замислени от един алчен хомосексуалист и едно чернокосо момиче, сигурно дъщеря на самия дявол. Младият мъж изгаряше от желание някак си Мора да се озове пред него, за да изтръгне истината от нея. Истината и причините. Защо, мили Христе, го бе използвала така?
Болката ставаше по-силна всеки път, когато помислеше за Мора. Предателството й обаче не бе единствената причина за мъката му. Сърцето му изгаряше от желание да усети близо до себе си ударите на нейното сърце. Ушите му копнееха да чуят гласа й. Очите му жадуваха да зърнат лицето й, поруменяло от страст или от радост. Нейното предателство бе най-жестокото, така че най-логичното нещо бе да я мрази. И той се опитваше, да изпитва към нея друго освен презрение, бе равносилно да признае слабостта си. Защо тогава продължаваше да я желае? Разбитото му сърце знаеше отговора, но на кормилото стоеше гордостта му.
— Моли се да си свършила добре задачата си, девойче — говореше на каменните стени на Бошан Тауър той, — защото ако изляза на свобода, ще проклинаш деня, в който се изпречи на пътя ми!
Мисълта за отмъщението моментално го изолира от действителността. Майлс крачеше напред-назад и си представяше начините, по които можеше да накаже синеоката изкусителка. С всеки следващ сценарий обезщетението ставаше все по-солидно. Мора глупаво си бе играла с огнения му темперамент и умело бе подклаждала огъня, докато се бе превърнал в адски пламъци. Представяше си самодоволството й от постигнатата победа. Кънингам се надяваше тя да се наслади добре на момента, тъй като щеше да бъде краткотраен — бе започнала битка, която не можеше да спечели.
Първо обаче трябваше да го пуснат от затвора.
Ами ако влиятелните му приятели не се справеха с тази задача? Ако Ейнсбъри и неговите перове не успееха да докажат невинността му? Тогава никога нямаше да може да каже на Сюизън за предателството на чичо й. И тя отново щеше да зависи от благоволението на това копеле. Но дали Сюизън изобщо щеше да повярва каквото и да било лошо за скъпия си чичо Раби?
Майлс скръцна със зъби и ритна стената. Чувстваше се безпомощен — състояние, което не бе изпитвал от юношеските си години.
От вглъбеността му го извадиха приближаващи се стъпки и дрънкане на ключове. През дебелата дървена врата до слуха му достигаха приглушени гласове. Младият мъж скочи на крака. Кой ли бе посетителят му? Отговорът се появи във възможно най-приятната и позната форма на Оли Куксън. Широката му усмивка показваше, че носи добри новини.
Майлс се спусна към вратата. В този момент Куксън се обърна към тъмничаря. Размаха вързопите, които носеше и измъкна кесийка със златни монети от джоба на жилетката си. Надзирателят облиза устни, ухили се и дръпна кесията от ръката на Оли.
— Един час — съобщи той с тон, сякаш това бе безкрайно благоволение от негова страна, — и нито секунда повече.
Без да се смущава, управителят отвърна:
— Обеща баня и за цената, която поиска, водата трябва да е гореща и чиста.
Тъмничарят изсъска нещо през дупката между предните си зъби. Кимна по посока на Майлс и рече:
— Той не й лорд. Време й да го заведат на Нюгейт, къдет’ й мястото на тъквиз кат’ него. Ам’ че да, няма дори титла, само мистър пред името си.
— Това може да е така — отвърна остро Оли, но цветът на златото на мистър Кънингам ти харесва, нали?
Надзирателят вдигна рамене и като напъха в джоба си получената сума, излезе от килията.
— Поне аристокрацията знай мястото си — изръмжа той и затвори тежката врата.
Куксън се обърна към младия мъж и му подаде един от вързопите.
— Маки ти направи кекс с вишни.
Майлс пое приятно ухаещия пакет и за момент му се стори, че животът се е върнал в нормалното си русло. Нищо, дори фактът, че работодателят й гние в Тауър ъф Ландън, не можеше да уплаши икономката.
— Как сте, сър?
Управителят го огледа изпитателно, тихият му глас беше загрижен.
Майлс не си спомняше кога за последен път Оли се бе обърнал така официално към него. Тази проява на любов му подейства като балсам.
— Достатъчно добре. Е, добри новини ли ми носиш?
— Да. — Куксън понижи гласа си до шепот. — Не откриха
В мрачното съзнание на младия мъж проблеснаха искрици надежда.
— Алелуя! А откри ли чернокосата жена?
— Не, закъснях. Хокър отплувал предишната нощ за Абърдийн.
Майлс сви ръцете си в юмруци.
— Да върви всичко по дяволите! Трябваше да я спреш, Оли.
— Не можех да спра прилива, както знаеш. — Оли се приближи до масата, избърса я и постави отгоре й бохчата с дрехите. — Не можах да открия и Робърт. Изглежда е отплувал за Франция.
Майлс се разкая веднага и помисли за незавидното положение на Оли в тази опасна ситуация и за няколкото безсънни нощи, които несъмнено му се бяха струпали. Управителят бе обиколил цял Лондон. Младият мъж понижи глас и рече:
— Сигурен ли си, че се е качила на кораба на Хокър? Може да е заминала с Робърт.
— Най-вероятно — не. Началникът на пристанището описа с подробности Джефри и Робърт, но не спомена нищо за момичето.
— Е, тогава, приятелю? — Майлс се стараеше гласът му да звучи безгрижно. — След като драгуните са претърсили къщата, трябва вече да ме пускат. Ще успея да изтърпя това място още малко. А после сам ще се заема с търсенето й.
— И ще отложиш оттеглянето си в Корнуол? — попита Оли със светнали очи и странна физиономия.
— Корнуол ли? — махна с ръка младият мъж. — Корнуол надали бе истинско разрешение на въпроса. Не мислех сериозно за него. А и след престоя ми тук, голият пейзаж там едва ли ще ме задоволи.
Куксън се изкашля, погледна върховете на обувките си и рече тихо:
— Може да не те пуснат веднага.
Увереността на Майлс се пропука.
— Какво искаш да кажеш?
— Имат заповед да претърсят всичките ти складове и кораби в пристанището. Възнамеряват да огледат дори останките на „Звезда“.
— Мили Боже — възкликна младият мъж. — Трябва да са се отчаяли. Та аз дори вече не притежавам онова, което е останало от нея.
— Не — озъби се Оли, — не са се отчаяли! Силата е на тяхна страна и имат „Божественото право да постъпват така, както им харесва“.
— Претърсването може да продължи с дни.
— Или седмици, в зависимост от това доколко твърдо министърът на правосъдието е решил да те изкара виновен.
Куксън се приближи до леглото. Отметна завивките и огледа овехтелите чаршафи и продънения дюшек. Набърчи с отвращение нос и пусна одеялото.
— Ужасни условия, особено като се има предвид какви хора затварят тук — заяви той.
Спокойствието на управителя се отрази и върху господаря му.
— Съжалявам, че ти се развиках. Знам, че правиш всичко, което зависи от теб.
— О, свикнал съм на избухливия ти характер.
— Забелязвам, че ставаш сантиментален — обяви с обвинителен тон Майлс, но неговият глас също прозвуча по-дрезгаво от обикновено. Забелязал смутения вид на Оли, побърза да добави: — Трябва да се дължи на влиянието на Маки. Очаквам да ми съобщиш, че си й направил предложение.
Куксън се разсмя.
— Не и докато папата е католик. Тя няма да се омъжи за разведен човек.
— Може да промени мнението си.
