. Хари Сачс, един от „постоянните клиенти“ на Стив, както го наричаше Сеси, беше използвал тоалетната на супермаркета и си беше залепил задника на тоалетната седалка, понеже била намазана с лепило от някакъв извратен шегаджия. От спешна помощ използвали горелка, за да разтопят лепилото, и бяха смъкнали седалката заедно с цял полумесец от кожата на задника на Сачс.

— Изненадана съм, че са ти направили предложение.

— Знаеш колко съм убедителен, Вик. До обяд Роли Огълтрий ще ми е подписал чека.

Странно, помисли си Виктория. Беше се видяла с Роли в съда и той й беше казал, че смята да ходи на риба тази седмица. В Коста Рика. Но си замълча. Защо Стив лъжеше за подобно нещо?

Той отби и спря пред сградата на Държавната комисия — небостъргач на Кале Очо и Брикуел.

— Пожелай ми късмет. — Наведе се и я целуна.

Когато отвори вратата и понечи да слезе, тя каза:

— Къде са ти документите?

— Познаваш ме, Вик. Нямам нужда от разни тъпи документи.

— А-ха.

— Всичко е тук — каза той и посочи главата си.

Лъжеше за делото на Сачс. Лъжеше за срещата с Роли Огълтрий. За човек, който извърташе истината през пет минути, не се справяше много добре.

— Успех, Стив!

Виктория заобиколи и се качи на шофьорското място. Не бързаше, гледаше как Стив се качва по стъпалата на сградата. Естествено, че тук се намираше кантората на „Огълтрий и Кастийо“, които защитаваха цял куп стиснати застрахователни компании. Но нещо не беше както трябва. Тя запали и потегли към моста, който водеше към центъра и после по магистрала „Макартър“ към Маями Бийч. Но водена от внезапен импулс, бързо се престрои вдясно по Брикуел Кий Драйв и паркира до бордюра.

„Добре, Виктория, какво правиш? Следиш приятеля си?“

Беше абсурдно. Но Стив първо беше разпитвал гола жена, и то два пъти, а сега и тази нескопосана лъжа… какво ли беше намислил? Видя го в огледалото за обратно виждане. Пресече бързо „Брикуел“ и тръгна на запад от другата страна на улицата.

„Супербърза договорка, съдружнико“.

Видя го как тръгва на север, към моста. Когато изчезна от погледа й, слезе от колата и с бърза крачка се върна до кръстовището, което не беше толкова просто с велурените обувки с петсантиметрови токчета. Продължи по източния тротоар, без да изпуска Стив от поглед, на половин пресечка след него. Отне й не повече от минута. Стив пресече кръстовището на Седемнайсета и се пъхна в аркадата на една от най- старите сгради на Брикуел.

Първа презвитерианска църква.

Е, поне нямаше среща с гола жена. Но какво търсеше тук? Стив не ходеше дори в синагогата. Защо старата църква? Тя пресече неправилно, като спря движението, и се приближи до масивната постройка, висока ренесансова сграда, каменна, с меден покрив. Влезе през един от сводовете и спря, преди да отвори тежката врата към храма.

„Ами ако Стив ме види? Как ще му обясня какво търся тук? А той какво търси тук?“

Пое си дъх и влезе в хладния сумрак на вестибюла. Миришеше на старо дърво и влажни камъни. Направи няколко предпазливи крачки, като внимаваше да не вдига шум. Светлината, в златисти оттенъци, се процеждаше през витражите. Прости дъбови пейки, голи стени, таван с добра акустика. Семпла и чиста протестантска атмосфера.

Имаше само две възрастни жени.

И после видя Стив. Седеше отстрани на пътеката с лакът на облегалката, подпрял брадичка с ръка.

„Мисли? Моли се? Разкайва се?“

Най-малкото търсеше усамотение. Защо просто не й беше казал? Мислеше си, че на Стив му липсва способността за самовглъбяване. Но може би тук идваше за размисъл и духовни напътствия. Не искаше да вдига много шум, просто по негов си начин търсеше покой. Завладя я прилив на топли чувства. В крайна сметка това беше мъжът, когото обичаше. Редно бе да е усетила и тази страна от характера му, макар че той я криеше. Обзе я желанието да се втурне по пътеката и да го прегърне.

Не, той заслужаваше усамотението си. Тя се обърна и напусна храма. Чудеше се дали в крайна сметка къщата с двор не е точно за тях.

Стив си погледна часовника. Беше точен, което означаваше, че адвокатът на другата страна закъснява. Имаше време да помисли. Дали Виктория не бе заподозряла нещо? Господи, как мразеше да я лъже! Може би затова й беше казал половината истина. Беше договорка. Но нямаше нищо общо с Хари Сачс и лепкавия му задник. Беше доста по-лично. Стив беше обещал на Айрини Лорд, че ще я измъкне от кашата — ще спаси апартамента й от конфискация, — без Виктория изобщо да разбере.

От правна гледна точка изглеждаше невъзможно. При просрочените ипотеки не можеше да се шикалкави.

— Собственикът на ипотеката погасил ли си е вноската?

— Не.

— Имотът се присъжда на банката.

Айрини беше просрочила плащанията с пет месеца и банката беше поискала ускоряване на връщането на заема, което означаваше цялата дължима сума наведнъж — а тя дължеше на банката повече от четиристотин хиляди долара. Стив не можеше по никакъв начин да остави делото да стигне до съд.

Чу чаткането на кожени подметки по плочите, извърна се и видя Хардинг Колинс. С бронзов загар. Висок и строен, с красива глава и прошарена коса със скъпа подстрижка. Тъмносив костюм „Брукс Брадърс“ и бяла