— Не ти ли е добре?

Как можеше да изглежда толкова загрижен? Та той бе мошеник и крадец!

— Не — отвърна младата жена, без да се обръща. — Само съм малко изморена.

— Тогава изпълни молбата ми.

Сюизън събра смелост, но преди да успее да стане, чу отново гласа му:

— Не можеш ли?

Разбра прекрасно какво имаше предвид. Питаше я дали може да приеме случилото се помежду им. Какъв избор имаше тя?

Никакъв.

Очите й потърсиха неговите и не можаха повече да се отместят — все едно че бе хипнотизирана. Изправи се бавно и тръгна към него.

Младият мъж бе застанал отпуснат до вратата. Косите му падаха свободно, силните му голи ръце бяха обхванали рамката над главата му. Не можеше да откъсне поглед от лицето му, толкова познато, толкова красиво. Очите му се усмихваха мързеливо, самоуверено и я правеха негова пленница. С огромно усилие успя да премести поглед върху покритите му с косми гърди. Мускулите му потръпнаха като реакция на нейния оглед. В главата й се бе оформил хаплив отговор във връзка с факта, че той също използваше стълбището за прислугата. Устата й обаче бе пресъхнала дотолкова, че не успя да издаде нито звук. Сюизън сведе още очи, но долната половина на вратата криеше останалата част от тялото му. Проследил погледа й, Майлс отвори и долното крило.

Младата жена зяпна. Беше гол и я желаеше силно, много силно.

Тя се изчерви, сърцето й заби лудо. Обърна се, но в същия момент усети топлия му дъх във врата си и ръцете му я обгърнаха. Стори й се, че потъва, че изпада в безтегловност, но опита да се пребори с тези усещания. Очевидно почувствал отдръпването й, той въздъхна нетърпеливо.

— От какво се страхуваш? Можеш да ми кажеш, знаеш това.

Мозъкът й крещеше: „Страхувам се да те обичам. Ужасена съм, че мога да родя дете като Ейлис.“

— Този номер няма да мине, девойче. Изобщо няма да мине.

Сюизън смръщи вежди.

— Какво искаш да кажеш?

Той я обърна с лице към себе си. Тъй като тя продължи да гледа надолу, той повдигна брадичката й. Погледът му бе изпълнен със същата жар, която вече познаваше, а гласът — прекалено убедителен, за да не му обърне внимание.

— Не можеш да се преструваш пред мен. — Приближи се още малко към нея. — Вече не можеш.

Носовете им почти се бяха допрели. От топлината в очите му й се зави свят. В този момент той измести леко встрани глава и се приближи още.

По гръбнака й премина тръпка на очакване. Чувстваше се отмаляла, окрилена. Сърцето биеше силно в гърдите й.

Но това всъщност не бе сърцето й. В следващия миг тя се осъзна. Това бе чаткането на бастун по стълбите! Оли идваше към кухнята! А Майлс бе чисто гол. И я бе прегърнал!

Младата жена се отдръпна от него и рече:

— Това е Оли. Моля ти се, не трябва да те вижда така.

Младият мъж погледна по посока на приближаващите се стъпки и отвърна:

— Оли е светски човек. Гледката няма да го шокира.

— Не може да ни види в това положение! — Беше отчаяна. — Не може! Не е редно!

— Според мен е неизбежно — настоя Майлс, вперил поглед в очите й. — Панталоните ми са горе.

Почукването на дърво в дърво ставаше все по-силно, но той дори не опита да се прикрие. Мислите препускаха в главата на Сюизън. Пералното помещение, имаше дрехи в пералното помещение!

— Ще ти донеса панталона! — възкликна тя и се заизвива в ръцете му.

— А ако реша да не ги слагам? — изрече провлачено той, подпрян небрежно на масата.

— Кажи, че ще го направиш — започна да го умолява тя, като се оттегляше заднишком.

— Той ще разбере рано или късно — заяви Майлс и разсъждението й му се стори доста логично.

— Но ти си гол!

Нима наистина не можеше да разбере?

Младият мъж се погледна и се изхили.

— И очевидно доста възбуден.

— О! — възкликна смаяна Сюизън, внезапно ситуацията разбуди гнева й. — Настоявам да се облечеш!

Не се изненада от величественото повдигане на едната му вежда, но вниманието й бе отвлечено от бавното приближаване на Куксън.

— И какво? — попита отривисто Майлс. — Какво ще направиш, ако откажа?

Тя се спусна към пералното отделение и грабна първия чифт панталони, който попадна пред погледа й. Притисна ги към гърдите си и се приближи до него.

— Искай каквото щеш, но не мога да понеса мисълта да го оставя да те завари…

— Гол? — довърши изречението й той с възможно най-невинен глас.

— Да, гол — изсъска младата жена и му подхвърли панталона.

Той се усмихна и започна бавно да оправя крачолите. Когато мушна единия си крак, внезапно спря.

— Чувствам се много по-удобно без тях. Наистина, така е.

— Развратник такъв! — процеди през зъби тя. — Нещастен, жалък…

Спря насред думите си. Тракането бе престанало — Оли бе достигнал покрития с килим вестибюл. Очите й се разшириха и яростта й пламна. Стисна юмруци и заяви:

— Облечи се!

— В замяна на…? — отвърна провлачено той, макар очите му да светеха игриво.

Сюизън хвърли поглед през рамо, но, слава Богу, коридорът бе все още празен. Обърна се към младия мъж, все още с един гол крак, и каза:

— Каквото искаш.

Думите излязоха с усилие от устата й.

— Никакви измъквания повече от леглото, без да ме събудиш?

Стисна ръце и погледна отново през рамо.

— Чие легло?

— Което и да е. Отсега нататък ще спиш с мен.

Оли можеше да се появи всеки момент на вратата. Младата жена си пое дълбоко въздух и отвърна:

— Съгласна.

Майлс се ухили така широко, че усмивката му освети нощта. После напъха крака си в другия крачол подобно на ръка, плъзнала се в любимата си ръкавица.

Сюизън се обърна към печката и му наля чаша чай. Знаеше, че вече няма измъкване и отсега нататък ще трябва да споделя леглото му.

— Нима толкова скоро вече имаш задни мисли по повод на нашето споразумение?

Тонът му бе меден.

Идеше й да го убие. При нарастващия й гняв слабото й женско сърце вече нямаше думата. Внезапно ръцете й се укротиха и бурните й емоции приеха по-спокойни измерения. Сантименталните й мисли бяха заменени до една от надеждата за сладко, вдъхновяващо отмъщение.

Усмихна се и вдигна чашата. Нека този измамник си мисли, че победата е негова. Оставаше да спаси още няколко от десените и по времето, когато трябваше да пристигне чичо й Робърт, тя, заедно с Нели и десените, щеше да си е заминала. Далеч от вонящия Лондон… и от опасните прегръдки на Майлс. Това бе желанието й и така щеше да стане.

Когато постави чая пред него, той я сграбчи за китката.

— Тази нощ — прошепна той и приближи устни до дланта й, — аз ще избера леглото си.

Ръката й настръхна.

— Пусни ме!

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату