Нишките на съдбата

Нели я погледна замислено.

— Нямаше да го застрелям. Прекалено мръсно е.

— Радвам се да го чуя. Ако носеше някой от десените, сега най-вероятно вече щяхме да гнием в затвора.

— На това бунище, наречено град, човек може да си изгние където и да отиде. Не е нужно да го тикнат в зандана. — Огледа изпитателно Сюизън. — Изглеждате прекрасно.

Младата жена се погледна в огледалото. Видът й бе променен, както можеше да се очаква, но чак пък прекрасно? Не бе сигурна.

— Не се превземайте — смъмри я Нели. — Вий сте си красавица, независимо дали с черна или червена коса. И мисля, че накарахме сър Гризач да чака достатъчно.

— Сър Гризач ли?

— Подхожда му — изви като дъги веждите си прислужницата. — Да дойда ли тази нощ?

— Да, и наеми карета. Ще трябва да вземеш всичките. Нямаме време за губене.

— Няма да мога да се справя с карета. По-скоро бих се доверила на самия Къмбърланд да ме вози из Лондон.

— Тогава каруца. Ще се оправиш ли с каруца?

Нели я погледна оскърбена.

— Разбира се, миледи.

— В такъв случай всичко е наред. До девет часа. — Младата жена се запъти към закрития със завеса вход. — Нели…

— Да, миледи, какво има?

Сюизън се обърна.

— Не искам деца от… — Гласът й я предаде. — От Майлс. Не мога да рискувам да имам дете като Ейлис, дори заради Maide dalbh.

— Правенето на деца изисква време — заразсъждава слугинята. — А ние си тръгваме прекалено скоро, за да има подобна опасност.

— Сигурна ли си?

Нели се усмихна развратно.

— Моят Ян, мир на праха му, трябваше да се труди месеци, преди да зачена малката Сорча.

Сюизън все още не бе убедена.

— Но…

— Не се тревожете — прекъсна я слугинята. — Все още не е сторена никаква беда, а ако използвате женските си хитрости, ще може да го имате когато пожелаете.

Нели имаше право — Сюизън не използваше главата си. Увлечена от идеята да изиграе Майлс Кънингам и окуражена от факта, че скоро си тръгва от Лондон, тя рече:

— Чакай ме край задния вход тази вечер, не при прозорчето на мазето.

Прислужницата видимо бе впечатлена.

— Това се казва умение, миледи. Първо трябва да се пофлиртува малко с един мъж, докато помисли, че те е спечелил. Заложете на чара си, миледи, и ще го повалите в краката си. А когато си заминем, негодникът ще се чуди откъде му е дошло на главата т’ва зло. И ще му послужи за урок.

Майлс се чудеше какво я бе задържало толкова дълго. Дали не бе все още разстроена заради плата? За Бога, щеше да накара Робърт Харпър да плати за стореното. Трябваше да предупреди Сюизън и да постави под наблюдение чичо й. И ако проклетникът се опиташе да изиграе отново подобен номер, щеше да го остави да продава платове като амбулантен търговец, вместо да му помага да заеме онзи пост в Министерството на финансите. Можеше да се оправи с Робърт. Нима Мора не знаеше това? Възможно бе тя самата да е тъкала въпросното топче плат и гордостта бе разпалила още повече гнева й. Е, щеше да прекара деня заедно с нея и това може би щеше да пооправи настроението й. Другите жени в живота му неизменно бяха отговаряли благосклонно на подобно внимание.

В този момент младата жена се появи на вратата. Синият цвят може и да й приличаше най-много, като се имат предвид очите й, но с този бял къдрав тоалет приличаше на пролетно цвете. Кожата й блестеше, а елегантният начин, по който косите бяха подредени по раменете й, го накара да се усмихне неволно. Тя също се усмихваше, дръзко и самоуверено. А и защо да не бъде доволна от себе си? Бе разкрила маневрите на Робърт Харпър във връзка с платното на Сюизън. Сюизън. Как щеше да реагира, когато научи истината за чичо си? На Майлс никак не му се искаше да я натъжава. Надяваше се само, че ще приеме неговата утеха и подкрепа.

— Не ти ли харесва? — попита младата жена.

— Спри там и се обърни — помоли Майлс, като се наклони напред и започна да почуква по пода с пръчката от топчето плат.

Тя се завъртя, по същия начин, както бе постъпила в нощта на посещението на Ейнсбъри. Споменът породи изпълнени с желание мисли. Младият мъж се ухили широко, когато тя направи дълбок реверанс и тръгна към него.

— Не ми отговорихте, милорд.

Шеговитият й тон го развесели. Ако продължаваше да го предизвиква, щеше да забрави плановете си и да й даде възможност да се наслади на дълга, сладострастна гледка към тавана на спалнята му. Твърдо решен да се възползва от доброто й настроение, той се опита да потуши копнежите си.

— И роклята ми харесва.

Стана и подаде ръка. Тя пое дланта му.

— С огромно облекчение чувам тези думи — измърка Сюизън, докато излизаха от стаята. — И къде ще ме водиш сега?

Ето че пак започваше и този път младият мъж не се сдържа.

— В леглото, ако не престанеш да ме предизвикваш.

— О!

Бузите й поруменяха и тя обходи с поглед помещението. Решил, че е сложил край на престорената й свенливост, Майлс каза:

— Ще отидем ли да пожелаем приятен ден на госпожа Льоблан?

— Ако настояваш.

— А ако не настоявам?

Въпросът му я изненада. Беше му любопитно да разбере какво мисли. От всички жени, които познаваше, шотландското момиче бе най-сложната като личност, най-непредвидимата.

— Тогава просто няма да й пожелаем приятен ден, Майлс — отвърна приветливо тя.

Напълно объркан, младият мъж я поведе към каретата. Когато се настаниха, заяви:

— Тъй като вече си се нагледала до насита на Лондон в нечия друга компания, предлагам да се разходим извън града. Казаха ми, че Джон Стемънс се сдобил с част от арабските жребци на Дарли. Искаш ли да отидем да ги видим?

— Ако става дума за коне — да. Ако говориш за лисици — тогава не.

Някакъв минувач подсвирна силно и тя се обърна по посока на звука. Немирникът я целуна по бузата, след което се поклони дълбоко. За първи път в живота си Майлс изпита острото жегване на ревността. Това усещане не му допадна, изобщо не му допадна.

— Кажи на приятеля си, че няма да го придружаваш повече при разходките му.

— Приятеля ми ли?

— Да — изръмжа младият мъж. — Онзи, с когото си излизала.

Очите й блеснаха и той едва се удържа да не я нацелува.

— Непременно, милорд — отговори покорно Сюизън. — Сигурна съм, че приятелят ми ще разбере.

Младият мъж изпита облекчение при тези думи, но нещо в тона й предизвикваше подозрения.

— Да не би да ме залъгваш?

За момент тя приличаше на прекрасно дете, научило нещо забранено.

— Moi? — възкликна тя, като постави длан пред сърцето си и замига учудено.

Майлс избухна в смях. Обхванат от нетърпение да се озове насаме с нея на някой пуст път, той опъна юздите и поведе конете към покрайнините на Лондон.