Нощно време нещата стават по-лесно, тъй като електронният трафик намалява.
— Страшно много съм ти задължена — кимна Анджела и направи опит да нарами двата кашона с нови разпечатки.
— Чакай, ще ти помогна — скочи на крака Робърт.
Натовариха всичко в багажника, Анджела се обърна и прегърна приятеля си.
— Радвам се, че те видях — прошепна тя. — И още веднъж ти благодаря за помощта. фигурата на Робърт с вдигната за сбогом ръка бавно се стопи в огледалцето за обратно виждане. Анджела се радваше на срещата им, съзнателно прескачайки кратките мигове на неудобство в началото. В душата й потрепна нетърпението. Искаше час по-скоро да покаже на Дейвид и Калхоун с какво се беше сдобила.
— Прибрах се! — извика тя, блъснала задната вратата. Никой не отговори. Тя се върна до колата и започна да пренася кашоните. Когато приключи, отново спря и се ослуша. Къщата тънеше в тревожна тишина. Прекоси кухнята и се насочи към стълбите за втория етаж. Дейвид седеше на дивана с книга в ръце.
— Защо не ми отговори? — попита учудено Анджела.
— Защото ти каза, че си се прибрала, а това едва ли изисква отговор — отвърна без да вдига глава Дейвид.
— Хей, какво има? — втренчи се в него младата жена.
— Нищо. Как мина денят със стария ти приятел?
— О, това ли било? — присви очи тя.
— Струва ми се странно, че след четири години работа в Бостън, ти нито веднъж не ми спомена за тоя Робърт — леко повдигна рамене Дейвид.
— Хей, я стига! — извика Анджела, издърпа книгата от ръцете на мъжа си и се настани в скута му. — Не съм имала намерение да го пазя в тайна! Нима мислиш, че ако беше така, щях да ти говоря за него? Нима допускаш, че мога да обичам някой друг, освен теб?
Леката й целувка попадна върху носа му.
— Сериозно ли говориш? — вдигна очи той.
— Най-сериозно! Как е Ники?
— Добре е, мисля че спи… Все още е страшно разстроена за Карълайн, но физическото й състояние е напълно задоволително. А ти какво направи?
— Ела, ще ти покажа! — дръпна го за ръката тя и го повлече към кухнята.
— Не мога да повярвам! — зяпна Дейвид при вида на струпаните върху масата кашони. — За да прегледаме всичко това, ще ни трябват месеци!
— Слава Бог, че вече сме безработни — усмихна се тя. — Разполагаме с предостатъчно време.
— Доволен съм, че възвръщаш чувството си за хумор — направи гримаса той.
Вечерята приготвиха заедно. Ники се присъедини към тях, въпреки че системата доста й пречеше. Дейвид забеляза това и звънна на доктор Пилснър. Бързо стигнаха до решението да махнат системата и да продължат лечението с орални антибиотици.
По време на вечерята възникна нов проблем — трябваше по някакъв начин да обяснят на родителите си какво е станало с работата им в Бартлет.
— Не виждам ти защо се тревожиш — саркастично подхвърли Дейвид. — Сигурен съм, че твоите мама и тате ще викнат ура, защото поначало бяха против идването ни тук…
— Точно там е работата — въздъхна Анджела. — Няма да издържа на самодоволните им приказки от сорта „аз нали ти казах“…
Скоро се нахраниха. Ники се настани пред телевизора, а те придърпаха кашоните с разпечатките. Изпитаха смайване и ужас от това, което им беше демонстрирано от компютърните хакери.
— Господи, за да прегледаме всичко това, ще ни трябват дни! — промърмори Дейвид.
— Май ще трябва да се концентрираме само върху хората, които имат връзка с болницата — предложи Анджела.
— Добра идея — кимна той.
И той, подобно на Анджела, беше привлечен от криминалните досиета. Най-силно впечатление му направи присъдата за изнасилване на Клайд Девъншър, както и факта, че същият човек е бил арестуван пред къщата на доктор Кеворкян в Мичиган. Асистираното самоубийство и евтаназията се ръководеха от общо взето идентични философски принципи, което означаваше, че Клайд Девъншър има всички шансове да се окаже техния „ангел на милосърдието“.
Дейвид беше много изненадан от факта, че Питър Ълхоф е бил арестуван цели шест пъти пред различни центрове за семейно планиране, плюс три пъти пред клиники, в които се правят аборти. Веднъж дори е бил обвинен за физическо насилие над лекар.
— Интересно — промърмори Анджела, заровила се в материалите за социални осигуровки. И петимата болнични служители са служили в армията, включително Клодет Морис… И това ако не е съвпадение…
— Може би именно по тази причина всички имат татуировки — подхвърли Дейвид.
Анджела си спомни забележката на Робърт за военните ритуали и кимна с глава.
— Мислех, че Калхоун ще се обади — подхвърли по някое време Анджела. — Много държа да чуя мнението му за всичко това, особено за информацията относно Клайд Девъншър.
— Той си пада малко особняк — сви рамене Дейвид. — Обеща да се обади само в случай, че открие нещо ново…
— Но в случая ние имаме нещо ново — надигна се Анджела.
— Затова мисля да му звънна.
Насреща се включи телефонният секретар и след кратко колебание тя затвори без да оставя послание.
— Изненадан съм от факта, че тези хора често са сменяли местоработата си — подхвърли Дейвид, заровил се в информацията на социалното осигуряване.
Анджела пристъпи към него и надникна над рамото му. Ръката й се стрелна надолу и взе листа, който мъжът й току-що беше поставил върху купчината на Ван Слайк.
— Виж това — посочи тя. — Ван Слайк е служил във флотата двадесет и един месеца.
— И какво от това? — вдигна глава Дейвид.
— Не е ли малко необичайно? Доколкото съм осведомена, службата във флотата е минимум три години.
— Не знам — сви рамене Дейвид.
— Дай да хвърлим едно око на военната служба на Девъншър — предложи тя и започна да рови в съответната купчина.
— Ето, той е служил четири години и половина…
— Я по-добре чуй това! — възбудено я прекъсна Дейвид. — Джо Форбс е обявявал банкрут цели три пъти! Как е възможно да получава нови кредитни карти с подобно досие? Но го е правил без никакъв проблем. Във всяка нова служба са му издавали съответните кредитни карти… Странно!
Малко след единадесет Дейвид усети, че очите му се затварят от умора.
— Май ще отида да си легна — промърмори той, отмести купчините хартия пред себе си и стана.
— Надявах се да го кажеш — бледо се усмихна Анджела. — Аз също съм страшно уморена…
Хванаха се за ръце и поеха нагоре по стълбите. Бяха доволни от тежкия, но плодотворен ден. Но ако знаеха каква буря ще предизвика нелегалната им дейност, те едва ли щяха да заспят…
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Неделя, 31 октомври
Празникът „Халуин“ настъпи ясен, чист и студен. По изрисуваните тикви, окачени на прозорци и огради, беше полепнала ситна скреж. Ники се събуди напълно здрава, настроението й видимо се подобри от предстоящия празник. Анджела се беше погрижила предварително за солиден запас от бонбони и плодове, с които да даряват евентуалните маскирани „призраци“, които може би щяха да почукат на вратата им. Същевременно обаче не прояви никакво желание да ходи на църква. Мераците й да се интегрира в затвореното общество на Бартлет се бяха стопили напълно. Отказа дори предложението на Дейвид да си направят една празнична закуска в „Айрън Хорс“, предпочитайки да си остане у дома.
