заслиза по стълбите. Когато подметките му докоснаха пръстения под, младата жена помисли, че е обречена. Щом ръцете му допряха раменете й, тя едва не подскочи. Какво я бе накарало да вярва, че ще успее с подобен трик?
— Девойче? — повика я нежно той, а тонът му й се стори загрижен.
Сюизън се обърна с лице към него, знаеше прекрасно, че няма избор.
— Много ли се забавих с виното?
— Не давам пукнат грош за виното.
Погали я по бузата и тя потръпна. Докосването събуди чувства, нямащи нищо общо със страха.
— Кажи ми — повдигна брадичката й младият мъж, — какво те тревожи толкова.
— Тревожи ли? Не зная какво имате предвид.
И тя погледна крадешком към мястото, където се криеше Нели. Ъгълът бе съвсем тъмен.
— Лъжеш! — Очите му се впиха в нейните. — Надявах се, че отношенията ни са минали нивото на взаимните заблуди.
Сюизън не го разбра, тъй като половината от сетивата й бяха насочени към Нели Бърк. Доколкото знаеше, той заблуждаваше не само нея, ами и цяла Шотландия.
— Наистина не знам какво искате да кажете.
— В такъв случай ще опресня паметта ти.
Ръцете му я обгърнаха и я привлякоха към гърдите му. После устните му потърсиха нейните. Целуна я нежно, убедително и преди тя да разбере какво става, съзнанието й бе погълнато изцяло и единствено от Майлс. Обятията му я приютяваха, бяха единственото сигурно място в хаоса, в който се бе превърнал животът й.
Ръцете му се движеха нагоре-надолу по гърба й и премахваха напрежението на мускулите й. Устата му играеше страстна игра с нейната, хапеше и възбуждаше, докато тя не бе способна да мисли повече за каквото и да било друго, освен за сигурността, която намираше в обятията му.
Младият мъж прекъсна целувката.
— Присъствието на Оли на масата ли те притесни толкова? Идеята бе твоя, както знаеш.
Тя премигна, объркана от невинния му въпрос. Със съзнанието колко важно бе какво ще отговори, Сюизън насили ума си да се върне към настоящето.
— Отчасти — успя да произнесе тя.
— Да не би пък онова, което е причинил на лейди Сюизън Робърт Харпър?
Защо трябваше да поставя този въпрос?
— Не.
Зъбите му хапеха лекичко вътрешната страна на горната му устна.
— Разстроена си задето се появих гол в кухнята и те заплаших, че ще остана в този вид и в присъствието на Оли.
Сюизън се изчерви — искаше й се Нели да не слушаше този разговор.
— Никога не бих те поставил в неудобно положение. — Той се помръдна и устните им почти се докоснаха. — На никаква цена.
Доволна от признанието му и хипнотизирана от пронизващия му поглед, младата жена отвърна тихо:
— Не мислех, че ще го направиш наистина, но…
— Но какво? — промълви току в устата й той.
Изгаряше от желание да преодолее това нищожно разстояние между тях, да почувства устните му. Нели обаче ги наблюдаваше.
Майлс се отдръпна и повдигна въпросително вежди.
— Кажи ми и ще те целуна.
Тя едва не се задави. Проклетото арогантно копеле! Не можеше да се въздържи да не му отмъсти.
— Задръж си целувките.
Челото му се набърчи и сега зъбите му започнаха да си играят с долната устна, същата, която така отчаяно бе копняла да целуне само преди секунди.
— Кажи ми, девойче.
Сюизън се чудеше какъв отговор да измисли Дали той нямаше да породи нови въпроси у него. Ако Нели кихнеше в този момент, бяха загубени.
— Вестта за посещението на Робърт Харпър.
— Аха! Добре направи, че ми каза.
— Не е моя работа да изказвам възражения за гостите ти.
— Твоята работа е да бъдеш с мен — заяви младият мъж. — Робърт е безопасен, скъпа моя, но аз, аз не съм.
Сюизън си спомни за новата му къща в Корнуол. Ако споменеше за пренасянето му в провинцията, той щеше да реши, че ревнува. Затова реши да избере по-безопасно място, където да го обвини за смущението си.
— И кога пристига гостът ти? Не ми се иска да стане свидетел на прибежките ти от моето легло до твоето…
Какво, за Бога, приказваше? Та Нели ги слушаше!
Майлс замълча. Младата жена се уплаши.
Той наклони глава на една страна и се вгледа в нея.
— Той не е мой приятел, а чичо на Сюизън. Разменяме си писма чрез него, но тя не ми пише особено често.
Спря да говори и на Сюизън й се стори, че този факт го измъчваше. Но защо? Винаги му бе отговаряла. Наистина с годините писмата й бяха станали съвсем безлични, но същото се отнасяше и за неговите. Нима не той бе пожелал да стане така?
Все по-объркана и по-малко уверена, младата жена постави длани върху раменете му.
— Кога пристига Робърт Харпър?
Майлс сякаш се отърси от замислеността си.
— Към края на месеца.
Обзе я безкрайно облекчение. Ако побързат с Нели, щяха да успеят да спасят всички десени.
Ръцете на младия мъж се плъзнаха към хълбоците й и бавно започнаха да повдигат краищата на роклята.
— Не! — Погледна крадешком към ъгълчето, където се криеше Нели. — Не трябва!
— О, напротив, трябва. — Усука полите около кръста й, разтвори краката й и се потърка в нея. — Сега разбра ли как се чувствам, девойче?
Сюизън почувства допрения в корема й твърд, настойчив, възбуден член. Хладният въздух, който погали разголените й бедра, контрастираше силно с вътрешния огън, който се надигаше в нея. Прохладата й припомни за Нели, която ги наблюдаваше.
— Моля те…
Единственото, на което можеше да разчита, бе да го трогне от молбите си. Трябваше да го накара да спре!
Ноздрите на Майлс се разшириха.
— Така да бъде, девойче — започна да разкопчава сакото си той. — Макар да не възнамерявах да те взема тук, насред мазето.
— Не, не е това — избъбри паникьосано тя.
Майлс повдигна учудено вежди. В същото време плъзна ръка към дюкяна на бричовете си.
— На масата ли?
Младата жена не можеше да отвърне.
— Ще разкопчееш ли тези копчета?
И той постави дланта й на мястото на своята.
