касъл.
— Не, няма — настоя Харпър. — Клановете Камерон, в това число и тези дяволи Лохиел, се пръснаха след битката при Кулоден. Сродиха се с други семейства, както направи и Сибийл. Ако дворът бе обърнал внимание на родовия знак, щях да прехвърля вината върху клана Броуди. Емблемите им си приличат много.
Майлс кипна. Робърт за глупак ли го мислеше?
— Броуди не живеят край Страдклайд.
Харпър присви очи, но отвърна все така невъзмутимо:
— Простете, че поставям под съмнение познанията ви за шотландските кланове. Но след като сте така добре информиран, сигурен съм, че сте забравил за едно от момичетата Броуди, което чрез брака си влезе в рода Галбрейт край Страдклайд.
Младият мъж разбра, че усуканото обяснение бе тактика за отвличане вниманието на противника.
— Преувеличавате. Аргайл парадират с родовия си знак, а Кенеди изобщо не се смущават да печатат по бъчвичките си с уиски техните лебедчета.
— Преувеличавам ли? Лъжете се. — Робърт размаха парчето от пръчка. — Това са пак интригите на Сюизън. Ако си мислите, че ще се справите с дъщерята на Сибийл по-добре от мен, имате съгласието ми да искате от съда да прехвърли върху вашите плещи моите отговорности за нея. Не съм молил да ме правят неин настойник.
Майлс усети да го пробожда познатото съжаление.
— Аз пък исках да стана настойник на Сюизън.
— Знам, знам — отвърна Робърт, изпълнен със симпатия. — Но бяхте прекалено млад, когато умря Едуард, а Сибийл не си направи труда да напише завещание.
Преди домакинът му да успее да отвърне нещо, той додаде:
— Ще ви изпратя отчет за парите, които съм давал на Сюизън през изминалите години.
Без свидетелството на сестра си, Майлс не можеше да оспорва нищо, но това не му пречеше да бъде ядосан. Спорът не протичаше така, както бе планирал.
— Защо тогава не сменихте пръчките, вместо платовете? Накарахте хората да мислят, че нейните произведения са по-лоши.
Харпър измъкна джобния си часовник, видът му бе определено смутен.
— Не се сетих. Не е ли простено на човек да пропусне нещо? Честно казано, разликата между платовете не е особено голяма. Не ми бе нужно кой знае какво търговско майсторство, за да убедя мадам, че купува нещо много по-добро.
Майлс не бе повярвал нито за миг на приказките на своя гост. Но какъв смисъл имаше да продължава да спори с него? Робът никога нямаше да признае престъплението си. А той самият не разбираше много от тъкачество, дори не можеше да различи един топ платно от друг.
— Ще се погрижа тя да престане да използва герба на клана Камерон. Време е да се позаинтересувам малко повечко от бъдещето на сестра ми.
Усмивката озари прекалено бързо лицето на Робърт.
— Непременно. И ако решите може и да ми се сърдите, но постъпих по най-правилния според мен начин.
— Да, точно така — оживи се Джефри.
Куксън се приведе напред с някакви хартии в ръце.
— Направих нужните пресмятания.
Робърт погледна управителя така, че му напомни за Едуард Харпър в миговете, преди да смъмри някой безгрижен моряк. Майлс не можеше да се отърве от подозренията си — нещо не беше наред. Робърт се държеше прекалено любезно.
Последният пое изчисленията, хвърли поглед към тях и повдигна рамене.
— Това едва стига за поправката на замъка. В такъв случай ще повикам обратно моя човек, тъй като вие сигурно ще желаете ваши хора да надзирават работата.
— Изпратил сте някой да ремонтира Роуард касъл? — попита младият мъж, изпълнен едновременно с недоверие и вина. — Кой е той?
— Името му е Уикс — отвърна безгрижно чичото на Сюизън. — Бартоломю Уикс, каменоделец и зидар. — После измъкна някакво писмо от джоба си, постави го пред своя домакин и рече усмихнато: — Сюизън ви изпраща това.
В хаоса, обзел живота му през последните дни, Майлс съвсем бе забравил да драсне няколко реда на своята полусестра. Тъй като писмата й по принцип бяха отегчителни и безлични, отговорите му неизменно бяха едни и същи. Въпреки това никога не бе изпитвал толкова нежни чувства към друго човешко същество докато… Прогони внезапно появилата се мисъл за Мора и взе посланието. Щом видя почерка обаче, който толкова много му напомняше този на Мора, пред вътрешния му взор се изправи образът й. Затаи дъх и премигна, за да прогони видението.
— Предполагам, че отсега нататък ще й отговаряте директно, без моето посредничество.
Младият мъж кимна, прекалено уморен и загрижен, за да може да отговори. А ако онзи вечно хленчещ Джефри издадеше дори още един звук, с удоволствие щеше да стовари юмрука си в нацупената му червисана уста. Така поне тягостното гостуване щеше да привърши набързо.
Робърт огледа стаята.
— Къде се изгуби с пелерините ни това момче Уилям?
— Да си върши работата, предполагам — отвърна Майлс, смутен от любезното поведение на госта си.
Той бе приел доста спокойно обвинението.
— Колко странно — рече провлечено Харпър. — Изведнъж ми направи впечатление, че тази вечер не виждам никакви жени. — Обърна се към спътника си и лицето му се разтегна в малко прекалено самодоволна усмивка. — Как ти се струва, Джефри? Домът на Майлс Кънингам без жени.
— Не проумявам — изчурулика запитаният.
— И то при всичките ви богатства — сгълча домакина си Робърт. — Колко жалко.
— Слугинята ни напусна неочаквано — обясни младият мъж, — и се страхувам, че точно в този момент не съм способен да приемам гости. Разбирате в какво положение се намирам, нали?
Харпър очевидно известно време не можа да намери какво да отвърне, което беше доста странно за него. Затова пък, когато най-после проговори, гласът му бе учудващо любезен.
— Напълно. Колкото до мен, престоят в страноприемницата ми е много приятен. Нещо по-различно, нали разбирате, вид авантюра. Макар че храната е отвратителна. — После погледна разбиращо към Оли, който се бе облегнал удобно на стола си. — Във всеки случай изобщо не може да се сравнява със стандартите на Маки.
— Звучи оригинално — побърза да се обади Майлс, тъй като се опасяваше, че Куксън може да отвърне на предизвикателството.
— Оригинално, наистина — изписука Джефри.
Робърт погледна отново часовника си и заяви припряно:
— В такъв случай е по-добре двамата с Джефри да тръгваме. — Погледна приятеля си. — Той умираше от желание да посети клубовете, докато аз умирах в болничното си легло.
— Какъв си шегаджия само — изхили се Джефри.
Майлс ги изпрати до входната врата. Когато се върна в кабинета, Куксън бе напълнил отново догоре чашите им.
— Е, Оли, не беше чак толкова зле — заяви младият мъж, като пое питието си. — Не може да не му се признае, че успя да се измъкне с достойнство от това тежко обвинение.
Управителят се престори, че плюе върху килима.
— Той е един безделник, омотан в дантели. Господ да благослови морето, че го е наказало малко. — Повдигна за поздрав чашата си. — Успя да го поставиш на мястото му.
Майлс допря чашата си до неговата.
— Няма ли да кажеш някоя мила дума и за Джефри?
Оли едва не се задави.
