долитаха гласове. Звучаха така, сякаш там се провеждаше военен съвет.
Джон направи знак на Терез и двамата отново удариха на бяг. Спряха чак когато стигнаха коридора в западното крило. Джон надникна иззад ъгъла и прошепна:
— Давай. Чисто е.
Притичаха през облицования с великолепни мозайки коридор с готови за стрелба пистолети. Пред масивната резбована врата в дъното отново спряха.
Джон прошепна озадачено:
— Къде е охраната?
— Може би са вътре…
— Може би… — Той завъртя дръжката. — Отворено е. Влизай. Кажи им, че Мавритания те е пуснал и те изпраща да помолиш баща си да побърза. Да се надяваме, че ще се хванат…
Тя кимна.
— Добре, но вземи пистолета ми. Няма смисъл да рискуваме излишно.
— Права си, дай го.
Терез изправи рамене и влезе в стаята. Великолепна актриса, тя на мига се беше оживяла в ролята си.
— Папа — изчурулика, — мосю Мавритания ме освободи и каза да дойда, за да ти кажа, че…
Емил Шамборд се извъртя на стола и втренчи зачервените си от безсъние очи в Терез. Гледаше я така, все едно се беше завърнала при него от отвъдното. В следващия миг забеляза Джон, застанал на прага с двата пистолета в ръце.
— Не са ли оставили никой да ви пази? — недоумяващо попита Джон.
— Че защо? — сви рамене ученият. — Знаят, че няма да избягам, докато Терез е в ръцете им…
— Да се махаме от тук! — подкани го Джон. — Оставете всичко…
Шамборд се поколеба.
— Да оставя компютъра си?
— Да, татко! Хайде, моля те, побързай!
Джон погледна часовника си.
— Имаме на разположение само пет минути. След това вилата ще бъде вдигната във въздуха!
Той хвана Шамборд за ръката и го повлече към коридора. Най-после, примирил се със загубата на компютъра си, ученият също ускори ход. В края на краищата най-важното сега беше да се измъкнат живи от тук. Затичаха обратно по дългите коридори, без да срещнат жива душа. Най-после стигнаха до обширното фоайе и тогава откъм предната врата до тях изведнъж достигнаха гласове.
— Бързо! Назад! — възкликна Джон.
На средата на пътя отново чуха гласове — този път откъм залата с купола, последвани от тропот на тичащи нозе. Джон измъкна предавателя и посочи единия от страничните прозорци:
— Оттук! Ще успеем…
После се свърза с Ранди и й съобщи добрата новина:
— Измъкваме се! Обади се на „Саратога“! Нека се приготвят…
Ранди се промъкна по-близо до вилата и се сниши в сенките на портокаловата горичка. Поглеждаше неспокойно часовника си. Десетте минути изтичаха. Обливаше я пот, въпреки че нощта беше по-скоро прохладна.
Луната се беше скрила зад облак. Три от прозорците в „женското“ крило светеха. Светеше и кулата под купола, но не се забелязваше никакво раздвижване. Течеше единайсетата минута. По дяволите… Отскубна ядно шепа трева и я запрати в тъмното.
Изведнъж предавателят й запращя. Чу гласа на Джон и пулсът й се ускори.
„Измъкваме се… Обади се… Нека се приготвят!“
Тя бързо му каза къде ще ги чака.
— Имате пет минути от момента, в който се обадя, Джон.
— Ясно. Благодаря ти, Ранди. Пази се.
— Ти също… — Думите засядаха на гърлото й. — Доскоро.
Връзката прекъсна и Ранди вдигна за миг лице към небето. Устните й се движеха в беззвучна молитва. После се наведе над предавателя и направи каквото трябваше.
Джон чакаше Терез да се провре през прозореца. Но тя изведнъж застина. Джон проследи втренчения й поглед.
Емил Шамборд беше насочил пистолета си към него и каза с твърд глас:
— Дръпни се от него, Терез. А ти, веднага свали оръжието!
— Но, татко, какво правиш?!
— Шшт… Спокойно, малката ми. Правя каквото трябва. Свали оръжието, полковник, преди да съм те гръмнал. Говоря сериозно! — Гласът му беше суров.
— Доктор Шамборд… — все още невярващо промълви Джон.
Шамборд извади с другата си ръка предавател.
— От западната страна сме. Елате насам. По-бързо!
Джон видя странния, тържествуващ блясък в очите му и разбра. Това беше поглед на фанатик. Шамборд беше един от тях. Спомни си, че беше забелязал отнесеното, безучастно изражение на лицето на учения още предния път, когато Мавритания осуети бягството им. Тогава го отдаде на шока, но сега всичко си идваше на мястото… Това обясняваше как пистолетът отново беше попаднал в ръцете му, а също и липсата на каквато и да било охрана в коридора. Естествено…
Той тихо каза:
— Вие не сте бил отвлечен. Отишъл сте с тях доброволно. Защото вие самият сте един от тях, нали? И всичко е било нагласено. Целият този театър е бил, за да заблудите Терез, че сте техен пленник…
— Много сте проницателен, полковник.
— Татко… — прошепна Терез.
В този момент иззад ъгъла се появиха тичешком Абу Ауда, Мавритания и още трима от хората им. Джон стисна двата револвера — своя и на Терез.
Ранди погледна часовника си. Оставаха четири минути до удара. Изведнъж откъм вилата се разнесоха викове и тропот на тичащи нозе, последвани от залп на автомати. Джон и Терез имаха само пистолети. Това означаваше, че… Сърцето й за миг спря да бие. Нещо се беше объркало… И сякаш в потвърждение на мисълта, че се е случило нещо ужасно, до нея отново долетя пукот на автомати.
Ранди скочи на крака и се втурна към вилата. Онова, което чу, смрази кръвта й — от там се разнасяха смях и гръмки викове във възхвала на Аллах.
Зави й се свят. Не, не беше възможно. И все пак… съзнаваше, че Джон и Терез са мъртви и няма да ги види повече. В момента хората на Мавритания празнуваха разправата си с неверниците.
Ранди преглътна сълзите си и стисна зъби. Не биваше да се отдава на скръбта си, нито на разтърсващата ярост. Целта им беше унищожението на ДНК компютъра и знаеха какво рискуват. Но щяха да предотвратят нещо чудовищно и това беше главното… Терористите сега тържествуваха, но нямаше да е задълго.
Тя се изтръгна от вцепенението си, скочи и хукна като подгонена от дузина побеснели кучета. Опитваше се да не мисли, да не вижда пред себе си лицето на Джон — засмените сини очи, високите скули, мъжествената уста, която беше виждала да изразява решителност, гняв, напрегнат размисъл…
Не спираше да тича. Експлозията беше толкова мощна, че взривната вълна я отхвърли на два метра, а главата й още малко и щеше да се пръсне. Във въздуха се разхвърчаха парчета от унищожената сграда. Ранди пропълзя зад ствола на една маслина и прикри главата си с ръце.
Ранди включи предавателя си, без да откъсва поглед от огненото зарево в далечината.
— Докладвайте в Пентагона. ДНК компютърът е унищожен. Доктор Шамборд е мъртъв. Опасността е елиминирана.
