абсолютно запазена, включително полуотворените очи. В средата на челото, малко под косата, зееше дупка, покрита със зеленикав мъх.
— Това в ъгъла ми прилича на празни торби от цимент — промърмори Робъртсън, насочил фенерчето в дупката. — А ето и една мистрия… По дяволите, той си е приготвил всичко! Май ще се окаже самоубийство.
Дейвид и Анджела мълчаливо се спогледаха. Този тип или е най-скапаният детектив на света, или има някакво извратено чувство за хумор!
— Какви ли са тези бумаги? — продължи Робъртсън, насочил лъча към купчина измачкани документи в дъното на импровизираната гробница.
— Приличат на ксерокопия — обади се Дейвид.
— А това какво е?
Лъчът освети някакво желязо, което се подаваше изпод тялото.
— Кози крак — определи го Робъртсън. — Желязо, което се използва за вадене на пирони и разковаване на дъски.
Ники се появи в горния край на стълбите и съобщи, че съдебният лекар е пристигнал. Анджела забърза да го посрещне.
Доктор Трейси Корниш беше слаб мъж със среден ръст. На носа му проблесваха очила с метални рамки, а в ръката му се поклащаше старомодна кожена чанта.
Анджела се представи и поясни, че работи като патоанатом в Общинска болница „Бартлет“. Доктор Корниш от своя страна призна, че няма специализация по съдебна медицина, но е приел длъжността областен съдебен лекар като добавка към недостатъчната си практика.
— Вече няколко години се занимавам с това и съм натрупал значителен опит — увери той.
— Попитах ви, защото аз самата проявявам интерес към съдебната медицина — отвърна Анджела. Не искаше човекът да остане с впечатление, че се съмнява в професионалните му качества.
Слязоха в мазето и Корниш се наведе да огледа трупа.
— Интересно — промърмори той. — Състоянието му е много добро. От колко време се води изчезнал?
— От около осем месеца — отвърна Робъртсън.
— Ето какво прави едно добре изолирано и сухо място — кимна Корниш. — Трупът е сух дори след цяла седмица проливни дъждове навън.
— На какво се дължи оголването около челюстта? — попита Дейвид.
— Вероятно на гризачи — отвърна Корниш и се наведе да отвори чантата си.
Дейвид потръпна и хвърли кос поглед към Анджела. Но жена му явно не беше обърнала внимание на последните фрази, любопитството й беше изцяло насочено към предстоящите процедури.
Първата от тях беше заснемането на трупа. Доктор Корниш направи няколко кадъра, включително и от съвсем близък план. После навлече гумени ръкавици, разтвори един найлонов плик и започна да го пълни с предметите, които лежаха в гробницата. Когато събра листовете хартия, останалите се скупчиха около него.
— Ксерокопия на болнични картони от Общинска болница „Бартлет“ — обяви след кратък преглед той. — Моля, не ги докосвайте. — Показалецът му се насочи към няколко тъмни петна върху горния лист: — Бас държа, че това е кръв…
Листовете отидоха в отделна запечатана торбичка и докторът най-после насочи вниманието си към трупа. Първата му работа беше да опразни джобовете. Откри портфейла с няколко банкноти, плюс кредитни карти на името на Денис Ходжис.
— Вариантът грабеж отпада — обади се Робъртсън.
Доктор Корниш свали часовника от китката на трупа.
Оказа се, че все още работи и показва точното време.
— Производителят на батериите би трябвало да използва това като реклама — подхвърли Робъртсън. Морис оцени шегата на шефа си с високо изхилване, което прозвуча странно в мрачното подземие.
Доктор Корниш извади от чантата си акуратно сгънат сак за трупове и помоли длъгнестия полицай да му помогне за прибирането на тялото.
— Няма ли да изолирате дланите на ръцете? — обади се Анджела.
Корниш се замисли за миг, после кимна с глава:
— Добра идея.
От чантата се появиха две пликчета от плътна хартия, които бяха намъкнати върху китките на Ходжис. После ципът изсъска и трупът изчезна в продълговатия сак.
Петнадесет минути по-късно патрулната кола и микробусът на съдебния лекар напуснаха алеята пред къщата, примигнаха със стоп-светлините си на пътя и бързо изчезнаха в мрака.
— Някой да е гладен? — подвикна Анджела.
Ники и Дейвид простенаха в един глас.
— И аз нямам апетит — кимна с въздишка Анджела. — Каква нощ, Господи!
Прибраха се в хола, Дейвид се наведе да стъкне огъня. Ники включи телевизора, а Анджела седна до нея с книга в ръце.
Някъде към осем решиха, че все пак могат да хапнат нещичко. Анджела претопли вечерята, а Ники и Дейвид се заеха да слагат масата.
— Всяка фамилия си има по един скелет, обикновено скрит в гардероба — обади се по някое време Дейвид. — А нашият се оказа в мазето…
— Много смешно! — изгледа го намръщено Анджела.
След което се наложи да обясни на детето смисъла на метафората. Ники се замисли за момент, после също обяви, че в това няма нищо смешно.
На практика Дейвид беше доста обезпокоен от мрачната находка в мазето си. Страхуваше се, че тя ще повлияе на детето и затова направи безуспешния си опит да поразсее мрачното настроение.
Направиха дихателните упражнения на Ники и си легнаха. Сънят не беше лекарство, но по-добра алтернатива просто нямаха.
Ники и Дейвид бързо заспаха, но за разлика от тях Анджела остана да лежи в тъмното с широко отворени очи. Вслушваше се в звуците, които издаваше къщата. Господи, колко много бяха те, особено пък в тази ветровита и дъждовна нощ. Най-натрапчиво беше свистенето на вятъра в комина на спалнята.
Внезапна серия от глухи удари я накара да се изправи в леглото.
— Какво е това? — нервно прошепна тя и смушка Дейвид.
— Какво какво е? — сънливо промърмори той.
Анджела го накара да се ослуша и ударите не закъсняха.
— Ето това! — извика тя.
— Капаците се блъскат в стената на къщата — поясни с недоволен глас Дейвид. — За Бога, лягай и заспивай!
Анджела се подчини, но очите й останаха широко отворени. Изобщо не й се спеше.
— Не ми харесва това, което става — промърмори тя.
Дейвид тихо простена.
— Не, наистина! Не мога да повярвам, че нещата се промениха за броени дни. Но още от началото имах мрачни предчувствия…
— За какво говориш? — надигна се на лакът Дейвид. — Имала си предчувствия, че ще открием трупа на Ходжис, така ли?
— Не само него — въздъхна младата жена. — Струпаха ни се още куп неприятности — лошото време, инсинуациите на Уодли, смъртта на Марджъри, нападките на Кели срещу теб…
— Съвпадение, нищо повече — увери я Дейвид. — Но така ще имаме възможност да отстраним наведнъж всичките си неприятности.
— Моля те, бъди сериозен — проплака Анджела.
В следващия миг откъм стаята на Ники проехтя силен вик и двамата светкавично скочиха на крака. Секунда по-късно бяха около леглото й. Ники беше седнала в леглото, до нея стърчаха ушите на очевидно объркания Ръсти.
