Оли прояви неблагоразумието да се намеси.
— Робърт и Джефри няма да те превърнат в солена статуя, скъпа Маки.
Майлс реши, че тази вечер леглото на управителя му щеше да остане студено, но когато икономката се изнесе тържествено от кабинета, без да отвърне, разбра, че е сгрешил. Леглото на Оли щеше да си остане студено няколко нощи подред.
— Още една чаша? — предложи Кънингам.
Куксън кимна и измърмори някаква неприлична пословица за боящите се от Бога жени по земята и уплашените от жените божества на небето. Младият мъж не се засмя — той самият също имаше проблеми от този род.
— Ъхъ… Майлс — започна неуверено управителят. — Става дума за допълнителното възнаграждение, което ще дадеш на момчетата за свършената от тях през последните два дни работа. При дадените обстоятелства, мисля да купя някакво украшение за Маки. Но не нещо особено голямо.
Младият мъж подсвирна и се плесна по бедрата.
— По-добре измисли нещо по-съществено, Оли. Тя няма да се върне лесно след онова, което каза. Купи й каквото искаш — ти заслужаваш премията, а Маки е достойна за най-големия подарък.
Куксън приличаше на влюбен до уши младеж: очите му искряха, а устните му се разтегнаха в крива усмивка.
— Да, достойна е — промълви той.
Управителят точно прибираше счетоводната книга, когато Уилям съобщи за пристигането на гостите. Майлс се изправи и когато мина покрай Оли, рече:
— Стой си на мястото, Куки. Аз ще ги посрещна.
Майлс усети тежката сладникава миризма на брилянтин и веднага след това се появи Робърт Харпър.
Още щом зърна гостите си, младият мъж едвам се удържа да не се разсмее. Седналият зад него Куксън обаче не се справи така успешно с положението и задушените звуци, които се чуха в резултат на този провал, за малко не заразиха и Майлс. Този път Робърт Харпър действително бе надминал самия себе си.
Облечен със сюртук от бродиран жълт атлаз и дълги до коленете панталони от оранжев брокат, чичото на Сюизън заситни из кабинета. Всичко това бе поръбено с брюкселска дантела, бяха изразходвани не по- малко от двеста метра, по пресмятанията на Майлс. Робърт обаче не бе единствената атракция, тъй като по обсипаните му със скъпоценни камъни пети на обувките го следваше мършавият Джефри. Облечен в значително по-малък светлосин вариант на тоалета на Робърт, той се бе обърнал към Уилям и го поучаваше как да закачи правилно пелерините им.
Гледката, която представляваше Уилям — юноша, замаян от първото момиче в живота си, докато се опитваше да разбере изискванията на Джефри — възрастен мъж, наподобяващ жена, който кудкудякаше нервно заради някаква гънка по атлаза, бе предостатъчна, за да накара Майлс да заквичи от смях. Под привидното веселие се криеше недоволство, но не единствено от Робърт и Джефри. Младият мъж осъждаше в себе си обществото, което позволяваше на Харпър да парадира с личните си предпочитания и същевременно публично да претендира за държавен пост. И се надяваше тайно, че отново щяха да му откажат.
Майлс се изкашля и се почеса по носа, за да прикрие усмивката си, като протегна другата си ръка към госта.
— Както винаги приличате на себе си, Робърт.
Харпър въздъхна треперливо и постави с болезнено изражение обвитата си в кадифена ръкавица длан в ръката на своя домакин.
— Толкова мило, че го казвате — отвърна с подозрително искрен вид той. — А аз за малко не се простих с живота. — После обърна покритата си с чудовищна напудрена перука глава към спътника си и рече през рамо: — Ела тук, Джефри.
Майлс посочи столовете и се запъти към своя, а двамата посетители приветстваха Куксън. Докато наблюдаваше Робърт, младият мъж си спомни за своя благодетел, Едуард Харпър. Макар да бяха братя и да си приличаха изключително много физически, странният начин на живот на Робърт прикриваше напълно тази прилика. Дори тези харпъровски сини очи, които не можеха да бъдат объркани с никои други, у Робърт изглеждаха бледи.
Сини очи. Майлс се сети за две други сини очи, които виждаше в съзнанието си ту блеснали от смях, ту потъмнели от страст. По дяволите това момиче! Не можеше да я избие от главата си, дори когато му предстоеше важна среща.
Когато гостите му се настаниха, младият мъж им предложи бренди.
— Непременно — отговори чичото на Сюизън, като междувременно измъкваше с невероятно бавни движения ръцете си от ръкавиците. — Мадейра за Джефри. Не издържа на пиене, както знаете.
И погледна влюбено спътника си.
— Не мога — направи нещастна муцунка Джефри.
Тъй като Оли се опита да стане, Майлс се обади:
— Стой си на мястото, аз ще се погрижа за напитките.
За момент Робърт бе шокиран от нарушаването на етикета, но тогава забеляза гипсирания крак на управителя.
— Какво сте сторил с крака си, Куксън? — попита той, като махна плавно с китка и от това движение се разлетя истински водопад от дантели.
— Счупих го, докато разтоварвахме „Мечта“ — отвърна с непривично дълбок и пресипнал глас Оли.
— И аз самият за малко не умрях — рече, изпълнен със симпатия, Харпър. — И ще ви кажа, това бе достатъчно да ме накара да се замисля още веднъж за пътуването си до Франция.
— Така беше — изцвъртя Джефри и кръстоса обутите си в копринени чорапи крака.
— Вярвам, че сега вече сте по-добре — подаде напитката му Майлс.
— О, оправих се, Майлс, след като лекарят ми пусна кръв.
Джефри набърчи с отвращение напудрения си нос.
— Точно така направи.
Младият мъж трябваше да се прибори с новия пристъп на смях, породен от квиченето на Джефри, затова се обърна припряно към Куксън.
— Къде е мадейрата?
— В мазето — отвърна провлечено управителят, опитваше се да имитира Джефри, макар да преиграваше.
Майлс се наведе към него, за да го предупреди.
— Не предизвиквай съдбата, Оли. И пази забележките си за себе си.
— Добре — пропя тихо Куксън.
Младият мъж го изгледа почти заплашително и се обърна към Джефри, той сякаш бе зашеметен от кройката на панталоните на своя домакин. Като се опитваше да скрие отвращението си както от човека, така и от маниерите му, младият мъж рече:
— Ще трябва да донеса мадейрата от мазето.
— О, не! — възкликна Джефри.
— Мазето ли? — зяпна Робърт. — Няма защо да си създавате чак такива затруднения, скъпото ми момче. — Размаха ръкавицата си и из стаята се разнесе неприятно силната миризма на ябълка. — Джефри ще пийне капка разредено бренди. Кой уважаващ себе си мъж би ходил охотно в мазето? Оставете долните етажи на прислугата, винаги повтарям това.
— Точно така.
И Джефри пое в маникюрираната си ръка чашата разреден алкохол.
— Видяхте ли плата? — осведоми се Робърт.
Майлс застана веднага нащрек. Същевременно изпита благодарност към Робърт, че бе подхванал сам тази важна тема.
— Плата от Страдклайд или от Роуард?
— И двата — махна елегантно с ръка Робърт. — Пратката от Роуард тази година обаче е доста малка.
