За нейна изненада той се подчини, но следващите му думи бяха по-шокиращи дори от реакцията му.
— По-нататък през тази седмица ще излезем да пазаруваме заедно. Представям си те в нещо… — Спря да говори и в очите му заиграха немирни светлинки. — … нещо по мой избор.
Като поразена от гръм, Сюизън го съзерцаваше безмълвно. Когато възвърна дар слово, Оли влезе в кухнята. Погледът му бе изпълнен с разбиране.
ГЛАВА ДЕВЕТА
Всяка друга жена би започнала да се киска като някоя стара мома при перспективата Майлс да я съпроводи до модната къща на мадам Льоблан, но не и Сюизън. По време на пътуването им дотам тя бе неспособна да мисли за друго, освен за първия път, когато бе зърнала витрината на салона й. Кога бе това? Преди малко повече от два месеца. Прекалено отдавна.
Ами ако Майлс познаеше Нели? А ако Нели го предизвикаше? Не, Нели щеше да прояви благоразумие, не беше вчерашна. От своя страна Сюизън бе на мнение, че това определение подхожда чудесно и за самата нея.
Когато пристигнаха в салона, тя застана пред витрината със смесени чувства, макар вече да знаеше от прислужницата си какво може да очаква. Вместо топчетата фалшифицирано роуардско платно, сега бяха изложили различни дантели от Мехелен, Ирландия и Испания. Надяваше се, че роуардският плат е толкова популярен и затова е бил изкупен. С изключение на едно топче. Възнамеряваше, с помощта на Нели, да изобличи Майлс Кънингам и шивачката. Какво ли щеше да каже той, когато хвърли в лицето му истината? Вероятно щеше да отвърне, че Оли е нанесъл неверни числа в счетоводните книги.
— Влизаме ли? — попита Майлс.
Младата жена се обърна и отново бе поразена от красотата му. Нежните кафяви очи играеха на ярката дневна светлина в очакване и, както й се стори, с възхищение. Най-вече й направи впечатление безгрижният начин, по който й се усмихна и небрежната грация, с която й помогна да слезе от каретата. И, сякаш се бе упражнил поне хиляда пъти, пое ръката й и я пъхна в сгъвката на лакътя си.
Куражът й бе подложен на изпитание от подобен чар и внезапно започна да се моли виновникът за всичко да не е той, а Оли.
— И какъв, миледи, — промълви лениво той, като наклони глава към нея, — е любимият ви цвят?
Младата жена обърна глава на една страна и когато погледите им се срещнаха, бе готова да се откаже. На устните й се оформиха две отдавна забравени думи. Като дете не можеше да казва правилно любимия си цвят „кралско синьо“. Най-добрите й опити не стигаха по-далеч от „каско сиьо“.
Сантименталният спомен за общия й живот с Майлс я изпълни със съжаление. Вместо да позволи миналото приятелство да разруши плановете й, тя се усмихна предизвикателно и отвърна:
— Няма да ти кажа. Сам трябва да откриеш.
Той огледа внимателно лицето й и рече:
— Хм! Нетърпеливата ти физиономия ми говори нещо. Опитът ми обаче казва друго. Мисля, че тайничко харесваш червеното, но няма да избереш него. — Спря и със свободната си ръка хвана дръжката на вратата. — Не, Мора Форбс, не си чак толкова дръзка, за да избереш червеното. Струва ми се, че ще вземеш синьо, което да подхожда на очите ти или тъмнозелено, за да подчертава косата ти.
Изкусителният му тон я накара да изтръпне. Бузите й порозовяха, когато ръката му се плъзна към долната част на кръста й. Огледа се, като вътрешно се презираше за слабостта си, а него мразеше, задето я бе измамил така жестоко.
— Ето, виждаш ли — заяви уверено той, като й направи път да мине през вратата. — Отново познах.
— Нима никога не грешиш — попита с отбранителен тон тя, — в игричките си на отгатване?
— Никога. — Погледът му бе топъл, тонът — нежен. — И както ще откриеш скоро, със сигурност абсолютно никога не греша, когато става дума за теб. Двамата с теб си подхождаме чудесно.
Отново я обзеха съжаление и съмнение. Той изглеждаше толкова искрен, но вече знаеше добре какъв мошеник е в действителност.
— Bienvenu, мистър Кънингам — приветства ги мадам Льоблан.
На Сюизън тя се стори само бледа имитация на имитацията, която й бе направила Нели.
Майлс свали с кавалерски жест шапката си.
— Мадам Льоблан, истинско удоволствие е да ви видя отново. Позволете ми да ви представя мисис Форбс.
Тя отвърна на френски, очевидно отговорът й бе предназначен само за ушите на младия мъж.
— О, тя е много красива, но тъй като е с вас… това обяснява всичко.
Той потрепна.
— Настоявам да говорите на английски.
— Но разбира се. Вашите предпочитания са и наши предпочитания.
Загадъчните й думи смутиха Сюизън. Всеки, който притежаваше поне капчица разум, щеше да я вземе за платена метреса на Майлс. Но тя не беше уличница! Бе просто една слаба жена, поддала се на неоспоримия му чар.
— Мора?
Вдигна поглед към него. В този момент с крайчето на окото си забеляза Нели и изненадата, изписала се на лицето й, точно преди да се скрие зад завесата на съседната врата.
— Какво има? — попита я младият мъж и я придърпа по-близо до себе си.
Загрижеността му я изнервяше. Тя поклати глава.
— Нищо.
— Бихте ли ме последвали, ако обичате? — обади се мадам.
Минаха през стъклената врата, боядисана в лешниковокафяв цвят и се озоваха в малък хол. Тапицираните с тъмна кожа столове, големият диван и малката масичка с принадлежности за пушене говореха, че това е кътче, определено предимно за мъжко присъствие. Огледалната стена на неголямото помещение създаваше впечатление за по-голям обем, а няколкото месингови лампи компенсираха липсата на прозорци, това създаваше по-интимна обстановка и подчертаваше допълнително предназначението на стаята.
Собственичката на салона плесна с ръце и поръча на незабавно появилата се прислужница да донесе чай за Сюизън и бренди за Майлс. Той се отказа от алкохола и пожела чай и за себе си.
Докато гледаше как мадам говори язвително на слугинята, младата жена се запита как ли се чувстваше Нели сред тази обстановка. Тя не се бе оплаквала нито от новата си работа, нито от мадам Льоблан, която се държеше като истински тиранин.
През младостта си французойката вероятно е била определяна като миньонче, но годините се бяха оказали безмилостни към дребната й структура. Бе вдигнала с един единствен гребен от слонова кост боядисаните си коси. Подобният на патладжан нос и малките черни очички отвличаха вниманието от най- изумителното в нея — кожата й. Блестяща и гладка като порцелан, тя изглеждаше почти прозрачна.
Докато домакинята им събираше каталози с модели, Сюизън хвърли поглед към Майлс, който разглеждаше съсредоточено окачената на стената ловна сцена. Колко ли жени бяха пробвали различни тоалети и парадирали с тях и пред колко ли мъже? Почувства обида при тази мисъл.
— Харесва ли ти? — попита тя.
Въпросът й изглежда го изненада.
— Не се възхищавах от художника, а от животните. — Изкашля се, преди да добави: — Знам малко за дивите животни.
Сюизън огледа на свой ред картината.
— Малкото червено животинче е лисица.
Въпреки старанието си, младият мъж не можа да потисне смеха си.
— Тази сутрин си доста дръзка.
И защо да не бъде? Днес щеше да го изобличи що за измамник е.
— И услужлива? — попита смело тя.
