— Разбра ме неправилно. — Наведе глава. — Неправилно създадох у теб впечатление, че искам да…
Спря да говори, окончателно отвратена от глупостта си.
— Че искаш какво?
В очите му блеснаха игриви светлинки, а ръката му се плъзна между краката й. Тя опита да се отдръпне, но Майлс я държеше здраво до себе си. Напълно объркана, младата жена заекна:
— Знаеш какво имах предвид, когато… Ох!
Бе открил най-слабото й местенце. Дъхът й секна и тя се сбогува с всяка надежда някой ден отново да може да упражнява контрол над Нели Бърк.
Той изохка и наведе челото си до нейното.
— Толкова си сгорещена, девойче, че промених намерението си. Помогни ми да се освободя от бричовете. Ще те взема още сега.
Тя също изохка, но не единствено от удоволствие.
— Промени го отново — прошепна тя.
Дланта му се плъзна към кръста й, а след това пак надолу по голия й корем, за да поднови любовната си игра.
Сюизън опита отново да се изплъзне. В резултат само стана още по-уязвима.
— Майлс!
Дъхът му секна.
— Остави ме да те запълня с нещо по-съществено, любима.
Трябваше непременно да го спре! Сграбчи го за раменете и се отблъсна от него. Полите й паднаха на мястото си.
— Не тук, Майлс! Моля те, не тук! Трябва да се върнем. Оли ще заподозре нещо.
Успя да хвърли поглед към тъмния ъгъл под стълбите, но не забеляза нито следа от Нели. Какво значение имаше това? Нели бе чула всичко. Отвратена, младата жена погледна отново към Майлс.
— Нямах намерение да те плаша. Помислих, че точно това искаш — усмихна се криво той. — Понякога забравям, че само до преди няколко дни беше девствена и не знаеше нищо за тези неща. Винаги отговаряш с такава страст…
— Моля те! — изсъска тя. — Трябва да се върнем горе.
— Не и в състоянието, в което се намирам, скъпа моя — отвърна младият мъж, докато закопчаваше сакото си. — Оли има да ме подиграва цяла година.
Искреният му поглед я накара да се замисли. Според нея обаче Оли Куксън бе просто един аматьор в изкуството на острите и язвителни забележки в сравнение с Нели Бърк. Така че Сюизън не възнамеряваше да осигурява допълнително храна за хапливите й шегички.
— Защо не изберем виното — предложи тя, бе се поуспокоила донякъде, след като Майлс приведе в ред дрехите си. — Нали за това дойдохме.
Младият мъж се усмихна топло.
— Аз не дойдох заради това. А ти все още не си ми обяснила защо се държиш така особено тази вечер.
— Обясних — настоя тя и отново хвърли поглед към ъгъла.
По дяволите! Нели надничаше иззад редиците от каси с бренди. Сюизън кипна. Как щеше да се оправи с тази бъркотия! По-лошо, как щеше да я доведе до успешен край? Вдигна очи към лицето на Майлс — отговорът бе написан там. Той искаше да му признае, че държи на него, че нищо не се е променило между тях. Е, добре, така и щеше да постъпи.
Обгърна с ръце врата му и рече с най-прелъстителния си глас:
— Желая те, Майлс, но яденето ще изстине, ако се бавим.
Той се усмихна до уши. Никога досега не бе изглеждал толкова красив, толкова неустоим. Поне такова бе мнението на Сюизън.
— Първо на първо яденето си бе студено още в началото, но забавянето ми се струва пълно с обещания.
— Не, не тук.
Погледна крадешком към ъгъла. Нели стоеше там, кръстосала ръце пред гърди, с доволно — не, самодоволно — изражение. Поклати глава и плитките й се размятаха като златни ленти в мрака.
— Съгласен съм — отстъпи най-после младият мъж. — Но само ако обещаеш да сервираш десерта ми по-късно… много по-късно.
Сюизън бе готова да сервира захаросани плодове на самия крал Джордж, само и само да се спаси от проницателния поглед на Нели. Макар да бе сигурна, че слугинята щеше да повтаря забележката й години наред, тя отвърна:
— Да, но никакви трохи в леглото.
Веждите му се повдигнаха нагоре.
— Ето това се казва споразумение.
Посегна и издърпа две бутилки вино от полицата.
— Една за сега, — целуна я по бузата той, — и една за по-късно, любов моя.
ГЛАВА ЕДИНАЙСЕТА
Сюизън съзерцаваше спящия до нея мъж. На розовото утринно сияние кожата му изглеждаше като позлатена, а русите му коси блестяха като току-що ожъната пшеница. Изгаряше от желание да го докосне за последен път, да прокара длан по гладкото му лице, да положи глава на гърдите му и да се сгуши в обятията му.
Но не и тази сутрин. Днес го напускаше.
Гърдите й се свиваха от болка. Не можеше да откъсне поглед от него и сякаш нямаше земна сила, способна да я накара да направи това. Припомняше си миговете, които бяха прекарали заедно в тази стая през изминалите седмици. Бе щастливо време, спокойно, изпълнени със сладострастие следобеди и нощи.
Майлс бе неизменно внимателен и грижлив, а след завръщането на Маки бе започнал да се държи и покровителствено. Дори и да изпитваше някакво недоволство, задето Сюизън бе станала любовница на господаря, икономката го пазеше за себе си. Нещо повече, обитателите на къщата сякаш се бяха превърнали в едно семейство. Докато се хранеха, а те правеха това всички заедно, освен ако Майлс не бе навън по работа, Маки ги забавляваше с истории за новородения си внук, а Куксън разправяше за колониите. Сюизън се чувстваше толкова спокойна и отпусната в тези моменти, че дори от време на време разказваше по някоя случка за Пъруикшир. При всяко споменаване на Сюизън Харпър икономката замълчаваше, Оли обикновено въздъхваше сърцераздирателно, а Майлс слушаше напрегнато, сякаш бе зажаднял за новини от Шотландия.
Ръката на младата жена неволно докосна бузата му. Той обърна глава така, че бузата му да заеме напълно вдлъбнатината на дланта й и едва тогава, очевидно доволен от резултата, престана да се движи. След това издаде някакви доволни звуци и потъна в още по-дълбок сън.
Очите й се напълниха със сълзи. За момент забрави всички злини, които й бе причинил и се замечта за живота, който биха могли да имат заедно. Болката, породена от изпълнените с нежност мисли, бе прекалено силна. Макар да не се бяха обяснявали в любов, Сюизън знаеше, че Майлс я обича — беше й го показал по стотици начини. Дали той също щеше да преживее тежко заминаването й? Беше ли все още способен да изпитва мъка или сърцето му бе загрубяло с годините? Как щеше да се почувства, ако следващото му писмо бъдеше адресирано от Корнуол и в него не споменаваше нищо за чернокосата слугиня на име Мора?
Душата й стенеше от болка, а бъдещето й се очертаваше по-самотно и нерадостно от когато и да било. Тя обаче имаше спомените и може би дори още нещо. Имаше подозрения, че Майлс я бе дарил с дете — силен, здрав син или дъщеря, който щеше да направи по-лесни старините и да изпълни сърцето й с радост.
Дъщеря като леля Ейлис?
Не! Младата жена се сгърчи от жестокостта на предположението си, а след това реши твърдо да не
