Нишките на съдбата

— Най-добре не се хващай на бас за това. По-скоро Джордж ще даде независимост на колониите, отколкото тя да надвие ината си.

— Съжалявам, Оли.

— Аз също, но колкото и да си го признаваме един пред друг двамата с теб, това няма да накара Маки да застане пред олтара, нито пък ще измъкне теб от тази каша.

Младият мъж почувства прилив на симпатия. Щом бъркотията се пооправеше, щеше да поговори сериозно с икономката. Може би щеше да я накара да проумее какво губи. Този въпрос обаче трябваше да почака, имаше първо да разрешава собствените си проблеми.

— Оли, искам да отидеш във Франция и да намериш Робърт. Няма да го оставим да се измъкне току така.

— Почакай — вдигна ръка управителят. — Ще говорим за това конте след като се изкъпеш и хапнеш. Стомахът ми се обръща само като се сетя за него.

Двама от надзирателите внесоха ваната. Скоро Майлс се отпусна блажено в топлата сапунена вода.

— Как е Маки?

Оли въздъхна тежко.

— Горе-долу толкова вбесена, колкото Бригс Маккорд, когато го нареди както му се полагаше задето прелъсти италианската девица. — Изхили се и додаде: — Благословена да е за смелото си сърце нашата Маки. Чукна по главата един от гвардейците с бастуна ми, защото счупи един от нейните буркани с ягодово сладко. А той се разкрещя, все едно че го бе изкормила.

— И аз мисля, че са постъпили доста нахално… и дръзко, щом са претърсили килера й — заяви добродушно младият мъж.

— Тогава не тършуваха из килера, а в мазето. Само дето не го разкопаха, ще речеш, че търсеха имане.

Майлс си припомни последния път, когато бе слязъл в мазето. Почувства напрежение в слабините и копнеж — в сърцето. Тогава за малко не бе взел Мора направо върху масата. Спомни си и девическата й съпротива. Той искаше да й достави удоволствие. А тя си е мислила за шотландските реликви. Дали не се бе опъвала, защото е знаела, че десените са наблизо? Разбира се, че е знаела.

Въздъхна и потърка болезненото си чело. Мора бе сграбчила сърцето му и го бе разкъсала. Проклетите драгуни бяха направили на пух и прах дома му.

— А херцог Ейнсбъри?

— Можеш да се гордееш с него. Къде ли не отиде, за да говори в твоя полза. Срещна се и с опозицията в министерството. Всички са вързани като кравешки черва, да знаеш. И той не се отказва да действа.

— Добре. Ако не се измъкна скоро оттук, нищо добро не очаква Мора, когато я намеря. Още по-лошо се пише на Робърт.

— Кой знае защо, не мога да си я представя във Франция, в компанията на Робърт и Джефри.

— Тогава по-добре да си стои в Шотландия — извика Майлс и стовари юмрук във ваната, сапунената вода плисна върху лицето му. — По дяволите! — И той избърса подлютените си очи.

— Внимавай!

Младият мъж се засмя мрачно при мисълта, колко щеше да внимава, когато я открие. В този момент се сети нещо друго.

— Ами ако Робърт е скроил някакъв дяволски план и за Сюизън?

Оли му подаде кърпата.

— Аз също се питах за това. Трябва да й кажем, че Робърт я е мамел с платовете. Нищо чудно да я излъже и за друго. Тя е толкова невинна.

Майлс хвърли кърпата.

— Разбира се, че е невинна. Все пак съм изненадан, че не знае истинската цена на своите платове.

— И двамата с теб също не я знаехме.

Младият мъж въздъхна.

— Ние с теб не сме специалисти в тази област, но Мора бе наясно.

— Да, тя знаеше доста неща, струва ми се — отвърна тихо Куксън.

„Меко казано“ — помисли си Майлс. Мора знаеше още и как да накара кръвта му да закипи, и как да я поддържа с часове в това състояние. Знаеше как да прокара умелите си пръсти по корема му и да изпрати горещи вълни към слабините му. Знаеше как да го накара да се усмихва и да мечтае.

— Тя застана на страната на Сюизън в онази мръсна афера с платовете при мадам Льоблан — заяви Оли.

— Вярно. — За Майлс обаче най-голямото й престъпление нямаше нищо общо с фалшифицирането на плата, нито пък със забранените от закона шотландски десени. — Може би Сюизън е прекалено плаха, за да застане сама срещу Робърт и е изпратила Мора, за да проучи причината за ниските цени, които получава за платовете си.

Оли поклати прошарената си глава.

— Не мога да повярвам, че дъщерята на Сибийл и Едуард е плаха.

— И аз.

— Освен ако Сюизън не е помагала на Робърт.

Младият мъж се гмурна под водата, за да се изплакне. Изпълниха го съмнения. Нещо не беше както трябва.

— Защо Сюизън ще му помага да унищожи шотландските десени?

— Доколкото си спомням, Робърт е единственият, от когото сме чули, че са унищожени.

— Излъга ни, сигурен съм в това. Те все още съществуват и мисля, че планът му е бил да ги използва срещу мен. Но още от началото работата му е тръгнала накриво.

Оли му подаде друга кърпа.

— Какво имаш предвид?

— Помниш ли колко различен беше при последната ни среща?

— Да — изсумтя Куксън. — Самоуверен като човек, който е примамил в леглото си някоя апетитна жена.

Майлс се засмя.

— Да предположим, че Мора е дошла в Лондон, за да разбере защо Робърт плаща толкова малко за платовете. Може да се е натъкнала на десените и да ги е отнесла обратно в Шотландия.

Раненото му сърце желаеше това да е истината. Практичният му мозък обаче не бе толкова слаб.

— Заключението е доста привлекателно. Много ми се иска дъщерята на Сибийл да цени тези Maide dalbh колкото майка си.

Дали не си бе тръгнала именно заради това, без да го предупреди, дори без да се сбогува? Защото не му е имала достатъчно доверие, за да сподели с него? Болка прониза душата му. Дявол я взел! Щеше да й помогне.

— Какво има Майлс? За какво мислиш?

В главата му се стрелкаха едно след друго различни предположения. Мора защитаваше Сюизън. Мора ценеше Сюизън. Мора бе купила онзи далекоглед за съседа на Сюизън.

— Ами ако е била вярна на Сюизън, а не на Робърт?

Оли се намръщи и по лицето му се изписа объркване.

— Не те разбирам.

През мъглата от подозрения и възможности, размътила мозъка му, младият мъж внезапно забеляза ясно открояваща се пътека. По челото му избиха капки пот.

— Помисли върху следното — рече той и се приведе напред. — Робърт иска да ме окачи на бесилото за предателство, затова открадва десените от Сюизън, докарва ги в Лондон и ги скрива в дома ми. Междувременно тя открива липсата им и изпраща Мора да ги вземе.

— А защо да не дойде самата тя? Защо ще изпраща Мора?

— Защото ще я познаем. Не минава ден, без да погледна портрета й.

— Разбира се. — Куксън започна да играе с мустака си и набърчи устни. — Значи според теб Робърт и