Нишките на съдбата

прекрасно причината за това — една чернокоса красавица, с очи, сини като Индийския океан и упоритост, която молеше да бъде укротена.

Многократно през този дълъг ден мислите му бяха отлитали към устните й и начина, по който се бяха притискали към неговите. Бе сигурен, че снощи тя го желаеше не по-малко отколкото той — нея. И не се съмняваше, че щеше да бъде негова преди да се е разсъмнало!

Обзе го страст, подобна по сила на тази, вдъхновявала бардове и породила легенди.

Майлс се засмя тихичко. Затвори очи и помисли за нещо особено приятно — начина, по който щеше да я чувства под себе си, начина, по който щяха да потъмнеят от желание очите й и начина, по който щеше да шепне името му.

Тъй като тялото му не остана бездушно и реагира веднага, както всъщност бе правило през целия ден, младият мъж пренасочи сладострастните си мисли отново към къщата.

Тя му беше харесала още в мига, в който погледът му се бе спрял върху й. Единствено местонахождението й го бе смутило. И продължаваше да го смущава. За момент си представи величествената постройка кацнала на някоя ветровита скала в Корнуол или пък сгушена сред полегатите шотландски хълмове. Вторият образ породи изпълнена с копнеж усмивка на лицето му, върна го към една отдавна отречена мечта. И мечтата бе заменена от тъга.

Жребецът изцвили. Майлс се огледа и забеляза някаква фигура, която се приближаваше, скрита в мрака. Наклони се напред, за да види по-добре кой е пешеходецът.

Непознатата бе привела глава, увита в шал, така че не можеше да различи чертите й. Решителните ядосани стъпки приближаваха все повече. Само след миг тя също щеше да се озове на осветения от уличната лампа кръг. Какво правеше сама насред улиците по това време?

— Крадлив, гаден, презрян англичанин! — промърмори през здраво стиснатите си зъби тя. — Смачкано изчадие на лайнян… — Забелязала Майлс, фигурата се спря на една ръка разстояние от него. — Ох! — възкликна тя.

— Какво правехте там отзад?

И той посочи с глава към задната част на къщата.

Жената отстъпи крачка назад към мрака, но не и преди да успее да зърне златистата плитка, която се подаваше изпод шала й. Подкара коня си към нея, но спря, когато най-неочаквано тя извади пистолет.

— Прибирам се у нас. — Насочи оръжието към гърдите му и додаде: — Не ща неприятности. Ясно лий?

Тонът й недвусмислено бе заплашителен. Пистолетът бе не по-малко красноречив. Решил, че тя просто иска да се защити, Майлс свали шапка и отвърна:

— Аз няма да ви причиня неприятности, мадам.

Изправила гръбнак и все така без да сваля поглед от него, непознатата заотстъпва предпазливо назад. Младият мъж я наблюдава докато тя достигна ъгъла. Когато се озова на светлината на следващата лампа, тя се обърна към него. Може би го изучаваше? Чертите на лицето й му се сториха познати, но преди да успее да я разгледа, тя изчезна в мрака.

„Ех, Лондон — помисли си Майлс, когато поведе жребеца към другата страна на улицата и оттам — към конюшнята, — точно когато реших, че си ми показал всички чудатости на живота, ти хвърляш поредната странност в лицето ми.“

Усмихна се, но не на разсъжденията си. През отворения прозорец на мазето забеляза Мора, седнала на малка масичка, отдала вниманието си на синята счетоводна книга. Елегантният й профил се очертаваше ясно на светлината на лампата. Младият мъж я съзерцаваше така, както бе потънала в размисъл, и почувства познатото напрежение, което не го бе напускало почти през целия ден.

Божичко, тя беше прекрасна!

Майлс се размърда върху седлото, за да облекчи натиска в областта на слабините си. Познатата болка бе започнала да го измъчва отново, но тази нощ щеше най-после да я облекчи. Мора сама я бе поставила в тялото му с дръзкия си любопитен поглед и държание. Изпитваше див глад за нея, необуздан копнеж да узнае най-тайните й мисли, да я докосва навсякъде и да я направи своя. Никоя друга жена не можеше да окаже подобен ефект върху него, бе сигурен в това.

И, проклет да е, но щеше да я има!

В този момент Мора извърна глава и се взря в някаква точка на тавана. Внезапно замря на място, а след това малкият й юмрук се стовари върху масичката. Фенерът се заклати, шишенцето с мастило се катурна. Тя грабна счетоводната книга и скочи от стола. Едва тогава Майлс забеляза бонето.

Проклетото къдраво боне се мъдреше предизвикателно върху главата й! Инатът й го възпламени отново. Лично щеше да грабне тази грозотия и да я изпепели… веднага щом изпратеше Уилям да си легне.

По времето, когато застана на върха на стълбите за мазето, Майлс вече бе привидно спокоен, но вътре в него бушуваше истинска карибска буря. Слугинята се бе надвесила над масата с гръб към него. Той слезе, като вземаше по четири стъпала едновременно и с всяка стъпка я умоляваше наум да се обърне.

Така и стана, но изражението й го изненада. Бе очаквал тревога или предизвикателство, а видя гняв.

Решил, че е ядосана на себе си задето е разляла мастилото, младият мъж се спря до нея и рече:

— Няма защо да се притесняваш за това. Имам цели варели от същото.

— Сигурна съм, че имаш — отвърна възмутено тя.

Майлс се намръщи и понечи да я упрекне за язвителните думи, но се въздържа. Вместо това продължи да я наблюдава как нервно и яростно бърше разлятото мастило. В този момент леко и светкавично издърпа противното боне от главата й и го захвърли в цапаницата.

Младата жена зяпна изумено и едната й омацана с мастило ръка литна към косите й.

— Как смееш?

Като прикриваше собственото си изумление и сдържаше не по-малко саркастичния отговор, напиращ да излезе от устата му, Майлс повдигна с царствен вид едната си вежда. Жестът му очевидно се увенча с успех, тъй като Мора отстъпи крачка назад.

— Доколкото знам, получи инструкции да си спестиш това боне — започна с меден глас той.

— Инструкции ли? — повтори предизвикателно младата жена, а сините й очи светнаха предизвикателно. — Не, беше ми заповядано.

Борейки се с желанието си да я удуши, Майлс каза:

— А не съм ли аз господарят на този дом?

— И господар на всичко, което погледнеш, както изглежда? — отвърна саркастично тя, като размаха изпоцапаното от мастило боне.

Към лицето му полетяха студени мастилени капчици. Мора отвори изненадано уста и белите й зъби създадоха истински контраст с червения цвят на устните й. Младият мъж изгуби контрол над себе си, но преди да успее да я достигне, изражението й се промени. Очите й заискряха от смях и тя допря опакото на ръката до устата си, за да прикрие усмивката си. Майлс също забеляза комичността на ситуацията, макар в случая той да бе станал за посмешище.

— Изчисти поразията, която направи, моме — рече спокойно, но авторитетно той.

Очите срещу него разшириха и усмивката им изчезна. Мора преглътна с усилие, но дори не направи опит да изпълни казаното. Очевидно му бе обявила война.

— Веднага! — окуражи я отново той.

На лицето й се изписа съгласие да се предаде, нещо едновременно желано и мило за младия мъж. Думите й обаче го шашнаха.

— Тогава седни — рече със светски вид тя и посочи към стола. — Прекалено си висок за мен, не мога да те достигна.

„Но си подхождаме един на друг във всяко отношение“ — помисли си той.

Изгаряше от желание да я прегърне, но подозираше, че тя щеше да се възпротиви. Реши да напредва бавно и постепенно и се настани на стола.

Успокоена, Сюизън се зае да изпълни дадената й задача. „Какво лошо имаше в това да го докосна?“ — запита се безгрижно тя. Скоро щеше да открие обаче, че това съвсем не бе безобидно занимание, тъй като от Майлс Кънингам се излъчваше мъжественост и сила, които бе мислила, че съществуват само в романтичните легенди. Сега обаче легендите се бяха превърнали в действителност и,