Майлс. Сериозен моряк, луда глава по призвание, Бригс се гордееше със способността си да прави жените щастливи и да осигурява попътен вятър за „Шотландска звезда“.
Но не и днес.
— Ще го поправим, Бригс. Хубавите кораби винаги се възстановяват по-лесно.
— Загубих двама от хората си: Картър и Скоджинс — заяви безизразно капитанът и присви устни.
Дъхът на Майлс секна. Поклати тежко глава.
— Ще съобщя на семействата им и ще се погрижа за тях.
Бригс бе вперил невиждащ поглед в корабните платна и въжета. Лекият ветрец разроши гарвановочерните му коси.
Същият цвят като косата на Мора. Майлс усети приятно затопляне в долната част на корема си.
— Доста хора отидоха в болницата — рече напрегнато Бригс.
— Вината не е твоя — отвърна спокойно Кънингам, като направи усилие да престане да мисли поне за малко за хубавата си любима.
— Не. — Капитанът вдигна поглед към главната мачта. — Не, вината не беше мо… Внимавай къде стъпваш, матрос! — извика към един от екипажа той. После се обърна отново към Кънингам. — Онези от хората ми, които останаха, едва се движат от умора.
— Престани да се самообвиняваш — обади се Майлс. — Ти си най-страхотния моряк, когото съм срещал. Кой друг, освен теб, би успял да доведе „Звезда“ обратно до пристанището. Боже мой, човече, ще огледаш ли кораба? — За да подчертае думите си, той се завъртя и обходи с поглед жалките останки. — Само ти си способен да извършиш подобно нещо, Бригс. Това е самата истина, Бог ми е свидетел.
Капитанът вдигна рамене и размърда зле превързаната си ръка.
— Екипажът ми е безстрашен, а на моя страна е и ирландският ми късмет.
— Но на капитанския мостик стоеше ти. Точно затова и сега „Звездата“ е тук, а не на дъното на Атлантическия океан. — На Майлс му се искаше да разпита Бригс за раната му, но знаеше, че морякът щеше да отмине въпроса. Затова само го потупа по гърба. — Пребори се с една буря и то доста сурова, но ти предстоят и други.
Капитанът се намръщи.
— Това е доста депресираща мисъл и следващия път може да не се отървем толкова леко.
Кънингам се съмняваше в това — Бригс Маккорд бе дълбоко свързан с морето или, както казват поетите, между тях имаше любовна връзка.
— Скромността не ти подхожда — каза осъдително той. — Морето е твоята любовница. Вярно, че ти е изиграла лош номер, но е нужно доста повече от една буря, за да те накара да се установиш на сушата.
Капитанът вдигна светлосините си очи и отговори:
— Наистина съм скромен по сърце, знаеш ли?
— Спести ми това, приятелю — престори се на обиден Кънингам. — Предлагам да се захващаме на работа.
Бригс не се помръдна.
— Изгубихме повече от половината товари.
Напълно безчувствен към загубата, Майлс отвърна:
— Куксън ще се зарадва, като научи. Това означава по-малко работа за него.
Бригс го погледна объркан.
— Защо се усмихна така? Думите ти сякаш не се отнасят за онзи Куксън, когото познаваме.
— Той пострада, докато разтоварвахме „Мечта“-та. Кракът му е счупен.
— Това май е проклятие — първо Куксън, после бурята.
— Струва ми се, че прекарваш прекалено много време в морето. — Тъй като събеседникът му се намръщи, Майлс додаде: — Оли бе надхитрен, не прокълнат. Ти също.
— Предполагам, че се поправя бързо, след като за него се грижат така добре.
Кънингам се изхили.
— От ден на ден положението му се подобрява. Вече се движи с помощта на бастун.
— О, картинката, която си представям, е наистина живописна — възкликна Бригс, вече започваше да прилича на себе си. — Разгоненият стар Куксън тъпче из вестибюла, за да не трябва да се озове под полите на Маки.
— Няма защо да се притесняваш — направи го още преди години.
— Виждал ли си ги? Заедно? — погледна го невярващо Бригс.
Майлс се изкашля и почеса небръснатата си брадичка.
— Да речем, че само съм видял как Маки се измъква призори от стаята му с вид на жена, която е правила нещо значително повече от това да запали огъня.
Бригс изрева — така се смееше — и се хвана за гърдите.
— Проклет да съм! А аз си мислех, че предположенията ми се дължат единствено на моето мръсно подсъзнание.
Щастлив от благоприятния обрат на разговора, Кънингам също се разсмя.
— Малко е да се каже, че подсъзнанието ти е мръсно. Аз сам съм готов да свидетелствам за това.
— Ако не бях толкова уморен, щях да се защитя.
А той наистина изглеждаше уморен, и дори нещо повече. На Майлс отново му се прииска да го попита за ръката и отново се отказа.
— Хората ти имат нужда от почивка. И бас държа, че си озверял за някоя женичка.
За негова голяма изненада, Маккорд го погледна оскърбено.
— Аз все още съм негов капитан.
Майлс се замисли за неприятните задължения, които му предстояха тепърва — трябваше да посети семействата на загиналите моряци. За първи път в живота си реши да прехвърли задачата на своя адвокат. Бригс имаше нужда от подкрепа и Кънингам желаеше да му я осигури.
— Тогава да не напускаме кораба ти, капитан Бригс.
През целия дълъг ден се трудиха и потиха на борда на „Звезда“. Оцелелите стоки бяха разтоварени и пренесени в един от близките складове. Майлс извика строителя на кораби, който подробно огледа всичко — от носа до кърмата. Подобно на предан баща, защитаващ честта на дъщеря си, Бригс следваше човека по петите и оспорваше всяко негово мнение. Изнервен, корабостроителят завърши прегледа си в пълно мълчание и пожела да се срещне с Майлс насаме някой друг ден през същата седмица.
По залез слънце Кънингам и Маккорд застанаха край румпела. Тогава Майлс забеляза окървавеното въже, висящо от корабното кормило и веднага разбра по какъв начин капитанът бе наранил ръката си. Това увеличи десеторно уважението му към Бригс Маккорд.
От другия край на жестоко пострадалата палуба към тях се запъти домакинът с фенер в ръка.
— Ето бордовия дневник, сър — съобщи той.
— Аз ще го взема — посегна към увитата в брезент книга Майлс. — Оли има нужда от още нещо, с което да се занимава.
И той намигна на Бригс. Капитанът се засмя и рече:
— Виждам, че „Мечта“ е готова за тръгване. — И той посочи към закотвения наблизо кораб. — Добавил си още платна.
На „Шотландска мечта“ се гледаше като на личния кораб на Кънингам. Той кимна разсеяно. Притесняваше се да не би Маккорд да продължи да се самообвинява за сполетялото ги нещастие, но не намираше разрешение на проблема.
— Ще се плъзга по водата като Голиат в някоя много използвана уличница — отбеляза тъжно Бригс.
— Да, точно така, но лекарят казва, че е прекалено рано за Оли да тръгва отново по море.
— Какъв е товарът й?
— Предимно бакалски стоки, както и солиден запас ирландски кристали.
