Нишките на съдбата

— Ще седнеш с нас. Донеси още едни прибори.

Сюизън се подчини, като кипеше вътрешно. Когато постави чинията си до неговата, той я хвана за лакътя и й помогна да седне. Младата жена вдигна поглед към него и опита да се усмихне, но умът й не искаше да се отдели дори за момент от Нели и останалите десени. Планът да ги измъкнат всичките още тази нощ внезапно й се стори страшно глупав.

Майлс я огледа изпитателно. Дали не бе усетил страха й? Той се запъти грациозно към почетното място на масата и седна.

— Какво си приготвила?

Сюизън заби пети в килима.

— Миш-маш с кълцано месо.

Изражението му й подсказа, че имаше предвид не само храната.

Младата жена едва се държеше на омекналите си крака. Донесе предястието, което се състоеше предимно от пилешко месо, киселец и яйца. Пламъчетата на свещите потрепваха и на нея й хрумна глупавата мисъл, че свещите също бяха нервни. Сервира първо на Майлс. Без да произнесе дума, той продължи да я наблюдава съсредоточено и докато тя напълни чинията на Оли и накрая — своята.

— Знам, че не си вечеряла — произнесе като че ли между другото най-накрая Кънингам. — И това нямаше да бъде първото хранене, което пропускаш откакто я няма Маки. Прекалено си слаба, Мора.

Сюизън облиза внезапно пресъхналите си устни. Непрекъснато насоченото му към нея внимание бе достатъчно смущаващо и тя нямаше представа как щеше да изкара до края вечерта.

Не можеше нито да му отговори, нито да издържи погледа му, затова погледна встрани. Наложи си да запази спокойствие. Странно, но сега пламъците на свещите като че ли станаха по-неподвижни.

Оли опита от яденето и избърса грижливо мустака си.

— Превъзходно, Мора! Но как така едно шотландско момиче се е научило да готви нещо толкова типично английско?

— По рецепта на Маки — отвърна младата жена и почувства внезапен прилив на свян. — Каза, че ви било любимо. — После се обърна към Кънингам. — И на вас.

Майлс взе вилицата си и опита една хапка. След като я преглътна, младият мъж посегна към чашата си.

— О, Боже, забравих виното — излъга без усилие тя.

— Ще почака. — Вместо вино, той отпи вода. — Не си докоснала яденето — смъмри я леко той.

Светлината на свещите галеше красивото му лице.

— Не е по-лошо от яденето на Маки — вметна Оли. — Но не й казвайте за последните ми думи. — Очите му се изпълниха с копнеж и започна да бучка вяло храната в чинията си. Има да ми го натяква после.

— Оли е прав — усмихна се под мустак Майлс, очевидно усетил замислеността на управителя. — Но когато се върне, тя и без това ще има доста неща за разказване. Не е нужно да я окуражаваме допълнително.

— Все още ли искаш да купиш онази земя в Корнуол? — обърна се към младия мъж Оли.

Сюизън опита да скрие изумлението си. Корнуол! Нима Майлс щеше да се преселва в Корнуол? Нещо я прободе в гърдите.

— Да — отвърна Кънингам. — Писна ми от Лондон, от миризмата, от политиката, от…

Вече не го слушаше. Пламъчетата на свещите върху масата се люлееха опасно бурно. Сигурно Нели бе отворила задната врата. Какво щеше да стане, ако някой забележи? А просто нямаше как да не забележат. Огледа трепереща събеседниците си. Очевидно никой не обръщаше внимание на свещите. До края на вечерята обаче имаше още предостатъчно време и дотогава със сигурност щяха да се усетят.

Пламъците се успокоиха.

— … не това очаквах да направиш — казваше в този момент Оли. — Мислех, че може да отидеш…

— Решението ми е окончателно!

Сюизън отдели поглед от издайническите свещи. Майлс разсеяно посегна отново към винената си чаша. Очите й отново се насочиха към свещника. Пламъчетата пак се разиграха.

Младата жена изтърва вилицата си.

Майлс я изгледа с любопитство.

— Трябва да отида за виното — избъбра тя и се изправи.

Защо не бе затворила проклетата врата към вестибюла? Трябваше да поправи грешката си и то незабавно, иначе щеше да издаде Нели.

Преди някой от мъжете да успее да каже нещо, тя стана от масата. Щом се озова в кухнята, затвори вратата и се облегна на нея. Изчака дишането й да се поуспокои и се втурна надолу по стълбището за мазето.

— Нели? — прошепна тя.

— Тук съм, миледи. — Слугинята се показа от сянката, стиснала като бебе едно от Maide dalbh.

Сюизън се спусна към нея.

— Нещо не е ли наред? — погледна към стълбите Нели.

— О, Нели, трябва да действаш по-внимателно, когато ги качваш горе. Всеки път като…

— И как бих могла да бъда по-внимателна? — повиши глас прислужницата, а бузите й се зачервиха. — Промъквам се като дебела полска мишка, която тича из пълна с гладни змии равнина.

— Знам, знам, но…

— По другия начин бе по-добре. Казах ви, трябваше да продължите да ми ги подавате една по една през прозореца.

Сюизън обясни за издайническите пламъци на свещите.

— О-о! — Ченето на прислужницата увисна. — Надявах се, че вратата ще възпре течението.

— И двете сме много изплашени — додаде тихо младата жена, — но вече почти привършихме, благодарение на теб.

Нели повдигна рамене и намести товара си.

— Играех си на една игра. Всеки път, когато повдигах някой от десените, си представях, че точно той е кралският.

Откакто бе отделила на сигурно място десена на Лохиел Камерон, Сюизън не се бе замисляла за отделните кланове, представени от различните Maide dalbh. Най-известният и най- опасният сред тях бе десенът на красивия принц Чарли. Щеше да бъде много щастлива да върне цветовете на Стюартите в Шотландия. В момента обаче не можеше да мисли за нищо друго, освен за опасността, на която се излагаха, за палача… и че никога вече нямаше да се върне в Пъруикшир.

Нели подсмръкна отново.

— Не се тревожете, миледи — прошепна тя. — Трябва да отида и да се върна още само осем пъти и всичко е свършено.

Увереността на слугинята обаче не бе достатъчна, за да успокои господарката й.

— Не — отвърна тя. — Много е опасно. Отнеси и този десен и привършваме за тази вечер. Отново започваме да използваме прозореца.

Нели погледна товара в ръцете си и отново се вторачи в мрака пред себе си.

— Мислех, че бързате да се отдалечите от него.

— Разбира се, че нямам търпение да се отърва от него — отвърна прекалено припряно Сюизън.

— Хм! Точно от това се страхувах. Вие го обичате.

— Грешиш. Той не означава нищо за мен — излъга бурно младата жена, все още развълнувана от вестта за преселването на Майлс в Корнуол.

— Само така казвате. Изсмукал ли ви е на друго място?

— Нищо не ми е направил — изсъска Сюизън. — За кого си всъщност ти, Нели Бърк?

— За тез тук — потупа десените в ръцете си прислужницата. — И за вас, лейди Сюи…

— О, Боже! — възкликна младата жена и погледна към площадката.

Върху нея бе легнала дълга сянка. Обърна се припряно, но Нели вече я нямаше.

След това до ушите й достигна шепот.

— Задръжте негова светлост там. Утре вечер ще чакам до прозореца.

Сюизън се приближи до подредените бутилки вино и се престори, че чете етикетите по тях. Майлс