Нишките на съдбата

страст, тя повдигна бедра, но внезапната болка я отрезви.

— Не толкова бързо — рече дрезгаво младият мъж, като се намести на лакти и се измъкна леко от нея.

— Нещо не е наред.

Гласът й прозвуча приглушено от напиращите сълзи.

— Шшт! — прошепна успокоително в ухото й той. — Всичко е както трябва, кълна се. — Обсипа с целувки сбърченото й чело, носа и устата й, като се движеше бавно. — Още съвсем малко, сладко девойче, и ще бъдеш моя.

Наложил контрол над страстите си, какъвто никога не бе предполагал, че притежава, Майлс се опитваше да не обръща внимание на раздиращото го желание. Целува я и я приласкава, докато тя се успокои отново. Вече бе разбрал, че пред него стои проблем. Не само, защото бе девствена, а и защото девствената й ципа очевидно нямаше да позволи да бъде разкъсана лесно.

Подпря главата си до нейната, обхвана я през кръста и, като стисна здраво челюсти, натисна напред и премина през бариерата на нейната невинност.

Задушен болезнен вик заседна в гърлото на Сюизън и ноктите й се забиха в раменете на Майлс. Сърцето му се сви.

— Прости ми, любов моя — прошепна той, като се бореше с естествената реакция на тялото си да проникне още по-дълбоко в нея.

Потръпна от напрежение. Това момиче чисто и просто бе самият рай. Бе ангел, превърнал един основен животински акт в нещо вълшебно, нещо, което не можеше да бъде забравено. Привикнал с превратностите и странностите на живота, Майлс Кънингам разбра, че никога вече нямаше да бъде същият.

Надигна се на лакти и потърси погледа й. Болезненото изражение, изкривило прекрасното й лице, го прободе като нож в сърцето. Толкова му се искаше да я успокои и да види отново очите й да заблестят от страст. Младият мъж се зае да пробуди отново желанието й. Докато я целуваше, той ту шепнеше извинения, ту обясняваше колко прекрасно било усещането да бъде в нея и как благодарение на нея се чувствал цялостен. Най-накрая Сюизън въздъхна и измърка като доволна котка. Това му подейства като живителен океански ветрец, който поохлади прекалено сгорещените му сетива.

„Какво ли се очаква още от мен“ — питаше се младата жена. Желанието бушуваше в тялото й, съсредоточено най-вече в областта на слабините. Майлс остана неподвижен над нея толкова дълго, че накрая тя реши да го помоли да продължи, за да й даде онова, което бе обещал. Когато той най-после се размърда в нея, нежно и същевременно настойчиво, тя затвори очи.

— Девойче?

Отвори очи и видя напрегнатия му поглед.

— Болката премина, така ли? — попита той.

— О, да, Майлс — отвърна Сюизън, като постави длан на бузата му и го погледна право в очите.

Той се усмихна и се приближи още повече, така че устните им почти се докосваха.

— Тогава дръж се, скъпа моя! Оттук връщане няма — прошепна той и сля устата си с нейната.

И тогава тя се озова в непознат свят на блаженство и удоволствия и се издигна до невъобразими висоти. Майлс се отдръпна бавно и тя реши, че ще излезе напълно. Стисна мускулите на хълбоците си, за да му попречи да го направи. В този момент обаче той натисна надолу и проникна дълбоко, като я изпълни цялата. Последвалият ритъм оказа върху й такова въздействие, че й се прииска да вика от радост.

— О, Боже, сигурно ще умра! — възкликна тя.

— Не, няма, любов моя! — обеща той. — Но се кълна, че скоро ще се озовеш в рая!

— Страхувам се, че вече съм там — отвърна Сюизън, смаяна както от заявлението си, така и от мъжа върху себе си.

Той се засмя, след което поднови целувките и движенията на любовта. Когато тялото й изпита нещо ново и непознато досега, младата жена разбра смисъла на уверената му усмивка.

— Е, кажи сега, девойче — обади се дрезгаво той, като дишаше задъхано.

— Мила света Маргарита — пропя тя. — Майлс, прекалено е хубаво, за да мога да го опиша.

— Да, така е.

След тези думи той ускори движенията си до дяволски бързо темпо. Неспособна да следва повече ритъма му, Сюизън се остави напълно в неговите ръце и, преди да успее да си поеме дъх, получи разтърсващ оргазъм. Той продължи няколко безкрайни, както й се стори, мига и накрая помисли, че ще изгуби съзнание. Единствено гласът на Майлс, който повтаряше неспирно „да, сладко мое девойче“ й помагаше да запази свяст.

Младият мъж изпъшка и сякаш замръзна отгоре й. Мускулите на врата и ръцете му бяха изпънати от напрежение и още нещо, което Сюизън не можеше да определи. В този момент усети, как той се уголемява още в нея. Майлс отметна глава, понесен от собствения си оргазъм.

Мъжът се свлече до нея. Гърдите на младата жена се изпълниха с такава гордост, по-голяма от която не бе изпитвала никога досега. Споменът за радостта, която бе изживяла тази нощ, щеше да я следва през всички предстоящи самотни дни. Почувствала се истинска жена за първи път в живота си, тя попита смело:

— Винаги ли е толкова прекрасно?

Майлс провря ръце под кръста й, обхвана я и се завъртя заедно с нея. Когато погледите им се срещнаха, очите му я погледнаха замислено, но той не отговори.

— Майлс? — настоя тя.

Лицето му се преобрази от развратна усмивка.

— Не — целуна я леко по носа той. — Не винаги е така хубаво.

Младата жена се усмихна доволно.

— Много си топъл.

Майлс се засмя и тя усети как пулсът му се ускори, все така в нея.

— И ставам все по-топъл, много, много по-топъл — промълви той, като я постави отново по гръб, тя беше готова още веднъж за целувките и страстта му.

ГЛАВА СЕДМА

Сюизън сънуваше. Бе отново у дома, в сигурната прегръдка на Шотландия. Бе заобиколена от сигурност, от хилядолетната традиция на планинските земи и от любовта на Майлс.

Според съня й Майлс бе проектирал и построил двор в Роуард касъл. В центъра на градината имаше фонтан. Пространството край него бе застлано със специално докарани от Средиземноморието плочки във всички цветове на дъгата.

Тя самата стоеше на една от многобройните каменни пейки, разположени край оградата. Дрехата й беше от плат с десена на клана Лохиел Камерон. Тя шиеше, а в краката й щъпукаше първото им дете. Косичките му бяха златисти като на баща му, очите — тъмносини като на майка му. Малкият, обявен за най- умното дете, родено някога в Пъруикшир, строеше свой собствен замък от парченца дърво. Леля Ейлис и отец Себастиан седяха край нея, погълнати от любимото си занимание — обсъждане на теологията и нейния ефект върху ранните цивилизации.

Сюизън насочи вниманието си върху скъсания вълнен плат и вдяна здрав бял конец в иглата. След това започна да брои редичките отляво надясно: четири черни, тринайсет червени, шест черни, тринайсет червени… Спря да брои — нещо не беше наред в десена. Сигурна, че проблемът идва от шаблона, тя взе плата и отиде да провери в сандъка, в който съхраняваха Maide dalbh. Щеше да допре плата до оцветените клечки, за да ги сравни, и после щеше да поправи грешката.

Щом се озова в уютната стая, която споделяше с Майлс, Сюизън се приближи до дървения скрин. Повдигна тежкия капак. Гледката я ужаси. Празен! Сандъкът бе празен. Maide dalbh бяха изчезнали!

Сюизън се събуди рязко, сякаш се бе потопила в ледените води на езерото Лох Ейл. Но онова, което видя на слабата утринна светлина, бе по-страшно от съня й.

Върху гърдите й се мъдреше златисторуса глава и правеше онези смущаващи неща, които вече бяха разтърсили сетивата й. Главата на Майлс, леглото на Майлс. Лондон! Значи само бе сънувала!