географски и икономически Европа представлява отделна от Америка общност и като такава има свои интереси, които често се разминават с интересите на американците. Затова пък ние, страните от Европейския съюз, в името на нормалното ни съвместно съжителство сме приели редица общовалидни норми — от единната европейска валута до ограниченията върху лова на мигриращи птици. И вярвам, че създаването на обединена Европа е само въпрос на време. Ако ще и след хиляда години, това неизбежно ще се случи. Не вярвам обаче, че създаването на общоевропейска армия ще ускори по някакъв начин този процес.
— Е, становището на Великобритания по въпроса за обединената армия е недвусмислено — неочаквано рязко каза англичанинът. — Не желаем пълно интегриране. Не желаем централизирано управление. Не ни трябва европейски чадър. Склонни сме наши военни части да се включат в Силите за бързо реагиране, но държим те да си останат контролирани от нас и участието им в една или друга мисия да бъде съгласувано със становището на британското правителство. — Сър Арнолд си пое дъх и продължи: — А колкото до вашите утопии, знаете ли с колко финансови средства е свързано „отделянето“ ни от Съединените щати? Откъде според вас ще дойдат тези средства? Средствата за товарни кораби и военни самолети, за комуникационни системи и лазерни устройства, за електронна защита и военно планиране? За една модернизирана и високотехнологична командна структура? Питам ви, защото например ние, британците, не можем да отделим тези средства. Не сме съгласни да платим толкова висока цена за своята „необвързаност“, а и, честно казано, не виждаме сериозна причина да го правим.
— Парите ще се намерят, сър Арнолд — убедено заяви генерал Ла Порт. — Можете да бъдете сигурен в това. Но първо политиците трябва да осъзнаят колко належащо е да се предприеме подобна стъпка. И да спрат да си затварят очите пред факта, че бъдещето на Европа е заложено на карта.
Сър Арнолд се навъси.
— Да не би да ни виждаш във война със Съединените щати?
В стаята изведнъж се възцари мълчание.
Ла Порт крачеше напред-назад, леко привел исполинското си тяло, а на челото му се беше врязала бръчка.
— А нима и сега не сме във война с тях? Не говоря за война с оръжие, разбира се, но за война във всяко друго отношение. А колкото до военен конфликт, прекалено сме зависими от американците, за да го допуснем. Не разполагаме с техните компютърни програми, нито с техния хардуер, нито със свръхмодерните им оръжия. Без помощта на Вашингтон не сме в състояние нито да поддържаме армията си, нито да я контролираме и да координираме действията си. — Той изведнъж се закова на място и се вгледа настойчиво във всяко от лицата пред себе си. — Осъзнавате ли какви рискове крие това? Представете си например, че в Русия или в Китай възникне извънредна ситуация, а точно в този момент нашите американски съюзници не са в състояние да реагират, защото си имат друг проблем. Представете си, че прословутите им компютърни системи, на които толкова разчитаме, изведнъж блокират и се окажат извън контрол. Какво тогава? Давате ли си сметка, че сме като скачени съдове и ако при американците възникне някакъв проблем, на нас също лошо ни се пише?
Сър Арнолд присви очи.
— Роланд, какво се опитваш да ни кажеш? Има ли нещо, което не знаем?
Роланд ла Порт срещна погледа му.
— Не виждам откъде бих могъл да знам нещо повече от всички вас, Арнолд? Или пък ако случайно знаех нещо, смяташ ли, че не бих го споделил? Всички сме в една лодка — ако потъваме, ще потънем заедно. Освен това точно вие, англичаните, се радвате на „по-специално“ отношение от страна на американците. Позволих си само да споделя с вас някои опасения, породени от вчерашния електронен саботаж в САЩ.
Двамата генерали — англичанинът и французинът, се измерваха няколко секунди с поглед, после генерал Мур изведнъж се изправи.
— Е, господа, смятам, че темата вече е изчерпана. В заключение мога да кажа само, че ние, във Великобритания, възнамеряваме и занапред да останем тясно свързани с американците. За зло или за добро.
— Разбирам — разтегли устни в усмивка Ла Порт. — Добрият стар Джордж Оруел…
Погледите на двамата отново се кръстосаха като шпаги, но в следващия момент англичанинът рязко обърна гръб и излезе от стаята.
— Нещо не разбрах… — присви маслиненочерните си очи генерал Инзаги.
— Ла Порт имаше предвид утопичния роман „1984“ — обясни Ото Битрих. — В него Англия е база на панамериканската федерация Океания, Европа и Русия са част от друга общност, наречена Евразия, а останалите държави — мюсюлманските и централноазиатските, заедно с Индия и Китай, формират Ийстазия. Мисля, че сравнението на Ла Порт беше уместно… В този смисъл срещата спокойно може да продължи. Позицията на Англия е пределно ясна.
— А какво се очаква от нас, останалите? — попита Гонсалес.
— Да убедим правителството си, че създаването на обединена европейска армия е единственият начин да запазим идентичността на Европа. И позициите й на световна сила. Всъщност това е единственият ни шанс.
— Говорите… принципно, нали, генерал Ла Порт? — попита Гонсалес.
— Точно така, Валентин. Говоря принципно. Аз, както знаете, съм един идеалист. Но винаги съм смятал, че единствено от нас зависи да осъществим мечтите си.
Капитан Дариус Бонард, застанал на палубата на самолетоносача, замислено изпращаше с поглед петте генералски хеликоптера. Когато и последният — този на генерал Инзаги, се издигна в нощното небе, корабът изведнъж рязко смени курса и се отправи обратно към френския бряг на пристанище Тулон.
Капитан Бонард вдъхна дълбоко свежия, хладен средиземноморски въздух и поклати глава.
Поведението на петимата генерали тази вечер беше доста показателно. Капитанът беше присъствал на цялата среща в качеството си на адютант на домакина, беше си седял в дъното на стаята — мълчалив, ненатрапчив свидетел и… беше попивал разговора. Генерал Ла Порт беше изложил идеята си за създаване на общоевропейска армия аргументирано и убедително и Бонард установи със задоволство, че сред генералите съществуваше единомислие по този въпрос.
Единственият противник на идеята се оказа англичанинът, сър Арнолд Мур, както всъщност се и очакваше. Бонард замислено прехапа долната си устна. Притесняваше го фактът, че английският булдог като че ли надуши нещо, когато генералът спомена за проблемите, които американците имаха напоследък. Кой знае какви щеше да ги надрънка сега Мур във военното министерство… Достатъчно подозрителен и параноичен беше, за да стигне и до МИ-6, и до премиера… Очевидно се налагаше спешно да бъдат взети мерки.
Сър Арнолд Мур можеше да им създаде неприятности. Имаха два дни, за да се погрижат това да не се случи.
Петнайсета глава
Пред все още невярващите очи на Смит Емил Шамборд допря нежно буза до главата на дъщеря си и затвори очи, като шепнеше нещо, вероятно молитва. Терез се притисна до него, все едно се беше върнал от света на мъртвите. Баща й я целуна по косата и яростно се обърна към нисичкия закръглен мъж, който пръв беше влязъл в стаята:
— Вие сте чудовища!
— Обиждате ме незаслужено, доктор Шамборд — кротко каза дребният мъж. — Мислех, че ще се зарадвате на компанията на дъщеря си, тъй като ви предстои да прекарате с нас известно време. Изглеждахте доста разстроен и се опасявах, че това би се отразило на концентрацията ви. Не можех да допусна нищо да повлияе неблагоприятно на работата ви.
— Мавритания, не очаквам от вас да проявите човещина, но имайте поне малко приличие и ме оставете насаме с дъщеря ми.
Ето, значи, какво означавало името „Мавритания“, помисли си Смит, който надничаше през стъклото,
