— Информацията ти е прекалено повърхностна — рече той. — На практика могат да се постигнат истински чудеса. Например, ако съм достатъчно мотивиран, аз бих могъл да проследя колко пъти е използвал кредитната си карта през текущия месец президента Бил Клинтън…
— Не искам това от теб — усмихна се Анджела и пръстът й почука по списъка: — Ще се задоволя само с тези хора…
— Не можеш ли да бъдеш по-конкретна?
— Всъщност не — въздъхна младата жена. — Искам цялата налична информация. Според един приятел, този процес има много общи неща с риболова…
— Кой е този приятел? — вдигна вежди Робърт.
— На практика не ми е точно приятел, но неусетно свикнах да го мисля за такъв — отвърна Анджела. Казва се Фил Калхоун, пенсиониран полицай, който работи като частен детектив. Ние с Дейвид го наехме за една работа…
С няколко думи разказа за събитията в Бартлет. Започна с открития труп в мазето на къщата им, описа разкритията около татуировките и завърши с предположението за предумишлени убийства на пациенти в болницата под формата на евтаназия.
— Пресвети Боже! — смаяно поклати глава Робърт, чул тази невероятна история. — Обръщаш наопаки романтичните ми представи за спокойния живот в провинцията!
— Живеем в истински кошмар — мрачно кимна Анджела.
Робърт взе списъка и се вгледа в него.
— Двадесет и пет имена — промърмори той. — Това означава огромно количество информация. Може би ще ви трябва камион, за да я откарате…
— Проявяваме особен интерес към тези петимата — поясни Анджела и посочи имената с пръст. — Те са служители в болницата и най-лесно биха могли да извършат нещата, които ти описах.
— Работата започва да става интересна — усмихна се Робърт. — Най-бързо ще получим финансова информация, тъй като тези сведения се съдържат в сравнително лесни за достъп база-данни. Това означава, че скоро ще разполагаме с всички подробности за кредитни карти, банкови сметки, парични трансфери и евентуални дългове. Оттам нататък обаче става по-трудно…
— Каква трябва да бъде следващата стъпка?
— Предполагам, че най-лесно ще влезем в данните за социално осигуряване, макар че и там нещата постоянно се усложняват. Един приятел от МИТ работи много упорито за предпазването на тези данни от нежелани гости…
— Той няма ли да ти помогне?
— Питър Фонг? Разбира се, че ще ми помогне. За кога ти трябва всичко това?
— За вчера — отвърна с усмивка Анджела.
— Ей това винаги ми е харесвало у теб — призна Робърт. — Вечно кипиш от енергия… Хайде, да вървим при Питър Фонг…
Офисът на Фонг се намираше на четвъртия етаж на една стара административна сграда в сърцето на университетското градче. На практика приличаше не на офис, а на сервиз за компютърна техника. Просторното помещение беше задръстено от компютри, монитори, принтери и още куп машини с неизвестно за Анджела предназначение.
Питър Фонг се оказа енергичен човек с азиатски черти и черни като маслини очи, които не пропускаха нищо.
Робърт му подаде списъка и накратко обясни за какво става въпрос. Дребничкият азиатец замислено се почеса по главата.
— Съгласен съм, че е най-добре да започнем със социалните осигуровки — промърмори след известно време той. — Но няма да е зле, ако надникнем и в база-данните на ФБР…
— Възможно ли е това? — смая се Анджела, за която възможностите на компютърните специалисти продължаваха да бъдат източник на огромно учудване.
— Няма никакъв проблем — кимна Питър. — Имам една колежка във Вашингтон, казва се Глория Рамирес. С нея работихме по създаването на охранителния софтуер и знам, че тя поддържа постоянна връзка както с компютрите на ФБР, така и с тези на социалното осигуряване.
С помощта на портативен уърд-процесор Питър набра текста с искането си, после го прехвърли на един факс.
— Обикновено контактуваме чрез факс, но в случая Глория ще ми отговори по електронен път — поясни той — Това се налага поради големия обем на исканата информация и ще стане по-бързо.
Няколко минути по-късно данните започнаха да влизат директно в твърдия диск на компютъра. Питър натисна един клавиш и част от тях се появиха на екрана. Анджела напрегнато се приведе напред. На монитора течаха данни за социалната осигуровка на Джо Форбс, придружени от последните му местоработи, заплати и условия на осигуряване. Остана дълбоко впечатлена от лекотата, с която се добраха до всичко това.
Питър включи лазерния принтер и той започна да бълва гъсто изписани листове. Робърт взе един от тях и го вдигна пред очите си. Оказа се осигурителното досие на Върнър Ван Слайк.
— Интересно — промърмори Анджела, изправила се зад гърба му. — Този човек е служил във флотата и вероятно там се е сдобил с татуировките си…
— За повечето военнослужещи татуировката е важен ритуал — кимна Робърт.
Съседният принтер започна да бълва информация за криминалния статут на обектите и Анджела хлъцна от изненада. Питър го беше включил по принуда, тъй като първият продължаваше да печата данните от социалните осигуровки.
Отначало си помисли, че в малко градче като Бартлет едва ли има много хора с криминално досие, но се оказа, че отново бърка. Това, което й направи най-силно впечатление беше фактът, че преди шест години Клайд Девъншър е бил арестуван и съден за изнасилване. Това беше станало в Норфолк, Вирджиния, пак там беше излежал двегодишната си присъда.
— Този хубавец е гордост за всяко тихо и спокойно градче — иронично подхвърли Робърт.
— Той работи в спешното отделение на общинската болница — поясни Анджела. — Силно се съмнявам, че някой от управата подозира за това, което прочетохме току-що…
Робърт пристъпи към първия принтер и започна да търси допълнителна информация за Девъншър.
— И той е служил във флотата — подвикна след известно време той. — Сравнението на датите сочи, че е извършил престъплението си като моряк…
Анджела надникна зад рамото му.
— Ето тук — посочи поредицата от дати Робърт. — Има известни празноти в социалните осигуровки, те вероятно отговарят на периода след като господин Девъншър е излязъл от затвора. И друг път съм се натъквал на подобни неща. Те означават, че въпросното лице или е лежало по-дълго от предвиденото, или е използвало фалшиви имена…
— Пресвети Боже! — поклати глава Анджела. — Прав беше Фил Калхоун като ни предупреди да очакваме изненади!
Половин час по-късно двамата с Робърт напуснаха офиса на Питър, натоварени с няколко кашона документи.
Канцеларията на някогашния й приятел се оказа копие на компютърната зала на Питър, с една единствена разлика — тук имаше голям прозорец, който гледаше към реката Чарлс.
— Сега ще потърсим и малко финансова информация — потърка ръце Робърт и се настани пред един от терминалите. Не след дълго на екрана се появиха дълги колони от цифри, сипещи се като истински водопад. Включиха се няколко принтера и в подносите пред тях започнаха да се трупат нови листове хартия.
— Направо съм смаяна — призна с въздишка Анджела. — Никога не бях допускала, че човек може да се сдобие с толкова много информация за живота на другите…
— Искаш ли да видим какво може да се открие за самата теб? — вдигна глава Робърт. — Ей така, за развлечение… Дай си номера на социалната осигуровка.
— Не, благодаря — отказа Анджела. — Ще бъде твърде депресиращо, просто защото съм затънала до гуша в дългове.
— Довечера ще направя опит да събера още информация за твоите заподозрени — обеща Робърт. —
