Сюизън държи прекалено свободно хората си. Разбирам какво означава изражението ви — побърза да добави с драматичен тон той, — но не упреквайте мен. Племенницата ми е инат като майка си — камеронска кръв, нали знаете.
— Голям инат е — изцвърча Джефри и поклати тежката перука върху главата си.
Робърт се усмихна снизходително на любимия си.
— Няма желание да възроди старата слава, която кланът Камерон си е спечелил в Роуард. Не желае да използва новите станове, които й купихте. Струпа ги в едно от помещенията в кулата. Заяви, че няма да позволи на хората си да тъкат на някакви измишльотини.
— Нима? — възкликна мързеливо Майлс.
— Да — отвърна Харпър. — Онова, от което се нуждае, е съпруг, някой, който да укроти упорития й нрав. Опитах се дори да й купя кандидат, но никой не я иска.
— Наистина се опита.
Джефри си играеше самодоволно със сапфирения пръстен на ръката си.
— Може би ще трябва да я доведа в Лондон за новия сезон — предложи Майлс. — Това ми се струва единственото логично разрешение на въпроса.
Джефри видимо се притесни от думите на домакина си. Робърт го потупа разсеяно по обутото в атлаз коляно.
— Не, още не. Тя е едва деветнайсетгодишна. — Тонът му бе мек, почти извинителен. — Кой почтен мъж би се съгласил да я вземе с Роуард, в състоянието, в което се намира? Страшно занемарен е, не мислите ли?
Младият мъж видя във въображението си древната шотландска крепост. Определението „занемарен“ му се стори прекалено голямо подценяване.
— Да, и се питам защо, Робърт?
— Ще ви кажа защо — изсумтя Харпър. — Сюизън не е изразходила нито едно пени от своята издръжка, за да пооправи замъка. Ако не бях аз, сега Роуард щеше да бъде така порутен, както в деня след преминаването на Къмбърланд. Слава Богу, че по това време Сибийл бе напуснала Роуард, за да се омъжи за брат ми, мир на праха му.
Майлс бе сигурен, че долавя известен сарказъм в тона на своя гост и това го вбеси.
— Мир на праха му — повтори искрено той.
Оли вдигна чашата си.
— За Едуард Харпър.
Робърт се изкашля.
— Брат ми щеше да се погрижи по-добре за момичето. Ако бе останало на мен, нямаше да се съглася с предсмъртното желание на Сибийл да откупя замъка и да заведа там Сюизън. Но не защото имам нещо против ежегодното си пътуване дотам, за да видя племенницата си и да отнеса платовете до пазара. Макар раздялата да е тежка за Джефри.
— Защо тогава не го вземаш? — изпусна се Куксън.
— Джефри не може да язди — обясни Робърт и погледна нежно спътника си.
Джефри се изпъчи и отвърна срамежливо:
— Да, не мога.
Майлс се запита какво ли мислеха шотландците за Робърт Харпър. И, още по-странно, как успяваше Робърт да язди целия път дотам облечен в този атлаз в пастелни тонове?
— Поне да бе взела външността на Сибийл — продължи Харпър, — сега нямаше да видя такъв зор, докато й намеря съпруг. Дори подкупих съседа й, Лаклан Маккензи, да я ухажва. Планът ми обаче се провали — Маккензи никога няма да се задоволи с толкова грозна булка.
Майлс нямаше как да оспори думите му. Докато си представяше овалната миниатюра с образа на Сюизън, той се закле да намери подходящ съпруг за грозната си сестра веднага, след като изясни проблема с плата и оправи неприятностите с Мора. Трябваше да съобщи на Сюизън за измамата на чичо й, иначе това можеше да се случи отново. Как ли щеше да приеме вестта? Проклинаше факта, че самият той бе прекалено млад по време на смъртта на Сибийл, за да бъде определен като настойник на сестра си. И тогава нищо подобно нямаше да се случи.
Дръпна чекмеджето на писалището, измъкна останките от счупената пръчка и ги постави отгоре.
Робърт впери поглед в тях.
— Какво е това?
— О, нищо — отвърна с привидно спокойствие младият мъж, но кръвта му кипеше от желание за отмъщение. — Просто пръчка от едно от топчетата плат на Сюизън.
— О?
Харпър пое безгрижно едно от парчетата и започна да го оглежда.
— Виждате ли нещо нередно? — попита Майлс.
Робърт присви очи.
— Само това, че тя продължава упорито да хаби ценна дървесина, когато изобщо не е нужно да използва такава пръчка.
— Погледнете по-внимателно, Робърт. Какво виждате в края на пръчката?
Щом забеляза камеронските стрели, изражението му стана сериозно.
— Проклето момиче! Казах й да престане с тези глупости. Обеща ми още преди години да не изобразява повече този знак.
Този път Майлс наистина се обърка.
— Защо наричате глупост емблемата на клана Камерон?
— Повече от глупост — отвърна ядосано Робърт. — Това може да стане причина да увисне на бесилото. Короната няма да търпи каквито и да било намеци за камеронските й предшественици. Направих всичко възможно, за да скрия връзките си с това семейство. Ако истината се разчуе, министрите на финансите ще ме изхвърлят като въшлива просякиня от Уайтчапъл. Искам този пост и сега възнамерявам наистина да го получа.
Безсърдечното му отношение отврати неговия домакин. Разсъжденията му обаче бяха верни. Всяка връзка с тези заточени шотландски кланове бе опасна, но Майлс не бе видял заплахата в гравираните върху дървената пръчка символи, прекалено бе загрижен от измамата на Харпър. Спорът им обаче за възможните последствия, ако бъдат открити от кралския двор, ги отдалечаваше от темата на разговора.
— Робърт — подхвана със сериозен тон младият мъж, — тази пръчка открих при мадам Льоблан. Продал сте й като страдклайдски платовете на Сюизън.
— О, не! — зина Джефри.
Очите на Робърт светнаха уплашено, но само за момент.
— Трябваше да го направя, иначе рискувах да увисне на бесилото заради ината си. — Вдигна едно от парчетата на счупената пръчка. — Кралят не обича да му размахват разни шотландски предизвикателства в лицето! И точно това не исках да сторя — да парадирам с емблемата на Лохиел Камерон! Помислете сам, Майлс, и ще се убедите, че нямах избор.
— Но на тази пръчка бе навит плат на Сюизън! — изкрещя младият мъж. — Вие сте я измамил с разликата в цените между платовете, които изпратих в колониите и платовете, които мислех, че идват от Страдклайд.
— Не очаквайте да призная, че съм я предал — изръмжа Робърт, всякаква женственост бе изчезнала от поведението му. — Тя получаваше цялата сума, с изключение на парите, които трябваше да давам на Маккензи, за да я ухажва. Просто реших, че е по-добре да поведа кралските драгуни към Страдклайд, отколкото към моята племенница. И запомнете думата ми, Майлс. Ако властите научат за това, те ще се спуснат подире й по-бързо, отколкото ирландците — след алкохол. Англичаните мразят истински рода Лохиел Камерон.
Младият мъж осъзна, че прекалено охотно бе повярвал най-лошото за Робърт. Ами ако наистина бе сгрешил?
— Но стрелите върху пръчката в средата на топчето плат така или иначе ще ги отведат до Роуард
