— Начинът, по който Робърт се справя със стреса. — Кригър надраска нещо в бележника си. — Притеснявам се, че момчето може да прибегне до насилие спрямо нея.
— Какво пишеш там, дявол да те вземе?
— Помниш ли момичето, което изчезна в Редлендс преди няколко месеца? Съседско момче имало подобен на Боби проблем. Тялото на момичето така и не беше открито, но съм повече от убеден, че момчето е замесено.
— Боби не е агресивен. В случай, че си забравил, ти си този, който убива, Кригър.
— Поне ти не спираш да го повтаряш. — Кригър сложи ръка на бюрото, върху снимката на Мария. — Дали Робърт ще има нещо против, ако я задържа?
— Да. — Стив тръгна към прозореца. — Аз също.
Кригър си сложи очила за четене и разгледа внимателно снимката. Пет секунди. Десет секунди. Прекалено дълго. Накрая каза:
— Сочна е, нали?
— Гнусно, Кригър. Гнусно и извратено.
Кригър притвори очи и измърка:
— „Долита, светлина на живота ми, огън в слабините ми. Мой грях, моя душа. Ло-ли-та“.
Цитираше прочутите начални редове на Набоков, признаваше собственото си влечение към непълнолетни момичета. Сякаш той беше пациентът, а Стив — психиатърът. Помощ ли търсеше?
— Имаш нужда да говориш за това, така ли? — отвърна Стив и се приближи до бюрото. — Толкова години го пазиш в тайна. Може би си имал нужда да го споделиш, когато те защитавах. Вероятно съм пропуснал признаците.
Кригър пропя, сякаш се молеше:
— Ло-ли-та. А-ман-да. Ма-ри-я. — После се разсмя, кряскащият смях на петел. — Дали Робърт вече е откъснал черешката на Мария?
Стив дори не се опита да прикрие отвращението си.
— Не търсиш помощ. Искаш да продължиш да се търкаляш в мръсотията.
— Или пък ти си го преварил, а, Соломон? Свил си путето на племенника си?
— Трябва да пратят перверзния ти задник в затвора. Убил си Нанси Лем, за да можеш да се възползваш от дъщеря й.
— Много добре знаеш какво стана. — Усмивката на Кригър беше остра като нож. — Или не вярваш на голи жени? Аманда уби майка си и аз поех вината. Така, както би го направил и ти.
— Какво искаш да кажеш?
— Да кажем, че Робърт изнасили Мария и горкото момиче умре.
— Какви са тези извратени приказки?
— Един хипотетичен въпрос, Соломон. Ако Робърт убие Мария, няма ли да си готов на всичко, за да не влезе в затвора? Няма ли дори да поемеш вината вместо него?
— С Нанси Лем е било друго. Това е версията, която си пробутал на едно тринайсетгодишно момиче, за да го задържиш в леглото си. С какво си я надрусал, за да я убедиш, че е убила майка си?
— Всъщност — отвърна Кригър — между нас с теб има една доста голяма разлика. Аз си признавам какъв съм, а ти се правиш на такъв, какъвто не си.
Когато се върнаха в колата, Боби беше наясно, че го чака тъпа лекция. Вуйчо Стив беше ужасен, че Боби може да почне да се чука с Мария и тя да забременее, което беше странно, защото дотук я беше целунал точно три пъти, включително и когато не й улучи устата и налапа ухото й.
— Нали знаеш, че никога няма да те подведа? — започна Стив още преди да са излезли от пресечката.
— Разбира се, че знам.
— Значи ще слушаш мен, а не тази откачалка Кригър?
— Да.
— Помниш какво ти казах за момичетата и секса, нали?
— Някога да съм забравял нещо, вуйчо Стив?
— Кажи го тогава.
— Стига, тъпо е.
— Кажи го!
Нямаше да му се размине, реши Боби и каза намусено:
— Да си останеш непорочен е проява на зрялост.
— Браво, вуйчо!
— Ами ти, вуйчо Стив? Ти пазиш ли непорочността си?
— Не е твоя работа.
— И аз така си помислих.
Това за „непорочността“ толкова не се връзваше с вуйчо му, помисли си Боби, и реши, че сигурно го е прочел в някоя от камарите книги във всекидневната.
„Отглеждане на момче в пубертета“. „Проблеми по време на пубертета“. „Тийнейджъри: Ръководство за собственици“.
„Все едно съм куче“.
Вуйчо Стив все се боеше да не му се случи нещо лошо.
„Все едно съм чуплив“.
Сигурно заради майка му и кучешката колиба и цял куп други работи, които дори не си спомняше.
Прибери се преди мръкване.
Не слагай консервата с боб в микровълновата.
Искам да ми кажеш, ако майка ти се обади.
Понякога му се искаше да изкрещи: „Не съм бебе, вуйчо Стив!“
Доктор Бил се беше държал с него като с мъж. Мина направо на въпроса с плячката. Не се опитваше да го залъгва с „непорочност“ и „зрялост“.
А вуйчо Стив го мразеше. Което беше странно, защото вуйчо Стив сам си беше признал, че го е изработил на процеса. Докато идваха насам сутринта, го беше предупредил, че докторът е опасен. Но същото беше казал и за майка му, а на Боби тя изобщо не му изглеждаше опасна. Вуйчо Стив явно беше много объркан от всичко това. Така че Боби реши да запази някои неща за себе си. Нямаше да каже на вуйчо Стив всичко, което си бяха говорили с доктор Бил. Особено последното, точно преди вуйчо Стив да влезе при тях.
— Бъди мъж, Робърт. Вземи каквото искаш. На Мария ще й хареса. Повярвай ми. Знам го.
Законите на Соломон
11. Няма да излъжа адвокат в лицето, нито да му забия нож в гърба, но ако ми падне случай, ще го погледна в очите и ще го ритна в топките.
32
Размразяване на ледените избрани
— Напляскал си гола жена? — Виктория не можеше да повярва, че това се случва отново.
— Не така, както си мислиш — отвърна Стив. — Не беше в стил „Историята на О.“
— Отъркала си е гърдите в лицето ти?
— Технически погледнато само едната.
— И ти не си направил нищо, с което да я насърчиш?
— Абсолютно нищо, адвокате.
— Самото ти присъствие кара жените да захвърлят хавлиените си кърпи и да си навират гърдите в лицето ти, така ли?
— Една жена, една гърда — уточни той, сякаш съдебният стенограф записваше всичко в протокола.
Бяха в мустанга, радиото беше на спортен канал. Стив увеличи звука, за да я накара да престане с
