Нишките на съдбата

получени от продажбата на нейните платове.

Спря пред стаята на Оли. Майлс не бе спечелил нищо от продаденото. Напротив, сега щеше да загуби по своя воля, тъй като чичо Робърт я бе измамил.

Сграбчи студената дръжка на вратата — неприятната истина прониза сърцето й. Майлс бе невинен, трябваше да вини чичо си Раби. Майлс обаче бе извършил още по-тежко престъпление. Бе направил единственото, което не би могла никога да прости — беше откраднал най-скъпоценното богатство на Шотландия, Maide dalbh.

Внезапно й се зави свят, когато осъзна какви странни, криволичещи пътища свързваха живота на двама им. Мразеше го — не го мразеше. Обичаше го, а не трябваше. Искаше да прекара остатъка от живота си с него, а не можеше.

Дланите й бяха сухи като пергамент, когато завъртя дръжката и влезе в стаята на Оли. Изпълненото й с болка сърце започна да се огражда със стена от безразличие. Никога повече нямаше да позволи да бъде мамена нито от Майлс Кънингам, нито от чичо си Раби. Скоро щеше да вземе и последните десени и да се върне в Шотландия, където щеше да бъде в безопасност.

Придобила смелост от подсиленото си чувство на дълг, младата жена измъкна счетоводната книга и вече с по-лека стъпка се върна в кабинета. Куксън изглеждаше така, сякаш бе на края на издръжливостта си, но изражението на Майлс не се бе променило. Топлата му усмивка издаваше възхищението му, а очите му танцуваха от нетърпение. Така поне й се стори. Сюизън успя да се усмихне срамежливо, подаде дебелата тетрадка на Кънингам и се измъкна от стаята.

Щом се озова в кухнята, тя се приближи веднага до задната врата. Ръцете й започнаха да треперят. Сърцето й заподскача от страх. Какво щеше да каже, ако Майлс я завареше точно сега? Ами ако Уилям се върнеше по-рано? Усетила, че смелостта й се топи като пролетен сняг, младата жена реши да изхвърли тревожните мисли от главата си. Щеше да успее да изпълни замисъла си. Бе се справила успешно с пътуването си през Англия. Оставаше да се направи съвсем малко, трябваше й още мъничко време, още мъничко смелост. Едва тогава щеше да се върне в дома си. И само тогава можеше да се успокои.

Сюизън хвърли поглед през рамо. Помоли се пантите да не изскърцат и Нели вече да е там. Отвори внимателно вратата. Нели наистина я чакаше.

Младата жена се огледа отново и се ослуша предпазливо. Тишина. Затаила дъх, тя придърпа слугинята в кухнята и оттам — към входа на мазето.

Един поглед й бе достатъчен, за да разбере колко ужасена е прислужницата й. Обикновено руменото й лице сега бе побеляло като тебешир, а раменете бяха свити към врата й.

— Каква е тази отвратителна миризма? — попита Нели.

Сюизън я огледа с упрек и изшътка.

— От таз воня започва да ми се повдига — изплези се слугинята. — Смърди на запъртъци и изгнила риба.

Без да й обръща внимание, младата жена натисна дръжката на вратата за мазето. Беше заключена! Не се сдържа и измърмори една от цветистите ругатни на Нели.

— Къде е ключът?

Гласът на прислужницата потрепера, а очите й се насочиха нервно към коридора. Сюизън подозираше, че бъбривостта на слугинята бе само маска, с която се надяваше да прикрие страха си.

— В килера. Стой тук, без да издаваш нито звук.

Нели кимна. Плитките й се метнаха на една страна, но тялото й бе като вкаменено.

Сюизън откри ключа. Ключалката изстена. Звукът им се стори достатъчно силен да събуди света Ниниан в гроба й.

— Трябваше да смажете т’ва нещо тук. Туй е признак за недобре свършена работа на икономката.

— Ще млъкнеш ли?

— Какво сте готвила? — кимна към голямата купа на масата Нели.

— Нели… — смъмри я младата жена, докато отваряше вратата.

— Ами, мирише на лошо. Само един презрян англичанин може да яде подобна помия.

Разбрала, че прислужницата няма да млъкне, докато не й отговори, Сюизън рече:

— Миш-маш с кълцано месо.

Слугинята се хвана за корема и се престори, че повръща.

— Ау, английски боклуци. И най-мършавото овчарско куче на Макайвър няма да погледне таквоз нещо.

— Моля те, Нели. Зная да готвя само три неща. Това е едно от тях.

Слугинята вирна брадичка.

— Не е ваша работа да готвите и прислужвате на таквиз като тях.

— Haud yer wheesht! — Разгневена, младата жена бутна Нели през вратата. — Дванайсетото стъпало скърца.

— Тогава намажете го с таз кокоша мазнина, дето англичаните мислят за храна.

— Ще ти откъсна главата, ако не слезеш внимателно и не ме изчакаш долу — смъмри я Сюизън. — Да не искаш да ни хванат?

Очите на слугинята се разшириха от ужас.

— Извинявайте — подсмръкна тя. — Нещо съм настинала и от това главата ми е замаяна. Колко трябва да чакам?

— Няма да е дълго. Трябва да сложа масата. Помниш ли къде е сандъкът?

Нели кимна, но този път дори плитките й не помръднаха.

— Под стълбите.

— Къде е каруцата?

— В конюшнята, скрита от всякакви погледи.

Сюизън започна да се поуспокоява — Нели бе свършила добре своята част от задачата.

— Можеш да запалиш лампата, но стой в тъмното, така че ако мине някой, да не те види. Ще сляза веднага щом мога.

— Как ще се измъкнеш?

— Не съм сложила виното на масата.

— Добре. — Топлата длан на слугинята стисна Сюизън за ръката. — Не се страхувайте, миледи. Работата ни е лесна, все едно че подготвяме становете за тъкане.

Младата жена въздъхна шумно. Звукът й се стори като шепот в сравнение с оглушителното думкане на сърцето в гърдите й. Затвори вратата с треперещите си ръце. Пъхна ключето в джоба на престилката си и отиде да приготви масата.

Запалваше последната от свещите върху масата, когато чу приближаването на Оли и Майлс. Като се опитваше да изглежда невъзмутима, тя се обърна да ги посрещне.

Майлс, със сиви панталони, бяла риза и жилетка с двойно закопчаване, вървеше бавно, за да бъде в крак с мъчителното придвижване на Куксън. Единият крачол на управителя бе разпорен заради гипса и краищата на плата се мятаха, когато ходеше. Сюизън се учуди как ли един толкова придирчив човек като Куксън се би примирил с промените, наложени от счупения му крак.

— Девойче?

Майлс издърпа от масата един от столовете и подканящия му поглед не оставяше съмнение за кого е предназначен.

Как не се бе сетила, че може да я покани да седне при тях на масата. А трябваше да може да влиза и излиза от стаята, в случай, че Нели се нуждае от нея.

— Мислех, че с Оли имате да обсъждате важни неща. Вече вечерях… но с удоволствие ще ви сервирам — бе единственото, което се сети да отговори тя.

Майлс я изгледа с любопитство, но преди да успее каже нещо, Оли се отпусна със смях върху предложения стол.

— Винаги си се държал възпитано, Майлс, момчето ми, и си уважавал по-възрастните.

— Но не благодарение на моите учители — отвърна саркастично младият мъж и бутна стола прекалено близо до масата.

Куксън изсумтя. Майлс като че ли не забеляза. Протегна ръка към нея и рече: