риза на елегантни сини райета. Ако Колинс не беше истински банков адвокат, можеше да играе такъв по телевизията.
— Ти сигурно си Соломон?
— Седни, Колинс. — Стив се плъзна навътре, за да му направи място на пейката.
— Защо, за Бога, настоя да се срещнем тук? — попита Колинс.
— Харесвам историческите сгради. Дървото тук е дошло от първата презвитерианска църква в Маями, същата, в която Уилям Дженингс Брайън е водел неделно училище.
— Този факт ми е много добре известен.
— Знам. Защото си дякон. Не тук, разбира се. — Нотка на снизхождение. Хардинг Колинс не би посещавал подобна стара църква в бедняшки квартал.
— Дякон съм в презвитерианската църква в Ривиера, на Сънсет Драйв.
„Презвитерианец от предградията“.
Стив се смяташе за градски евреин, макар че имаше толкова малко вяра, че се съмняваше дали изобщо има право да се нарича евреин. В основни линии си беше създал собствена представа за Тъпото Сътворение: вярваше, че ако божествено същество е създало човечеството, той (или не дай си боже, тя) е бил или дебил, или садист.
Тъй като не знаеше кой знае какво за презвитерианците, впрегна Боби и Сеси да търсят и проучват. Сеси намери някаква мръсотия за Колинс, а Боби заяви, че от буквите от „презвитерианец вещ“ се получавало ПРЕЗЕРВАТИВ ЩЕ ЦЕНИ.
— Секретарката ми е хванала твоя проповед миналата седмица — продължи Стив.
Колинс се усмихна и поомекна.
— Секретарката ти е презвитерианка?
— По-скоро пусната под гаранция. Но е харесала словото ти. Било за съчувствието и дълга.
— Служа на Бога. Другата седмица ще говоря за изкуплението. Ако искаш, заповядай.
— Аз съм от друг отбор.
— Всички са добре дошли — отвърна Колинс с прищипана вселенска усмивка. — Сега кажи какво мога да направя за теб?
— „Фърст Дейд Банк“ е завела иск за конфискация на апартамента на моята клиентка Айрини Лорд. За нещастие, Айрини има известни финансови затруднения и се нуждае от отсрочка.
— Чувал съм всякакви покъртителни истории, Соломон. Бащата бил умрял и нямало кой да изкарва прехраната. Детето било в болница. Вятърът духнал покрива и нямало застраховка.
— Да, всички само се жалват.
— Аз представлявам банката. Имам задължения към акционерите й, а не към лигльовците, които са изтеглили прекалено голям заем.
— Защо не прилагаш на практика това, което проповядваш? Милосърдие, съчувствие, служене на Господ Бог.
— Религията е едно, правото съвсем друго. Ако не друг, ти поне го знаеш.
— Защо пък аз?
— Разпитах за теб, Соломон. Ти си обида за акулите.
— Правилата ми са прости. Не лъжа адвоката на отсрещната страна, нито му забивам нож в гърба. Карам направо, тоест ще те изритам право в топките.
— За мен ти си нископлатен адвокат с помиярски скрупули.
— В интерес на истината съм безплатен адвокат, но разбирам какво имаш предвид.
— Ще ти отговоря същото, което отговарям и на всички останали. Никакви преговори. Плаща или изхвърча на улицата. — Беше променил тона си. За частица от секундата се беше превърнал от принципен хуманист в леденостуден адвокат. — Така че, ако не разполагаш с правни основания…
— Като стана дума за това, има проблем с документите, които Айрини е подписала — прекъсна го Стив. — Никъде в договора не пише, че лихвите ще се вдигат. Това е нарушаване на Закона за банките.
— Добър опит, Соломон. Но всеки, който взима заем, подписва отделна клауза за лихвите. Значи е наясно, че могат да се покачват. Само за твое знание, засипани сме от жалби на клиенти. Досега не съм губил нито веднъж, а честно казано, съм се изправял срещу много по-добри адвокати от теб.
— Различни — отвърна Стив.
— Моля?
— Изправял си се срещу по-различни адвокати от мен. Не по-добри.
Колинс се разсмя от все сърце, като блъфиращ покерджия.
— Ако това е най-силният ти коз, наистина трябва да тръгвам…
— Имам още един. Пратих секретарката си до съда онзи ден. Имаш седем глоби за паркиране за миналата година.
— Глобяван съм няколко пъти и за неправилно пресичане и може да съм забравял да си изнеса боклука в дните за събиране. — Колинс се изправи.
— Три от фишовете са издадени на една пресечка от мотел „Шангри-Ла“. Познаваш ли квартала, Колинс? Ченгетата му викат „Раят на курвите“. Как е мотелът, трийсетак за трийсет минути ли?
Колинс седна. Огледа се надясно и наляво, сякаш светците можеха да подслушват.
— Не мога да те обвиня, че не си паркирал мерцедеса кабрио на паркинга пред мотела — продължи Стив. — Но все пак трябва да пускаш в автоматите на тротоара.
— Какво искаш, Соломон? — Гласът му още беше в равната адвокатска тоналност.
— Банката дава на клиентката ми осемнайсет месеца гратисен период. Замразява главницата и лихвата през това време. После клиентката ми възстановява плащанията без наказателна лихва.
— А ако не се съглася?
Студен и безпристрастен, все едно представлява някой друг. Но нима не наричаха презвитерианците „ледените избрани“?
— Може би не си забелязал, но над рецепцията в „Шангри-Ла“ има камера — каза Стив. — Докато плащаш за стаята, ти правят страхотно цифрово видео. Снимат човека, който плаща, и дебютантката, която стои до него.
Бронзовият загар на Колинс сякаш стана с един нюанс по-светъл.
— Мръсник! Мазни отрепки като теб носят лоша слава на професията.
— А пък конфискуването на имоти е божие дело, така ли?
— Копеле — отвърна Колинс.
— Може би ще искаш някое видео за проповедта за изкуплението.
Колинс млъкна. Край на обидите. Всезнаещият адвокат явно си правеше сметката. Една скапана ипотека на апартамент срещу това животът му да иде в кенефа.
„Никога не бих изпълнил заплахата си, но ти няма как да го знаеш, нали така, Колинс?“
Банковият адвокат беше току-що засечен от личния радар на Стив за лоши момчета. Много ясно, че Колинс беше лицемер. Но това се класираше много надолу в подвижната скала на греховете. Колинс, изглежда, служеше искрено и от сърце на църквата. Вероятно това беше неговият начин да се покае за собствените си прегрешения.
„Кой съм аз да съдя този човек?“
Адвокатската колегия на Флорида. Търговската камара. Презвитерианската църква. Жена и деца и къща в Снапър Крийк. В миналото, помисли си Стив, Колинс щеше да бъде наречен „стожер на обществото“. Стив не би превърнал стожера в солен стълб: този човек просто не го заслужаваше.
„Но ще блъфирам, докато проститутките не свършат работа. Хайде, Колинс, не ограбвам банката. Искам само отсрочка“.
Колинс изсумтя:
— Ще ми трябват ден-два да подготвя документите. — После без „довиждане“ или „да ти го начукам“ хвърли поглед към олтара, стана и си излезе.
Стив седеше сам и гледаше хвърчащите прашинки в лъчите светлина, които идваха от витражите. Макар че в храма беше хладно, ризата му се беше залепила за облегалката на пейката. Искаше да си наплиска лицето със студена вода.
