— Не. Освен това разпитах из всички близки страноприемници, но никъде не е записана. Поставих още един пазач при кораба. Ще разберем веднага, щом се качи.
— Кой е капитанът?
— Някой си Кларънс Хокър — усмихна се Оли.
Майлс се отпусна отново върху стола си.
— Кажи на Уилям да занесе каса бренди на този Хокър и да го помоли да задържи кораба на пристанището, до следващо нареждане. Нека тя да мисли, че е успяла да ми се изплъзне.
— Добре. Да обявя ли край на издирването?
— Да, и им плати повече от обещаното. Заслужиха си наградата.
Куксън го изгледа възмутен.
— Но аз открих кораба.
— Затова си и мой управител.
— Това, несъмнено, е един от най-малките капани в изпълнения ми с възнаграждения живот — оплака се Оли.
— Точно така — отвърна, без да се трогне ни най-малко, Майлс.
Куксън умееше чудесно да се защити сам. И мълчанието му доказваше това.
— В такъв случай въпросът е уреден — надигна чашата си младият мъж. — За вечерта в компанията на Робърт Харпър, нищо че е неприятен! И за закуската с мистериозната femme seule, която само си мисли, че тръгва за Абърдийн.
ГЛАВА ДВАНАЙСЕТА
Майлс седеше в кабинета си и очакваше Робърт Харпър. Опитваше се да се концентрира върху предстоящата среща. От всички разговори, които бе имал досега с Робърт, тазвечерният щеше да бъде най-малко неприятният, най-благодарният. Младият мъж се питаше как ли гостът му щеше да се защити от явните доказателства за престъплението си срещу лейди Сюизън и обитателите на Роуард.
Протегна замислено ръка към дървената пръчка с отпечатаните върху нея стрели на клана Лохиел. Усмихна се, когато си представи реакцията на Сибийл Харпър във връзка с проявената сърцатост на дъщеря си. Майлс бе останал с впечатлението, че Сюизън не е нито умна, нито горда като майка си. След като в продължение на години бе получавал блудкави писма, в които очевидно липсваше и най-малък интерес към него, той бе престанал да мисли за Сюизън като за най-близкото си живо същество. Пристигането на Мора обаче бе променило всичко това. Само за един следобед научи от момичето повече неща за лейди Сюизън Харпър, отколкото от всичките й писма взети заедно.
Подобно на стрелка на компас, която упорито се връща в посока север-юг, умът му не можеше да се отдели за дълго от Мора. Майлс стисна здраво пръчката, докато кокалчетата му побеляха и пръстите му изтръпнаха. Мъчителното усилие обаче не изпълни предназначението си — против неговата воля в съзнанието му се появи отново образът на девойката, топъл и всеотдаен.
Пръчката изпука и се счупи в дланта му, видението остана в главата му. Успя да се пребори с желанието си да захвърли парчетата към стената, като не спираше да сипе ругатни наум. Въздъхна отвратен от себе си, прекоси стаята и издърпа чекмеджето на писалището. И се засмя на глас.
Вътре бяха наредени десетки кожени кесии с пари, получени от продажбата на осакатената „Шотландска звезда“. С тях щеше да откупи платовете на Сюизън. Но не по този начин възнамеряваше да прекара остатъка от годината.
Майлс се усмихна отмъстително, постави счупената пръчка в чекмеджето и взе една от кесиите.
— Може да платиш и заплатата на Маки — обади се Оли, който точно в този момент влезе в кабинета. — Докато парите са все още тук под ръка.
Все още обсебен от собствените си мисли, младият мъж отвърна:
— Направи го ти. Винаги ти си се занимавал с тази работа.
Куксън се приближи до писалището.
— Това ме наведе на друга мисъл. Предполагам, че не си се сетил да платиш и на Мора, нали? Преди известно време Маки й даде няколко монети от парите за поддържане на домакинството, но това е само част от изработеното от нея. Знаеш отношението на шотландците към парите, а и впоследствие ангажиментите й се удвоиха.
Разбрал, че управителят намеква за леглото, в което спеше напоследък Мора, Майлс го възнагради с леденостуден поглед.
— Момичето е моя грижа.
Оли не трепна.
— Но преди това — и той се потупа по пострадалия крак с бастуна си, — плащането на надниците бе мое задължение. Имах предвид удвоената работа на девойчето по време отсъствието на Маки, не споразуменията ти с нея.
— Мислех, че си се погрижил да й платиш — отвърна смутено младият мъж. — Това все още е грижа на управителя, ако не съм изостанал назад от събитията.
Куксън се изкашля.
— Ти никога не си живял според установените норми, но винаги си държал жените си в къщата на „Партридж стрийт“.
— Тя е по-различна от останалите.
— Да, и тя каза така.
— Кога? — скокна на крака Майлс. — Кога я видя?
— Доста често — отвърна нехайно Оли. — Доста е горда. Може би парите бяха проблемът помежду ви. Може да се е обидила, че не й плащаш.
Възможността лумна като огън в бурна нощ, но дълбоко в сърцето си младият мъж бе сигурен, че това не е така. Нещо друго бе накарало Мора да си тръгне, нещо, от което едновременно се страхуваше, и същевременно бе длъжен да узнае. Сега поне имаше извинение да иска да се срещне с нея. Доволен, че разполага с разумна причина, с която да обясни защо бе претърсил цял Лондон, за да я открие, той пъхна кесийката обратно в чекмеджето и седна отново.
— Пазиш ли сметките за плата на Сюизън, който ни носеше Робърт?
— Да, писарят от склада ми предаде вчера данните — отвърна управителят. — Но мога да направя изчисленията само след като получа отчета от мадам Льоблан. — Усмихна се и додаде: — Струва ми се, че Робърт няма да остане особено доволен, тъй като ще се окаже, че ти дължи пари.
Майлс измъкна от писалището счетоводната книга на шивашкия салон.
— Според мен спокойно можеш да се хванеш на бас за това. Но, като се замисля, сумата е незначителна, сравнена с риска. Питам се защо го е направил.
Оли поглади мустака си.
— Той от години се домогва към този пост в Министерството на финансите. Може би е изгубил надежда, че някога ще го получи.
— Не. Ейнсбъри каза, че Робърт напредвал успешно. Можеш да бъдеш сигурен, че получи ли веднъж тази работа, няма да се занимава повече с търговия на платове.
Маки нахлу в стаята с поднос, пълен с всевъзможни сладки. Управителят се усмихна до уши. Икономката се изчерви. Майлс ги наблюдаваше и се питаше кога най-после двамата ще обявят открито връзката си. Все още си спомняше кога Оли бе успял да придума Маки да сподели леглото му. Дни наред след това настойчивият управител се бе разхождал важно като пуяк из къщата.
Майлс се отърси от сантименталните си мисли.
— Какво е това, Маки?
Тя постави подноса върху една ниска масичка, след което изправи кръст и приглади престилката си.
— Храна за дяволското изчадие.
Младият мъж се изсмя, но в същия миг съжали.
— Това е грях срещу Бога — рече със святкащи очи икономката, — и аз няма да участвам в него. Вече казах същото и на мистър Куксън. Уволнете ме, ако искате, но няма да се грижа нито за него, нито за онова превзето сладурче, което мъкне винаги със себе си!
