Преди години беше попитал баща си какво представлява адвокатската професия.
— Адвокатството значи да играеш покер с идеи — провлечено беше отвърнал Хърбърт Соломон с южняшки акцент.
Звучеше едновременно романтично и вълнуващо. Като да кажеш на дете, че да си каубой значи да яздиш коне и изобщо да не споменеш за риенето на лайната. Адвокатството, реши Стив, беше по- безмилостно дерби от Тексаското родео, но и в него имаше поне също толкова риене на лайна.
33
Чувства… Ау!… Ох!… Ох!… Чувства
Виктория отпи от шардонето и започна да рони синьо сирене за салатата. После спря. Стив предпочиташе настърган пармезан. Щеше да го преглътне. Но първо погледна във фурната. Сладките картофи — любими на Стив — ставаха страхотни и излъчваха аромат.
Това щеше да е неговата вечер, помисли си тя. Специална вечер. Никакви пререкания, нямаше да спорят дори дали фигурното пързаляне може да се смята за спорт. Днес Стив беше казал, че иска да говорят. Не за работа. Не за „Делфините“. А за тях.
„Искам да си излея душата, да споделя чувствата си“.
Да, беше използвал ужасната думичка с „ч“. И то ден след като го беше шпионирала как седи в църквата. Тих, замислен. Разсъждава и се моли. Или просто обмисля връзката им. Нещо толкова рядко за мъжете в наши дни.
Предусещаше повратна точка. И то точно навреме. Отношенията им бяха станали наистина обтегнати.
Може би вината беше нейна. Стив беше подложен на такова напрежение, откакто Кригър се беше намъкнал обратно в живота му. После и двете обвинения за побой. И Джанис, която заплашваше да го съди за попечителството.
— Трябва да проявяваш повече разбиране и да не си толкова настойчива, скъпа.
Колкото и да беше учудващо, това бяха думите на майка й снощи. Двете с Кралицата бяха вечеряли в „Норманс“ в Гейбълс и над костура със сос от манго и бутилката „Зинфандел“ майка й беше дала воля на топлите чувства, които питаеше към Стив.
— Стивън има добро сърце. Боя се, че понякога си прекалено сурова с него.
— Аз? Сурова?
— Съдиш го прекалено строго. И ако ми позволиш, малко си заядлива и дребнава.
— Какво!?
— Мислех, че съм те възпитала да си по-забавна.
— И кога по-точно си го направила, майко? Докато беше в Гщаад или в Монако?
— Не бързай да се заяждаш. Казвам само, че една жена трябва да подкрепя мъжа си. Стив в момента е като тенджера под налягане. И да правиш сцена, защото случайно е говорил с необлечено момиче, е, според мен това е малко дребнаво.
Виктория бе прекалено шашната, за да се ядоса. Кралицата рядко говореше толкова пространно за някой друг освен за себе си. И беше направо нечувано, все едно беше станало слънчево затъмнение, тя да каже нещо хубаво за Стив. Но за втори път в продължение на няколко дни заставаше на негова страна. Какво ставаше? Озадачаващото бе, че от пудинга с раци за предястие до банановия крем брюле за десерт от майка й на практика бликаше благоразположение към Стив.
— Кога ще се преместите да живеете заедно, скъпа?
— Закъде да бързаме?
— Хвърлила съм око на един очарователен, сгряващ дома подарък.
— Значи изведнъж реши, че Стив е подходящ за мен?
— Можеш да ми се довериш, щом става дума за мъже, скъпа. Въпреки бодливата си външност дълбоко в себе си Стивън е любвеобилен и грижовен мъж и те обожава.
Какво по-точно бяха сложили в газираната вода?
Но колкото повече си мислеше за Стив, толкова повече се уверяваше, че майка й е права.
„Което значи, че съм била права през цялото време. Като се почне от нощта в гората от авокадо — гората от авокадо на Брус, — когато се измъкнах със Стив“.
Той имаше толкова много добри качества. Любовта му към Боби. Търсенето на справедливост, макар че пътят, по който вървеше, обикновено кривваше от отъпкания коловоз. Необичайното му чувство за хумор. И, разбира се, още нещо, което майка й беше подметнала, докато пиеше коняка след вечеря.
— Мога ли да предположа, че Стивън го бива в леглото?
— Можеш да предполагаш каквото си пожелаеш, майко.
— Винаги съм харесвала стройни и жилави мъже. Стив ми се струва доста подвижен.
В момента господин Подвижен беше в задния двор и палеше барбекюто. Вратни пържоли, сладки картофи, салата с пармезан, последвани от обсъждане на чувства заедно с лимоновия пай. Да, вечерта щеше да е специална.
След пет минути Стив влезе в кухнята и тръгна право към хладилника. Каквото са обувките и чантите за жените, помисли си Виктория, това са хладилникът и телевизорът за мъжете. Отвори го и извади една студена „Сам Адамс“.
Обичаше студена бира и недопечена пържола. Обичаше бяло вино и печена сьомга. Но днес тези неща нямаха значение. Днес щяха да се сближат още повече. Виктория го усещаше.
— След колко ще сложиш пържолите? — попита тя.
— Още малко. Въглищата трябва да станат на жар. Тайната на страхотната пържола е…
— Жарта. Изпечена отвън и сочна отвътре. Знам, знам. Нали моята ще я опечеш хубаво?
Той направи физиономия.
— Щом държиш. Къде е Бобстър?
— В стаята си. Учи.
— Сам?
Тя му отвърна с горчива усмивка. Боби беше унил, откакто беше прокуден от къщата на Голдбърг и на Мария й беше забранено да припарва до Къмкуот Авеню. С кралски декрет от Муньос-Голдбърг.
Джанис допълнително усложняваше ситуацията. Стив започна да й разрешава да посещава Боби, но засега не й позволяваше да го извежда сама. Страх го беше, че може да го отвлече.
Стив вдигна купата със салата и я разтръска, за да разбърка марулята, доматите и краставичките, нарязани на тънко, както ги обичаше.
— Направила си страхотна салата.
— Благодаря. — Тя отпи от виното и го остави да продължи, без да го прекъсва. Когато свидетелят е готов да говори, най-добре е да си мълчиш.
— Направо си страхотна в кухнята — продължи той. — Много съвременни жени изобщо не отделят време за готвене. Но начинът, по който ти съчетаваш работата и всичко останало, е доста впечатляващ.
Тя взе рендето. В интерес на истината кулинарните й умения бяха ограничени до няколко блюда, но усещаше, че това е само разгрявка, Стив още се разкършваше. Изглеждаше малко нервен. Явно преследването на сериен убиец не беше толкова страшна задача, колкото да се гмурнеш в собствените си емоционални дълбини.
— Бива те в толкова много неща — продължи Стив. — Страхотна си с Боби, хлапето те обожава.
— Взаимно е.
„Добре, поне тръгнахме в правилната посока, макар и със скоростта на морска крава. Хайде, Стив. Да минем от чувствата на племенника към чувствата на вуйчото“.
— Може би трябва да си поговорим с теб, докато Боби си е в стаята — каза Стив. — За лични работи.
Тя спря да стърже сиренето, без да пуска рендето.
— Разбира се.
— Има неща, които искам да ти кажа отдавна, но знаеш как става…
Извади едно резенче домат от купата и остави думите да висят във въздуха. Стоеше с вързан език. Не
