След закуска Ники изрази желание да се маскира и да тръгне да „проси сладкиши“ по хорските къщи, но Анджела отказа, тъй като се опасяваше, че студеното време ще я разболее отново. Като компенсация предложи Дейвид да отскочи до града за една тиква, а те двете да приготвят къщата за вероятното посещение на „призраците“.
Ники напълни една салатиера с малки шоколадови пръчици и я остави на масичката до входната врата, след това двете с майка й се заловиха да изрязват гирлянди от хартия. Уверила се, че детето е напълно погълнато от това приятно занимание, Анджела вдигна слушалката на кухненския дериват и набра номера на Робърт Скейли в Кембридж.
— Радвам се, че се обади — рече Робърт. — Събрах още малко финансова информация, както ти бях обещал…
— Ценя високо това, което вършиш за мен — каза тя. — Но имам още една молба. Ще можеш ли да влезеш в армейските архиви?
— Това няма да е лесно — въздъхна Робърт. — Информационните масиви на армията са защитени далеч по-добре от останалите. Вероятно ще мога да се добера до някакви общи сведения, но до поверителна информация мога да стигна само в случай, че приятелката на Питър влезе онлайн в компютъра на Пентагона.
— Разбирам — кимна Анджела. — Точно това очаквах да чуя.
— Не бързай да вдигаш бялото знаме — усети разочарованието й Робърт. — Нека първо звънна на Питър, а после ще ти се обадя.
Анджела остави слушалката и се върна при Ники. Тя беше изрязала една голяма оранжева луна и в момента очертаваше фигурата на вещица с метла върху голям лист тъмносиня хартия.
Десетина минути по-късно се върна и Дейвид, натоварен с една огромна тиква. Ники изписка от удоволствие. Анджела разгърна стар вестник върху кухненската маса, след което баща и дъщеря се въоръжиха с ножове и започнаха да дълбаят тиквата, която трябваше да се превърне във фенер. Телефонът иззвъня и тя изтича да вдигне слушалката. Беше Робърт.
— Лоши новини — промърмори той. — Глория не може да влезе в главния компютър на Пентагона. Но аз все пак успях да се добера до известно количество базисна информация. Ще ти я пратя заедно с новите финансови данни, но ми трябва номерът на факса ти.
— Ние нямаме факс — отвърна Анджела и изведнъж изпита неудобство от своята изостаналост.
— Но имате модем към компютъра си, нали? — уверено рече Робърт.
— Нямаме дори компютър — съкрушено отвърна тя. — Разполагаме само с един плейстейшън, с който си играе Ники… Но бъди спокоен, ще намеря начин да получа това, което си приготвил. Между другото, можеш ли да ми кажеш защо Ван Слайк е служил във флотата само двадесет и един месеца?
Насреща настъпи тишина, нарушавана от шумолене на хартия.
— Аха, ето го — промърмори най-сетне Робърт. — Ван Слайк е бил уволнен по здравословни причини…
— Там пише ли нещо по-конкретно?
— Страхувам се, че не — отвърна Робърт. — Но има други интересни неща. Ван Слайк е бил курсант в Школата за подводничари, която се намира в Ню Лондон, Кънектикът. След това е изкарал и курсове за моряци на атомни подводници…
— Защо мислиш, че това е интересно?
— Защото член на екипажа на атомна подводница много рядко може да бъде уволнен предсрочно. Нашият човек е служил на подводницата „Камехамеха“, базирана в Гуам…
— А на каква служба е бил Клайд Девъншър?
Робърт отговори след няколко минути прелистване на принтерна хартия.
— Бил е мичман… — Замълча за момент, после тихо подсвирна: — Господи, ако и това не е съвпадение!
— Какво? — остро попита Анджела и изпита дълбоко съжаление, че съответните документи не са пред очите й.
— И Девъншър е бил уволнен по здравословни причини — съобщи Робърт. — Това ми се струва доста странно на фона на присъдата за изнасилване, която е излежал…
— А не мислиш ли, че този факт е още по-любопитен от службата на Ван Слайк на борда на атомна подводница? — попита Анджела. Размениха си още няколко фрази, после прекъснаха разговора. Тя се върна в кухнята, където Ники и Дейвид полагаха заключителните щрихи върху старателно издълбаната тиква с ухилено лице. С няколко думи разказа на мъжа си това, което беше научила от Робърт.
— Значи и двамата са били уволнени по здравословни причини — загрижено промърмори той, после отстъпи крачка назад да се наслади на творението си. — Хей, Ники, какво ще кажеш?
— Стана страхотен фенер — отвърна с блеснали очи детето. — Сега можем да сложим вътре една запалена свещ, нали?
— Разбира се.
— Дейвид, ти май не ме слушаш! — нервира се Анджела.
— Напротив, слушам те — отвърна той и подаде една дебела свещ на Ники.
— Много искам да разбера причините, поради които са били уволнени Девъншър и Ван Слайк!
— Ако успеем да проникнем в архивите на Службите по запаса, това съвсем няма да е трудно. Там при всички случаи се пазят болничните им досиета.
— Добра идея — кимна Анджела. — Имаш ли представа към кого трябва да се обърнем?
— Имам една позната, която е член на Военната здравноатестационна комисия в Бостън…
— А дали ще пожелае да ни свърши работа?
Дейвид показа на Ники как да издълбае малка дупка в основата на тиквата, за да може да закрепи свещта.
— Каква е тази твоя позната? — нетърпеливо го подкани Анджела.
— Офталмоложка — отвърна мъжът й, все още насочил цялото си внимание към тиквата.
— Нямах предвид специалността й — тръсна глава Анджела. — Интересува ме откъде я познаваш…
— Бяхме заедно в колежа, по някое време дори излизахме на срещи…
— Откога живее в Бостън? Как се казва? — В гласа на Анджела се промъкна ревност и Дейвид лекичко се подсмихна. Тази игра може да се играе и от двама, рече си доволно той.
— Казва се Никол Лънгстром и живее в Бостън от края на миналата година — отвърна на глас той.
— Защо никога не си споменавал за нея? — продължаваше с въпросите Анджела. — Откъде знаеш кога се е преместила в града?
— Веднъж ми се обади в болницата — промърмори Дейвид и плесна Ники по рамото, за да я поздрави с успешното закрепяне на свещта. Детето хукна да донесе кибрит, а той бавно се обърна към жена си.
— Срещал ли си се с нея? — пожела да узнае тя.
— Само веднъж — призна неохотно той. — Ходихме да обядваме. Директно й казах да не храни надежди за нещо повече, но се разделихме като приятели.
— Честно? — погледна го изпитателно Анджела.
— Напълно — кимна Дейвид.
— И мислиш, че ще ни помогне, ако изведнъж вземеш да й се обадиш?
— Честно казано, силно се съмнявам — призна с въздишка Дейвид. — Ако искаме да постигнем нещо, ще се наложи да се видя с нея. Изключено е да я моля по телефона за нещо толкова сериозно… Освен това положително ще се наложи да я запозная и с някои подробности…
— Кога ще отидеш?
— Днес, но първо ще я предупредя по телефона. Пътьом бих могъл да прибера материалите от Робърт. Какво ще кажеш?
Анджела прехапа устни и се замисли. Беше изненадана от чувството на ревност, което я прониза. Едва сега си даде сметка какво беше изпитал Дейвид.
— Добре, обади й се — въздъхна тя.
Зае се да почиства масата от останките на тиквата, а Дейвид се прехвърли на телефона в хола. Оттам ясно долитаха откъслечни фрази. Направи й впечатление, че гласът му звучи с особена жизненост. Минути по-късно той се появи в кухнята.
