Но как бе успял да възкреси шотландските десени? Нали бе казал, че ги е изгорил? Дали наистина не бяха в дома на Майлс? Напълно бе възможно. И някой трябва да му бе помогнал. Името нахлу в съзнанието му, почувства го като удар.
Досегашният му гняв към нея бе нищо в сравнение с чувствата, които го обзеха в този миг.
Полковникът продължаваше да рецитира обвиненията срещу него, докато младият мъж гледаше пасивно пред себе си. Усмихна се хищно, предвкусвайки предстоящата конфронтация. И той имаше близки приятели на високи постове, които на свой ред имаха близки приятели на още по-високи постове. Обвиненията бяха безпочвени, връзките му с английските благородници бяха солидни. Приятелите му щяха да се погрижат за оневиняването и освобождаването му.
Тези мисли подействаха като лечебен балсам на Майлс. Когато най-после приключи с четенето на заповедта за арестуване, офицерът сгъна свитъка и го подаде на обвиняемия. Той погледна презрително към остриетата, все така притиснати към гърдите му, без да се помръдне, за да поеме хартията.
— Накарайте вашия човек да свали оръжието, ако ви е мил и вашия, и неговия живот — рече полковникът.
Майлс се усмихна мрачно. Още утре следобед щеше да бъде извън тази каша и тогава, Бог му е свидетел, щяха да хвърчат глави. И този празноглав офицер вероятно щеше да бъде първият, катурнал се от поста си.
Младият мъж кимна уверено на Оли, който свали оръжието. Войниците отстъпиха от Майлс.
— Имаме сведения от най-достоверни източници, че шотландските десени са при вас.
Младият мъж вдигна едната си вежда и изгледа предизвикателно полковника. Тъй като той не трепна, Майлс започна бавно и методично да оглежда от горе надолу почти голото си тяло.
— И колко от тези реликви мислите, че притежавам?
— Само една е достатъчна, за да се увисне на бесилото — отвърна офицерът. — Ние обаче имаме достатъчни основания да вярваме, че тук са скрити значително повече.
Младият мъж се засмя гръмогласно.
— Ако всяко съоръжение за всеки шотландски десен се намираше в тази къща, почти нямаше да има място за мебелите.
— Що за глупости са това? — намеси се ядосано Оли. — Тук няма да намерите никакви десени.
— Ще видим — отговори полковникът и се обърна към хората си. — Бел! Уигс! — извика той. — Започвайте да търсите! — След това изтрака с токовете си и се завъртя грациозно надясно. — Даусън! Смит! Отведете затворника!
Двамата войници застанаха незабавно от двете страни на Майлс. Той се обърна към Куксън и рече:
— Ако трябва, извади Ейнсбъри от леглото. — И добави многозначително: — Сутрешната ми среща с femme seule остава в сила. Тя ще се заинтригува особено много от съдбата ми, а аз съм нетърпелив да узная… мнението й по този въпрос.
— Добре, добре — отвърна Оли и го погледна разбиращо. — Сигурен съм, че ще бъде много загрижена за теб.
— Аз обаче не съм чак толкова сигурен — измърмори под носа си младият мъж.
ГЛАВА ТРИНАЙСЕТА
Майлс премигна срещу яркото следобедно слънце, нахлуващо през дълбоко разположения в дебелата стена прозорец зад решетките. Подпря глава в студената каменна стена и затвори очи, за да се изолира от действителността. Както бе правил вече толкова пъти през изминалата седмица от дълги нощи и безкрайни дни, той съсредоточи вниманието си върху свободата.
Ами ако връзките му се окажеха не чак толкова добри, колкото си бе мислил?
Надалеч се чу тракане на ключове, женски глас заговори нещо с умолителен, жален тон. Отчаяни звуци, затворнически звуци, звуци, които можеха да ужасят един по-слаб човек.
Майлс потърка чело в твърдата повърхност, заглуши изпълненото си с агония стенание и се опита да се затвори за мрачния свят около себе си. Не можеше да се пребори обаче с коварните образи, които се промъкваха в измъчения му мозък. Ужасни спомени очакваха да бъдат възкресени. Страшните преживявания от детството, които бе преживял единствено благодарение на Божията воля, и невинността на младостта, ревяха като демони в тъмната нощ на малкото момче.
Как изобщо това дете бе успяло да оживее само из лондонските улици?
Изтощението даде възможност на спомените да го завладеят. През първите години от неговия живот дом му бяха мръсните конюшни. От всички страни се движеха сенки, всяка една от тях твърдо решена да плени малкото момче преди да е станало мъж. Бе се крил в тъмните улички, треперещ от страх, и бе чакал, тъй като зрелостта означаваше сигурност. Когато станеше достатъчно висок, дяволите също несъмнено щяха да го отминават.
Червата му закъркориха и това му напомни, че е гладен. Въображението му се мяташе от една опасност към друга. Гърлото го болеше от неизречените молби за милост, но никога нямаше да се пречупи дотолкова, че да моли. Никога повече!
Въздъхна тежко и се обърна с гръб към каменната стена. Момчето бе оцеляло въпреки лишенията и опасностите. Сега мъжът бе изправен пред нов ужас. Колко ли други хора бяха страдали в тази крепост, наречена Тауър ъф Ландън7? Огледа се. По стените на Бошан Тауър бяха издълбани доказателства за предишни нещастия.
Част от външната стена, която ограждаше прочутата с печалната си слава Уайт Тауър, Бошан бе лишавала от свобода видни граждани в продължение на стотици години. Известните братя Дъдли бяха издълбали своите знаци в тухлените стени — рози за Мелроуз, граф Уоруик, дъбови листа за Робърт, граф Лестър, шибои за Гилдфорд и орлови нокти за Хенри.
Семейните стенописи бяха тъжен епитаф, цветята и растенията, издълбани върху грубия камък, изглеждаха съвсем неуместни на Майлс. Бошан Тауър бе ужасяващо студено и самотно място, абсолютно неподходящо да служи като платно за изображение на живи същества.
В едно от тях обаче откри изпълнена с тъга утеха. Когато мислите за неустановеното положение, в което се намираше, станеха прекалено тежки, младият мъж насочваше поглед към простичкото послание на злочестия Гилдфорд Дъдли, обезглавен преди два века. Край западния прозорец бяха издълбани четирите букви от името на любимата му съпруга Джейн, била кралица на Англия в продължение на девет дни. Ако трагичната им смърт бе показателна за английското правосъдие, то тогава Майлс го чакаше дълъг престой в Тауър и изминаване на неприятното разстояние до ешафода.
Предателството си бе предателство в Англия. Дъдли и Джейн били обвинени, че почитат своя Бог по начин, който не се нравел на Кървавата Мери. Крал Джордж изглеждаше аматьор в сравнение с нея. Джордж обаче щеше да поиска разплата по типичния за него начин, така че съдбата на Майлс висеше на тънката нишка на доказателството.
Младият мъж започна да блъска с юмруци по стената, като едвам се сдържаше да не закрещи от ярост. Доколко безгрешно бяха осъществили замисъла си Мора и Робърт? Опитваше се да си я представи как изпълнява своята част от плана, как бърза в мрака, за да скрие в дома му съоръженията за десените. Образът обаче не се получаваше. Въпреки това не виждаше кой друг, освен тя, бе помогнал на Робърт.
Дали драгуните бяха открили наистина безценните
— Тези десени ще донесат само неприятности, помни ми думите — бе заявил преди години Едуард Харпър. — Понякога ми се струва, че ако трябва да избира, тя би ги предпочела пред мен. И, кълна се в светиите, нямам смелост да опитам да разбера дали съм прав.
Тъжното признание сега приличаше на предупреждение, макар и закъсняло.
Къде бяха сега десените?
Майлс изпъна пръсти, за да спре треперенето на ръцете си. Да, десените наистина носеха неприятности,
