Майлс като че ровеше из паметта си. Но как бе възможно да е забравил? Сюизън се усъмни за момент. Можеше ли друг някой да е отговорен за измамата? Да не би Куксън? Веднага се упрекна за слабостта си. Бе се поддала на чара на Майлс Кънингам и като поразена от любов глупачка бе готова да вярва само най- хубавото за него.
Младият мъж продължаваше да опипва емблемите с все още изранените си от тежката работа на борда на „Шотландска звезда“ ръце. А след това очите му потърсиха погледа на Сюизън. Изражението му бе изпълнено с решимост.
— Сигурна ли си, Мора?
— Да.
— Така да бъде. — После се обърна към мадам. — Обещавам да не разгласявам тази работа, но в замяна искам да огледам всички топове, които ви е продал Робърт Харпър! Искам да знам колко топа сте продали и на каква цена! — Стисна пръчката в дланта си. — Искам да получа цифрите още днес, мадам!
— Разбира се, мосьо.
В главата на Сюизън се въртяха куп амбициозни мисли, чувстваше се едновременно наелектризирана и разочарована. Той бе или изключителен актьор, или казваше истината и нямаше пръст в заговора. Защо тогава първият му въпрос бе за цената? Защо се интересуваше от парите, платени за плата?
Опита да се отърси от подобни разсъждения. Макар вече да бе решила да намери друг разпространител за продукцията си, той трябваше да поправи стореното зло.
— Нима няма да направиш нищо, за да защитиш лейди Сюизън?
— По-полека, Мора. Ще се погрижа грешката да бъде поправена.
Усетила предупреждението в гласа му, младата жена млъкна. Сърцето й обаче не можеше да не се вълнува от вероятността Майлс да не е замесен.
— Имам ли думата ти?
— Кълна се в паметта на Сибийл Харпър — произнесе тържествено той, без да пуска пръчката, очевидно мислеше да я вземе със себе си. — Ти постъпи съвсем правилно. Мое задължение е да изясня тази заплетена ситуация, но няма да позволя тя да развали деня ни. Разбра ли?
Това не беше въпрос. А Сюизън от своя страна бе постигнала повече от очакваното. И въпреки това не можеше да не изпитва тъга от възможността чичо й Робърт да я е лъгал.
— Престани да мислиш за това, девойче. Няма да позволя да се тревожиш. — Тъй като не получи отговор, додаде: — Обещаваш ли?
— Да.
Майлс се усмихна широко и потупа лекичко носа й с края на пръчката.
— А сега да огледаме новата рокля.
Все едно че я порази гръм. Не бе очаквала да я възнагради, задето бе разкрила машинациите му. Действително се отнасяше към нея като към своя слугиня.
Позволи да я изведе от стаята. Дойде на себе си едва след като видя Нели, седнала на табуретка в пробната.
— Помогни на мисис Форбс да се съблече — нареди мадам и побърза да излезе.
— Мисис ли? — проточи многозначително Нели. — Не е нужно човек да бъде учен, нито да ходи при врачка, за да го разбере.
— Сарказмът не ти подхожда, Нели.
Младата жена започна да се разкопчава.
— Е — изфуча прислужницата. — Работата изглежда зле, ако питате мен.
— Не съм те питала.
Нели се изправи, за да й помогне да съблече роклята.
— Но не чак толкоз зле, колкото т’ва тук.
Погледът й бе вперен в рамото на Сюизън. Тя се обърна към голямото огледало и премигна невярващо. Точно над ключицата си имаше белег от просмукано. По дяволите! Защо не го беше забелязала? Защото не предполагаше, че прекрасната любовна нощ може да остави подобни следи. Въздъхна и срещна погледа на прислужницата.
— Насили ли ви туй копеле?
Сюизън с усилие задържаше сълзите си.
— Не — отвърна хрипкаво тя. — Не ме е насилвал.
Нели се успокои и, за изненада на господарката си, се усмихна.
— Крайно време бе да станете жена. Той успя ли да ви достави удоволствие?
Сюизън се изчерви.
— Виждам, че се е справил добре — заяви мрачно Нели. — Той е красив мъж, вече ви го казах, и, бас държа, че има с какво да се похвали и в други области.
— Той е мошеник, и крадец, и…
— Ваш любовник.
Стомахът й се сви.
— Няма да позволя на вулгарната ти уста да ме разстройва, Нели. Затова млъквай!
— Туй са просто приказки между жени и изобщо не са вулгарни — възрази слугинята, сякаш ставаше дума кога трябва да изтупа килимите.
— Всичко, свързано с Майлс Кънингам, е вулгарно.
— Добре. Туй означава, че е пламенен любовник и не се притеснява от проповедите, че брачното ложе се използва единствено за създаване на деца. Не е работа на свещениците да казват на хората колко често да утоляват страстите си и как да…
— Нели… — рече предупредително Сюизън.
Без да се смущава, прислужницата продължи излиянията си.
— Не виждам за какво се косите. Не обсъждаме за първи път таз тема.
Сюизън започваше да се чувства все по-неудобно.
— Бях дете, когато ми… когато ми обясни за мъжете и жените.
— Бяхте на дванайсет години, миледи, а аз — на двайсет и две, когато говорихме за правенето на любов… за туй какво прави един мъж, когато някоя жена му влезе под кожата и за удоволствието, което жената може да…
— Нямах избор.
Нели я погледна замислено.
— Не, и на мен ми се струва, че не сте имали избор, миледи. Кой би могъл да устои на красавец като него?
— Самозабравяш се.
— И кой не би? — отвърна предизвикателно слугинята. — Откакто напуснахме дома си видях толкова измама и нещастие, че ще ми стигне до края на живота. Ако работата не ме поддържаше, щях да си изгубя ума и да заприличам на Ейлис, когато я прихване някой от пристъпите й.
Сюизън се трогна от отчаянието в гласа й.
— Аз също съм объркана.
— Никога преди не съм служила на такъв тиранин, нито пък съм живяла в град, който вони като сметище. — Спря и въздъхна тежко. А след това тонът й се поуспокои. — Моята господарка в повечето случаи е нежна и обична.
Младата жена я прегърна буйно.
Когато след малко се отдръпна, Нели изпитваше дълбоко разкаяние.
— Простете ми, лейди Сюизън, но работата тук направи езика ми хаплив. Би трябвало по-често да мисля за вас и положението, в което се намирате.
— Не, не би трябвало — отвърна младата жена, отново се чувстваше добре. — И вече можеш да напуснеш тази работа.
Прислужницата се усмихна.
— Да, мога. Чух ви, като си говорехте — завъртя очи тя. — Наречете ме глупачка, но според мен той е невинен.
