— Виждаме се много рядко, Рона.
— Но тя е тук, в Единбург. Нима не разбираш? Тя има нужда от теб, не от мен. — Ръцете й затърсиха кърпичка. Стоеше до нея и напразно търсеше думи на утеха. Всяка дума на съчувствие му изглеждаше пуста и лишена от съдържание, още едно изтъркано клише. Докосна шията й отзад, разтри я. Тя отпусна глава и не се отдръпна. Масаж за отпускане: често го правеха в началото… Към края вече не бе намирал време дори за просто ръкостискане.
— Не зная защо Сами се върна тук, Рона — промълви той. — Но не мисля, че става въпрос за бягство, и не смятам, че решението й да дойде тук има нещо общо с мен.
Край тях притичаха няколко сестри с професионално угрижен израз.
— Трябва да се връщам. — Рона прокара ръка по лицето си, нахлузваше пак маската на фалшиво спокойствие.
Ребус я придружи до стаята. Целуна нежно Сами и усети топлия й дъх на бузата си.
— Събуди се, Сами — примоли й се той. — Не можеш да стоиш вечно в леглото. Хайде, време е за ставане!
Никаква реакция, никакво потрепване. Погълната от чужд, неведом свят, Сами не го чуваше.
Обърна се и излезе от стаята, навел отчаяно глава.
17.
Давид Леви беше напуснал Единбург: нямаше го в хотел „Роксбъро“. Ребус се възползва от единствената открита възможност: позвъни от службата в бюрото за разследване на военни престъпления в Тел Авив и помоли да го свържат със Соломон Майерлинк. Не го откриха, но Ребус се представи и обясни, че иска да разговаря с него по въпрос от особена важност. Разбраха го и продиктуваха домашния му телефон.
— Нещо ново за Линцстек, инспекторе? — прозвуча явно простуденият глас на Майерлинк.
— В известен смисъл, да. Мъртъв е.
Кратко мълчание и въздишка.
— Много жалко.
— Така ли?
— Умират хора, а с тях умира и късче от историята. Надявахме се да се срещнем с него в съда. Мъртъв, той е безмълвен и без значение за нас. — Майерлинк замълча за миг. — Предполагам, че това слага край на разследванията ви, нали?
— Само променя характера им. Убит е.
Възцари се напрегнато мълчание.
— Някакви подробности?
— Обесили са го на едно дърво.
Ново, този път по-продължително мълчание.
— Разбирам — проговори Майерлинк най-после. — Смятате, че обвиненията срещу него са станали причина за смъртта му, така ли?
— А вие какво ще кажете?
— Аз не съм детектив.
Хайде де! Майерлинк бе избрал за цел на живота си разследването на военни престъпления. Той беше детектив в исторически план.
— Трябва да говоря с Давид Леви — заяви Ребус. — Имате ли адреса и телефонния му номер?
— Идвал е да разговаря с вас.
— Това въпрос ли е или потвърждение?
— С Давид нещата не са толкова прости. Той не работи за бюрото ни, а за себе си. Има лични причини. Понякога го моля за помощ. Подава ни ръка само ако поиска.
— Ще ми помогнете ли да се свържа с него?
Майерлинк се гърчи цяла минута, преди да вземе решение. Но накрая изплю адрес в Съсекс с телефонен номер в добавка.
— Да не би Давид да е заподозрян номер едно, инспекторе?
— Защо питате?
— Търсите плодове, които не растат на това дърво.
— Да нямате предвид дървото, на което беше обесен Линц?
— Как си представяте Давид Леви като безпощаден убиец? Костюм за сафари в съчетание с бастун.
— Човек никога не знае — отвърна Ребус и затвори телефона. Позвъни на Леви, но никой не вдигна слушалката. Изчака, докато си изпие кафето и опита пак. Отново никакъв отговор. Позвъни на телефонната компания, обясни от какво има нужда и накрая го свързаха със съответната служителка.
— Казвам се Джъстин Греъм. С какво мога да ви помогна?
Ребус й даде подробности за Линц и добави:
— Поискал е да получава писмено подробности за всеки разговор, после се е отказал.
Бързо затрака клавиатура.
— Точно така.
— Казал ли е защо?
— За тази услуга не се иска посочване на причини.
— Кога се е отказал?
— Преди няколко месеца. Заявката за получаване на месечните телефонни сметки с пълни подробности е направил преди няколко години.
Месечни сметки: защото е бил точен до педантизъм и е правел рекапитулация на разходите си в края на всеки месец. Преди няколко месеца — през септември — историята с Линц/Линцстек бе прогърмяла в средствата за информация. И внезапно той бе поискал прекратяване на услугата.
— Много важно за нас е да знаем дали имате сведения за разговорите след отказа му от този вид услуга.
— Би трябвало да ги имаме.
— Бих желал да получа точен списък на всички обаждания през този период — от първото до последното тази сутрин.
— Тази сутрин ли е починал?
— Да.
Служителката замълча няколко секунди.
— Ще го направя, но ще ми е нужно време.
— Моля ви. И още нещо, госпожице Греъм. Напомням ви, че разследваме убийство.
— Разбирам.
— Информацията трябва да е много точна.
— Да, ясно…
— Добре ще бъде да получа сведението до довечера.
Тя се запъна за момент.
— Не знам дали мога да ви обещая със сигурност.
— И още нещо. В документите му липсва сметката за септември. Искам копие. Запишете номера на факса ми, за да ускорим нещата.
На паркинга Ребус се самовъзнагради за успеха с още едно кафе и цигара. Не беше толкова сигурно дали госпожица Греъм ще успее да приготви всичко до вечерта, но беше убеден, че ще се постарае. А какво повече може да очаква човек от другите?
Проведе още един телефонен разговор: този път със Специалния отдел в Лондон. Поиска да го свържат с Абърнети.
— Свързвам ви веднага.
Някой вдигна слушалката и изсумтя в нея вместо поздрав.
— Абърнети? — Другият на края на линията преглътна течност и гласът се проясни.
— Няма го тук. С нещо да помогна?
— Трябва да говоря лично с него. Важно е.
